Г. Кадиев: Ако има цена за това правителство, да сядаме и да я обсъждаме

- Г-н Кадиев, има ли повече светлина в тунела по отношение на оцеляването на кабинета Орешарски, според вас?

- Миналата седмица четвъртъкът беше един нормален работен ден, за разлика от срядата, когато от „Атака” не се появиха, но не знам колко време ще продължи това. За мен ключът към нормалната работа на парламента е връщането на ГЕРБ в него, защото иначе да зависим от настроенията на Атака, от евентуални несъгласия на ДПС, не е  нормално. А и не искам всеки ден да броя до 121, гледайки към таблото за регистрация в зала.

- А реалистично ли ви изглежда връщането на ГЕРБ, след като те се зарекоха, че ще влязат само за гледането на промени в Изборния кодекс?

- До момента не. Аз вчера изрично помолих някои от депутатите да дойдат днес, за да можем да направим необходимите поправки в закона за енергетиката днес и утре, тъй като иначе изтърваваме срокове, които са много важни, но те ми отказаха... Моят аргумент беше, че този закон е не по-малко важен от закона за изборния кодекс и регураторният период започва на 1 юли. Ако тези промени не влязат в сила, няма да можем да намалим цената на тока за бита. Но от ГЕРБ не искаха това нещо и за съжаление политическото надделя у тях над експертното. Така че в този смисъл съм песимист. След като не пожелаха да влязат за такъв важен закон като енергетиката, едва ли за друго ще влязат.

- Подозирате ли, че ги държи партийната дисциплина повече отколкото личната възможност за избор?

- Да, да. Включително имайте предвид, че някои народни представители от ГЕРБ потърсиха мои колеги с предложения за различни поправки в Закона за енергетиката и аз им зададох простия въпрос – защо, след като имате такива идеи и някои от тях са смислени, не влезете в зала и не ги защитите? И защо не дойдете в комисия, защото те не участват и в комисии. Отговор нямаше. Но всъщност отговорът е ясен, това е политическо решение. Жалко! Защото в крайна сметка те са избирани, за да работят, а не за да правят демонстрации.

- Да излезем извън парламента - как допускате, че биха могли да се развият протестите нататък?

- Според мен тази ситуация, при която отиваш на работа през деня, а в 6 часа вечерта си на протест, може да продължи дни, месец даже, но не може да продължи вечно. Протестът в този смисъл може да се развие в две посоки – или да се разтопи и хората полека-лека да спрат да ходят на протест било заради отпуски, било заради нещо друго, или пък да започне да ескалира – с блокади на кръстовища, със стачки, с евентуална намеса и на профсъюзни организации. Не знам кое от двете ще се случи, но за мен най-доброто в момента е да дадем малко време на правителството, за да видим какво може да направи. Като казвам малко време, имам предвид поне година.

- Това, което върши в момента Волен Сидеров, няма ли по-скоро да радикализира протестите?

- Не знам каква е целта на Волен Сидеров, трябва него да питате, но фактът, че не дойде в НС цялата им група постави под риск промените в Закона за енергетиката, означава, че има нестабилност, че не може да се разчита на тях във всеки един момент, което скъсява изключително много нормалната работа на парламента. За да започнем сутрин работа, ние сме 120 депутати заедно с ДПС и ако няма един от Атака или от ГЕРБ, просто не започваме работа. А така като напускаме работа, хората ще ни кажат да си тръгнем, то е ясно и простичко. Така че според мен и Атака, и ГЕРБ е крайно време вече да се определят – или идват и започваме да работим, или отиваме на избори!

- Има ли някаква сделка с Атака?

- Не зная, аз не участвам нито в преговорите с Атака, нито в тези с ДПС, нито в коалиционни формации, така че мога само да гадая. Но ако наистина имаше сделка, те едва ли щяха да се държат по този начин.

- Вие самият усещате ли се в изолация, има ли отношение в собствената ви партия към вас?

- Сигурно има. Никой не ми го е казал демонстративно, но... Но пък какво от това! Аз съм абсолютно убеден, че нещата, които правя, са правилни и съм готов да ги защитавам така както аз ги разбирам. Когато исках оставката на Станишев и свикване на конгрес, го направих не толкова, защото бях убеден в собствената си правота, колкото в това да чуя мнението на другите, да преценим като общо мнение коя е правилната постъпка. Факт, е, че всички разбираме, че решението за Делян Пеевски беше изключително тежка грешка, то не беше мотивирано сериозно, никой не вярва на аргументи от типа, че преживял катарзис и трябва да му се даде шанс да работи. Въпросът беше как ще вървим напред, как преодоляваме грешките, как поемаме личните отговорности, как искаме прошка...

- Вие впрочем имате ли съмишленици?

- Със сигурност имам. Дори и при гласуването на Националния съвет имаше шест гласа, които бяха за оставка на ИБ и на Сергей Станишев. Но аз реално мисля, че много повече хора смятат като мен, просто до известна степен страхът, до известна степен конформизмът, както и преценката, че не искат да си докарват за момента главоболия с ръководството, ги накараха да си мълчат. Така или иначе в страната вървят и продължават да вървят партийни събрания и там резулатите са къде 10 на 15, къде 15 на 10, къде 17 на 21, но никъде не са 105 на 6. Което означава едно нещо, че Националният съвет е позагубил връзка с организациите си по места.

- Добре де, а не би ли било по-добре, ако конфигурацията в НС е по-различна; ако комуникацията там не се води само с „Атака”, но и с една прилична десница, да речем, която би могла да се появи при евентуални нови избори?

- Не знам кое би било по-добре. Така или иначе други решават. Тази десница все пак би трябвало да си извоюва мястото там. Нито аз, нито вие определяме кой ще бъде в парламента. Хората на тези избори гласуваха и просто отрязаха като с нож - 120 на 120.

- Коментирайте как ще се отрази на страната провалът на проекта Набуко?

- Това беше един от начините България да е фактор в регионалната политика. Това от една страна беше зависимост на България от този газ, но от друга - зависимост и на доставчика от България. Щяхме да влезем в един голям енергиен проект, който в момента, за съжаление, ни заобикаля – минава през Гърция, Турция и върви вече към Италия, към Южна Европа. Мисля, че това е голяма загуба за България, и то не само от икономически характер, но и от политически. Между другото, едно от нещата, които забелязвам в последно време, е, че наследството от управлението на ГЕРБ е една сериозна международна изолация и ще трябва да се справяме освен с всичко друго и с нея. Като че ли оставаме встрани от големите международни събития.

- Считате, с други думи, че това е наследство от ГЕРБ?

- Е, разбира се, това са решения, които не се взимат нито за две седмици, нито за два месеца, нито пък причината е новото правителство. Това е решение, което е настъпило вследствие на недостатъчно добро защитаване на проекта от страна на правителството тогава. Това е истината! Става дума за проекти, които оставят отпечатък за десетилетия напред, загубиш ли го, трудно се възстановяваш. Изобщо цялата ситуация в момента е близка до трагичната. Виждате: сериозно разклатен парламент, сериозно разклатено правителство, президент под атака, слабо работещи администрации и институции в България, защото всяка администрация в момента седи в замръзнало положение.

- Направете своята прогноза накрая.

- Трудно ми е. 50 на 50 са нещата. Бих могъл да дам прогноза, ако знаех доколко са стабилни „Атака” като партньор в това управление. След тяхната демонстрация, не мисля, че ще има стабилност, а без парламентарна подкрепа нито едно правителство не е оцеляло. Затова пак казвам – ключът за стабилно управление на България е ГЕРБ в парламента. И ако има цена за работата на това правителство в продължение на година или две, да сядаме и да го обсъждаме. Но това желание на ГЕРБ през семптември месец, за мен е самоубийствено за България. Това означава пълно блокиране на всички администрации, риск за бюджета, свиване на приходите, прекратяване на всякакво усвояване на евросредства, влизане в спирала от избори, всевъзможни малки партии в парламента, постоянни демонстрации и протести, изобщо една перманентна политическа криза. Не стига, че от 4 години сме в икономическа криза, та само това ни трябва...!

Интервю на Фрогнюз