Калуди Калудов: 23 г. българските музиканти са подложени на геноцид

Визитка:
Калуди Калудов е признат за един от 10-имата най-големи съвременни оперни тенори. Роденият през 1953 г. във варненското село Любен Каравелово певец е делил една сцена със звезди като Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Хосе Карерас. Музикантът дълги години твори далеч от родината. Пял е във виенската Щатс опер, миланската Ла Скала, Лисео в Барселона, лондонския Ковънт гардън, Метрополитън в Ню Йорк. Той е звездата на най-големия полски оперен театър "Театър Велики" във Варшава. Ръководи няколко майсторски класа в Полша, Италия и България.

Интервю на Ренета Попова

- Маестро Калудов, каква е атмосферата в българската опера? Възможен ли е възход в изкуството във време на политическа и икономическа криза?

- Ще споделя с болка, че българският оперен театър е в много трудно състояние. Българските музиканти са подложени на геноцид вече 23 години. Най-напред започнаха като обединиха оперните театри със симфоничните оркестри. Така 120 души музиканти от симфоничните ни оркестри бяха съединени с музикантите от оперната трупа. В началото бяха общо 170 души, но с времето хората се пенсионираха, а бройката им не се поддържаше. Така в Оперно-филхармоничните дружества (ОФД) бе приложено първото съкращение, без никой от музикантите да усети. Миналото правителство в лицето на обявения за отличник Вежди Рашидов реши да проведе следващата реформа съкращения. Така ОФД-тата бяха направени "Държавни опери" и с това се съкратиха сума ти музиканти. Симфоничните оркестри в Пловдив, Русе, Варна, Бургас изчезнаха, а другите бяха преименувани в Симфониети. За да могат да изпълнят едно класическо произведение, което изисква по-голям брой музиканти, директорите са принудени да  канят допълнителни бройки. Жалка история. Хората създават културни институции, за да даряват народа си с красота, а ние я унищожаваме. Искаме да имаме възход? Това е възможно само с добро качество, но в тази мизерия и борба за всеки зрител, не ние сме тези които диктуват условията. Много често публиката ни диктува какво да й представяме. Това е една опасност, която не веднъж ни е оставяла с горчивина в душите като професионалисти.

- Изкуството е духовна величина, на която сякаш пропускаме да придаваме материален смисъл. Освен с вдъхновение, обаче то се прави с пари. Как оценявате финансирането му в България?

- Изкуството е това, което обичаме с цялата си същност. То е живот и в това се крие неповторимостта му. Парите са нужни, за да му се даде тласък и полет на фантазията, а след това то се отблагодарява...

- Какъв позитивен опит можем да почерпим от другите страни?

- Да се научим да ценим своите актьори, писатели, певци, приложници, скулптори, живописци, писатели, поети и т.н. Те отдават живота си, за да даряват публиката си или своите почитатели с любов и имат нужда от същото.

- Министърът на културата Петър Стоянович преди време обеща, че през март ще имаме Закон за меценатството. Кои са най-важните неща, които трябва да бъдат предвидени в него?

- Много бих се радвал, ако излезе такъв закон. Мисля, че реформата в културата трябваше да започне от закон за меценатството и другото, което трябваше да се направи, е категоризация на всички институции (визирам театри, оперни театри, куклени театри, хорове, солисти и оркестри във всякакво измерение).

-Имаме ли добра стратегия за популяризиране на българската култура по света?

- Не само, че нямаме никаква стратегия, но и едва ли някой ще се сети за такава. Ако все пак се сети, бих бил дясната му ръка и мисля, че има с какво да съм полезен!!!

- Като директор на операта в Пловдив отнесохте много критика. Чувствате ли се недооценен в собствената си държава?

- Спечелих конкурс, за да бъда директор на пловдивската опера и за една година направих покрива на ОФД-Пловдив благодарение на един прекрасен човек, който за съжаление вече не е сред нас - г-н Стегарев. По негов проект от къщата, която е собственост на ОФД-Пловдив и която имаше само четири стаи, бяха направени цели десет стаи. Освен това в рамките на една година успях да дам 96 представления и концерти, плюс турне с 25 спектакъла на операта "Аида" в Белгия и Холандия. Министър Рашидов не пожела да се срещнем. Искаше да закрие операта в Пловдив, а аз се обявих против. Бях готов да направя и гладна стачка. След това се развиха някакви политически игри и бях набеден, че съм симпатизант на опозицията, а всъщност просто бях неудобен. Прекъснаха ми договора, като изпратили на моята секретарка по факс своето решение. Сегашният министър може да провери дали моето прекъсване на договора е подписано от мен лично, или все още се мотае в чекмеджетата на министерството непокътнато.

- Успява ли оперното изкуство да се приспособява към динамичното съвремие или губи позиции и сред елитарните среди?

- Аз мисля, че за всеки влак си има пътници. Оперното изкуство преминава през различни видове трансформации и търси да отстои своите позиции.

- Приемате ли модерния прочит в операта или според вас тя трябва да си остане вярна на класиката?

- Прочитът, който вие наричате модерен и който всички така наричат, аз не определям като безсмислица. Класиката е класика именно за това, защото не е писана сега. Ако режисьорите искат да променят нещо, което да изглежда по-съвременно, нека потърсят това в отношенията на героите. Много често безсмислените движения са в повече и разсейват публиката. Така тя не може да усети вкуса на музиката, която е дошла да чуе, нито атмосферата на епохата, в която е създадено произведението. Всичко е въпрос на вкус, но аз съм за логичното, смислено и оправдано мислене в оперния театър.

- Много интересно име имате - Калуди Калудов. От къде произхожда, имате ли случайно гръцки корени?

- Името ми значи "Виж доброто" и е с гръцки произход, тъй като дедите ми са от Лозенградско, т.е. Беломорска Тракия. Произлиза от думичката "калодис".
Нашият род, за да се опази от турското население е приемал гърци за свои кръстници, защото са изповядвали една и съща вяра. Имаме имена в нашето семейство като Кальона, Мария, Тодор, Димитри, Панайот, Вълкан, Стойко и т.н.

- Успявате ли да „виждате доброто” сред ширещото се зло, на което сякаш е модерно да се обръща по-голямо внимание?

- Не е модерно да се обръща внимание на злото. То просто е по-шокиращо и по-бързо достига до сетивата ни. Аз съм прагматичен оптимист и мисля какво трябва да се направи, за да се подобрят нещата. Дори в момента си пиша ей така, само за себе си, начин да се реформират нашите културни институти. Занимават ни с лошотиите, защото са слепи за хубавите неща. Надува се излишно, а не се прави нищо, за да й се прекъсне съществуването.  

- В Пловдив тези дни имаше протести срещу имотните исканията на Главно мюфтийство. Как гледате на този конфликт?

- Не знам срещу какво беше този протест, защото това, което се показа по телевизиите беше как някакви хора хвърлят камъни срещу един духовен храм. Ако имаме претенции, че се връщат имоти, то мисля, че не ние ще решим този факт, а нашите политици, които сме избрали да защитават интересите на държавата ни. Мисля, че не с хвърляне на камъни може да се стигне до разбирателство... Аз обичам България, но я обичам такава каквато е. В България живеят всякакви националности, защото сме кръстопът. Това е обмяна на енергия и аз не виждам нищо лошо в това. Според мен трябва да се накара всеки, койо се е родил в нашата държава, да разбере, че е българин. Произхода на всеки един от нас е различен, но ние се учим, работим, множим, храним, живеем тук и само тук. Трябва да разберем, че телевизията е на български, или ако има друг език, както например в чуждоезичните филми, то да има субтитри.

- В името на „дрогата” власт в Украйна се погубват човешки животи. Какво ви е отношението към събитията в Киев?

- Аз знам от дядо си, че истината има два края. Не знам кой кого убива в тази държава и защо. Боли ме сърцето, когато се унищожава човешки живот. Колко е трудно да се даде, а как се затрива с лека ръка.
 
- Роден сте на село, покорявате световните сцени. Прибирате ли се често в Любен Каравелово? Жалка ли е гледката в България извън големите градове?

- Да, аз съм роден в село Любен Каравелово. То се намира по средата на пътя Варна - Добрич. Някога там имахме хлебарница, мелница, тепавица, където се перяха чергите, юрганите и одеялата. Имахме си лимонадена и бирена фабричка, имахме си бакалия, сладкарница, градинка в центъра с обелиск на Любен Каравелов, кръчма, стопанство, библиотека и четири чешми с чиста и студена вода. Някога бяха две махали. В едната бяха тракийските преселници, така наречените маджури, а в другата бяха добруджанците. Едните имаха животни, а другите всичко останало. Живеехме задружно и много красиво, а сега е пусто и е населено преди всичко с друго население, което на няколко пъти ми разбиваше наследствената къща... Жалка история...

- Какви представления ви предстоят наскоро и къде?

- Сега ми предстои да пея в Русенската Дъжавна Опера, където съм солист, в "Хофманови Разкази". След това имам концерти в Полша, майсторски клас и отивам до Бразилия, за да изпея три рецитала.

- Провеждате множество майсторски класове. Какво ви носи работата с млади изпълнители?

- Наистина в годината имам по 6 майсторски класове, които са с продължителност от две седмици. Уморително ми е, но чрез младите се реализирам. Имам ученици, които правят огромна кариера и нямаме време да се срещнем дори за една вечеря. Аз обичам да работя с младите певци. Работата ми с тях ме възражда и поддържа във вокална форма. Педагогическата работа е другата моя страст.

- Сдружение „България си ти!” ви отличи с приз за „Принос в развитието и популяризирането на българската музика“. Какво е тази награда за вас?

- Безкрайно съм благодарен за тази награда, защото в България аз не съм от тези, които са обливани в почести. Може би, защото ме е нямало толкова време и защото не влизам в политическите кръгове и не се умилквам. Ако нещо не ми харесва, просто го казвам.Тази награда за мен е нещо много важно, но и е огромно задължение. Надявам се да бъда полезен в бъдеще още повече и да вървим и пропагандираме скъпата ни татковина, защото ако ние не си я хвалим, никой няма да ни я похвали. Забележете, че някои от нашите политици наричат страната ни "Таа държава...", сякаш те не са произлезли от нея. Някой беше казал, че "материала е лош", а сякаш той е от някакъв друг материал. Аз се гордея, че съм от този материал. Майка и татко са били само на 17 и 20 години, когато съм се родил. Мисля, че българина е най-качественото нещо, което познавам.

- Доколко българското оперно изкуство е известно по света? Преди дни вашият приятел Пласидо Доминго, изнесе концерт в София. Той каза, че българският език е много подходящ за оперно пеене и на това се дължат големите български оперни певци по цял свят. Това така ли е и с какво още е надарен българина, за да успява по света?

- О, България е известна благодарение на великите си оперни певци и изключителни музиканти. Другите прославящи родината са нашите прекрасни спортисти.

Ще завърша с една кратка история от моя живот. Пяхме концерт с нашата дива Стефка Евстатиева във Видгенщайн (културният дом на България във Виена). На този концерт присъстваха титани като Люба Велич и Димитър Узунов, и двамата камерзенгер на Виенската Щатсопера. След концерта дойдоха да ни поздравят. Димитър Узунов дойде просълзен и каза: "Ей тази българска майка юнашка е раждала, ражда и пак ще ражда таланти! Да сте живи и здрави милички!" , а г-жа Люба Велич каза като ме прегърна сърдечно: "Да знаеш мойто момче, където и по света да отидеш да слушаш спектакъл, ако няма българин в него, спектакълът не се получава. Голяма работа сте!" Това е и моята представа за българския материал. Най-качествен и много често каращ всички да му се преклоняват...

- Има ли нужда страната ни от повече благотворителни дейности като тези, които развива „България си ти!”?

- Страната ни има нужда от големи сърца. Сърца, които са изпълнени по шевовете си с ЛЮБОВ. Само там е истината!