Жорж Ганчев: Политиката е сложна игра, с прости хора не става
Интервю на Ана Кочева
- Как ви изглежда политическият пейзаж предизборно, г-н Ганчев?
- Не ме вълнува това, което се разиграва тук. А и как да ме вълнуват неофашизирани партийки - мартийки, мутренско-милиционерски истории, една разбита БСП заради една абсолютно планирана стъпка – АБВ и Движението на Татяна Дончева да крадат гласове от нея. Всичко е разклатено, така че нашата държава да няма самостоятелност, баланс и просто да бъде превърната в една територия.
- Къде да търсим сценаристите на това разбиване?
- Западният свят, разбира се и големият хегемон отвъд океана. Отделно Русия се старае да демонстрира и пази своята независимост. Не може да се очаква, че при посегателства върху нея, тя няма да реагира, както и реагира, разбира се. Но сега всички са настроени срещу Путин, защото осъзнават неговата обединителна роля по отношение на една имперска Русия, която има своята история и култура, както и постижения в науката и изкуството, въобще във всички други сфери и е единственият конкурент на планетата на ония с вирнатите носове от „Уолстрийт” и от военно-промишления комплекс. Но логиката е, че ние сме само една дребна пионка, върху която се ходи с ботуши. Политиците ни са пръкнали се от нищото, това са хора, които се кланят на ЦРУ, на ФБР; на Сорос момченцата имат какви ли не НПО-та и са абсолютна гмеж, която отстоява всичко друго, освен националния интерес. За да знае човек как да го отстоява, трябва да чете Захари Стоянов, да разбере какви българи е имало!
- Само че като четем Захари Стоянов, ни става тъжно, че по негово време е имало несравнима национална енергия, от която не е останало нищо…
- Аз го чета всяка сутрин по два часа…
- Въпросът е коя е тази земна сила, която може да мобилизира нова струя национална енергия?
- Любовта към отечеството, първо, която трябва да се насажда още от първо отделение. Трябва да има знание за историята, за да се разбере какво ни прави велики като индивиди, но като общност – мърша. Затова ние трябва да си изграждаме политиците като в саксия – с поливане, с торене, с внимание, за да не се пречупи клона, за да може този политик един ден да служи, да връща, да се чувства уважаван и признат и работоспособен. А ние правим точно обратното – потенциалните си водачи ги сриваме, дърпаме ги надолу в казана, преди те да са цъфнали и вързали.
- Ще се съглася с вас, че политикът трябва да се полива в саксията, но ако семката е ялова?
- Не, семката на българина не е ялова. Аз се гордея с българския гений, с момченцата и момиченцата, които от някакви затънтени села печелят световни олимпиади, награди, проекти. Ами великите ни момичета, които след 19 години отново станаха шампионки по художествена гимнастика, при това никой не вярваше, че това е възможно, защото традицията беше разбита.
- Това е без съмнение така, но читавите хора се дърпат от политиката...
- Политиката е много сложна игра и тя с прости хора не става. Аз съм трениран и учен на това в Лондон. Бащата на втората ми жена в Лондон бе президентът на универсалните магазини Woolworth - Уилям Меткалф. Благодарен съм, че ме водеше в клуба на консерваторите, където индиректно се научих да уважавам по-умните и разбрах що е то демократичен дебат. И най-вече - що е то политическа интуиция и как да се употребява тя като компас във всяко едно действие на обществото. И че политиката не е нищо друго, освен „Изкуство за балансиране на възможностите”. Важно е, човек да познава и единия, и другия свят, за да може да работи за своя народ, за своята държава и за запазването на неговата идентичност и самостоятелност.
- Какво я чака България след изборите?
- Тези избори изобщо не ме касаят, но България я чака лошо. Хората са непросветени политически, те са непросветени социално; даже и да ги ограбиш, даже и да ги заколиш, те не реагират; само чакат да дойде някой, да ги спаси. Къде е тази инициатива на българина, къде е този хъс, за който чета при бай Захари Стоянов? Уви, както казах, генетично ние сме много силни като индивиди, но бастисваме всичко, защото отвън ни работят през цялото време, уверяват ни, че сме малки, нищожни и трябва да се подчиняваме. И нашите майкопродавци отиват и правят точно това. Никой от Брюксел не е извивал ръце за АЕЦ „Козлодуй”, никой не защити военно-промишления комплекс, който беше разпродаден за жълти стотинки; никой не защити ДОГОВОРИТЕ за инвестиции и ФИНАНСОВА ОТГОВОРНОСТ при масовата и касова приватизация на мавъра от Драгалевци, когото не вкараха в затвора за толкова престъпления. Това е държава – скандал! Това е общество, което изкормва един велик гений-народ. Най-красивите жени са тук, вижте децата ни – като картинки. Трябва да си готов да заставаш винаги на барикадата и да бъдеш полезен. Аз съм 25 години в България, това са най-съзнателните ми години и давам всичко, което мога за отечеството си. Аз съм тук на пангара, но успяха да ме предадат и ограбят отвсякъде. Да сте чули някога да се оплаквам? Но се притеснявам, не от това, а от факта, че генът ни е вече на ръба на оцеляването, а генетичната ни банка се срива, ведно с културата и историческата памет. Да не говорим за ПОСТРОЕНОТО от трудът и ентусиазъма на моето поколение. Страната в първите 35 държави в света – сега разбита, окрадена и жалка, ПРОГРАМНО бастисана от една алчна, презряна и безсрамна шуробаджаначеска шайка разбойници. В душата си катадневно чувам искреният зов на Паисий; БОЛГАРИНО .... СОЗНАЙСЯ!
Моля, подкрепете ни.