Кольо Парамов: Дребни плъшоци на "Позитано" се гаврят с Луканов...

-  Г- н Парамов , последните социологически проучвания сочат, че БСП  ще има двойно по-малък резултат от този на ГЕРБ. При това положение има ли нужда от нови тип промяна в лявото пространство?

-  Левият политически проект в България беше сринат от самото начало. Този грешен подход твърде много затормози Александър Лилов . Той очакваше далеч по-интелигентно възприемане на „постживковия ” стил в отношенията . И твърде много се заблуди. Накрая 5-6 години преди да се спомине , тежко изживяваше тези политически недоумения , които се бяха насложили от 1991 до 2005 г.  Лилов все повече се убеждаваше, че противопоставянето   му с Андрей Луканов бе една излишна кауза пердута . Случи се така, че през 1996-1997 г. имах четири дълги разговора с Чудомир Александров-един от политиците на БКП , израснал  близо до Тодор Живков. Този човек имаше прогнозен план, който за мен беше феноменален. Не случайно Тодор Живков после се беше уплашил от него и го изолира твърде нелепо. Чудомир владееше убедителното слово със силата на прагматичността , а Лилов говореше като Дън Сяо  Пин . Не може да промениш балканския манталитет на  завист и омраза, съчетана с подлост, хитрост и изгода. Това беше непонятно за Запада. Този стил, на някакъв  див и първичен комунизъм за равенство и братство, бе фундаментална грешка. Но Лилов не се приемаше промяната от онези, които на втори план се бяха противопоставили на Живков- проф . Ст . Михайлов, Чудомир Александров и др . Лилов не разбра най-важното и  то е,  че от него зависеше бъдещето на България. Той беше добър човек, с голяма загриженост за промяна, но  не съзнаваше реално колко  извратена всъщност е държавата ни. Докато Лилов денонощно се състезаваше с Луканов, България пое към другата посока-към безумието, олигархията, към липсата на ново ляво. България се превърна в един наследствен субект на територия на охранените от ЦК  на БКП  индивиди, взели държавата на абордаж . Жалко за първите 15 години, визирам от 1990 до 2005 г. Независимо от своята голяма човечност,  която лъхаше Александър  Лилов, той не успя да проумее онези уникални дадености за България. Това  лиши всички ни от първоначалната  справедливост. Той очакваше, че всичко ще се реши от само себе си, а не чрез директна и ясна промяна, за която настояваше Андрей  Луканов. Лошото е, че нямаше компромис, а страната ни загуби ужасно  много.

-  Изглежда, че давате превес на Луканов в тази битка. Не се ли притеснявате, че някой може да реши, че сте обременен с нещо лично?

-  Не е така. Луканов търсеше винаги бързото решение и изгодата за държавата. И бях напълно съгласен с него. Защото след разговорите му с Джеймс  Бейкър, той просто трасира друг модел и стил за промяната у нас. Днес някакви дребни плъшоци  на „Позитано ” се гаврят с импозантността на Андрей Луканов, но са толкова неграмотни, че дори не ми се коментира. Луканов искаше партията да се префасонира вътре в себе си, чрез социалдемократически стил и подход, който би се приел бързо в Европа. Той не приемаше провлачването на процесите и тази закостеняла зависимост на живковистите . Прокитайската  прагматика на Лилов не можеше да промени бързо нашите обичаи и модел на поведение. Нашето  домашно възпитание и страх от закона, са различни от тези на китайците. Българите не можем да станем китайци, за да приложим бързо тяхната методика. За това сега работим неуморно и слабоефективно , за да купуваме 95% от китайските стоки. Това е  друг манталитет,  условия и стандарти. Луканов искаше сега, днес и веднага социалдемокрацията в действие и цялостна промяна на БСП . Но Лилов не го приемаше заради страха от новото. Той предложи Жан Виденов, който не успя да заложи  необходимата радикализация . Подлъга се в преждевременните избори, стана министър-председател и с Гечев, Мечев и сие  попиля  една уникална надежда за промяна. След убийството на Луканов, Лилов заложи на Георги Първанов и за втори път сгреши кардинално. Партията се консервира в себе си. И тогава лявата идея, лявата промяна отнесе лозунгите, но забрави държавата. Така дойде бедността.

-  Всички очакваха, че сте променили политическите си възгледи за БСП , след като я напуснахте. Сега изглежда, че твърдо ги отстоявате.

-  При сериозните политици възгледите не се сменят ден за ден. На 19 години станах член на партията  и винаги съм отстоявал ясно и категорично мнението си. Не бях удобен много пъти и затова не бях лансиран. Напуснах БСП  през декември 1993 г., след 20-годишно членство като депутат. Напуснах партията и парламентарната група заради липсата на социалдемократизиране  на БСП. Някои допускаха, че това било по указание на Луканов, за да се сформира лява социалдемократическа фракция, извън БСП , за общ сбор с Петър Дертлиев.  Впоследствие имахме голяма надежда, че Първанов ще работи в тази посока, но и той ни излъга. Георги Първанов отстъпи от тези позиции, макар, че Дертлиев го беше припознал за новия водач на левия център в България. Впоследствие, след издигането на Сергей Станишев  за фаворит на БСП , отношенията ни с Първанов рязко се влошиха и аз не престанах да го критикувам цели 13 години. Тогава им доказах, че тази арогантна политическа процедура да се реживковизира  БСП  чрез наследниците на политбюро, не е нищо друго, освен истинско подло предателство. Издигането  на Станишев за лидер беше фундаментална грешка на прехода в България.  Всъщност преходът у нас беше извратен, защото стилът на водачите ни постави под съмнение техните качества и последователност. Още през 1999 г. и 2000 г. ни стана ясно, че тази политическа мимикрия в ляво, чрез дясна политика, имат за цел да реанимират  старите в нови капиталисти. Това беше една подла лъжа в БСП . По-късно Георги Първанов осъзна докъде се е докарал и започна с другите си комбинации. На 10 март 2010 г. по една телевизия си позволих да прогнозирам,  че не  добре организирани политически стиковки  в левия център ще принудят Георги Първанов, заедно с Ивайло Калфин, да направят друга партия. Съвсем пророчески.  АБВ  впоследствие стана факт. Тогава заподозряха мен за завоалиран  говорител на Билделберския  клуб, а на тези кръгове, които се занимават с левите политически сили,  с папската канцелария в Рим. През март 2010 г. настроенията бяха коренно различни. Ивайло Калфин и други от БСП  обявиха изказванията ми за налудничави .  Впоследствие прокараха през пътя на лъжата самите себе си и направиха АБВ.  Но не направиха нищо за левите хора в България.

-  Вие критикувате Първанов, но днес неговите последователи  го избират с мнозинство, като по времето на Живков, с над 95%.

-  Унижението на което бяха поставени Първанов, Калфин и другите им съмишленици , чрез изключването им от  от БСП , говори много.  Това е доказателство, че партията трудно ще се промени отвътре. Всъщност Георги Първанов ще се превърне в жертва не заради своето политическо късогледство, а заради сгрешения механизъм от кадруването  на Станишев и Румен Петков. Това е една мимикрия и липса на лидерски  ценности , паказваща  уникална зависимост по места. По този повод, когато бях председател на Обединена социалдемокрация, през май 2014 г. стартирах инициатива  за голяма среща с лидера на лейбъристите на Обединеното кралство Ед  Милибант . На нея именно трябваше да докажем другия тип политика на левицата в България, без наследниците на Тодор Живков. Тогава изрично уточних на лейбъристкият лидер на Великобритания нещо много важно. Доказах му, че политическото наследство на Живков, изявено чрез председателя на ПЕС, е много по- опасно и вредно, отколкото националистическите утопии на техния Фараж . Това са големите и странни парадокси в българската политика. Но тя все пак си е наша, както е казал Буров, и не можем да се сърдим другиму. Буров даже допълва: „У нас онези, които имат смелостта почти винаги да разсъждават на глас, не винаги получават заслужената оценка като политици, а камо  ли като държавници“. За това е нужно много повече да се говори, за да се търси политическата истина. В случая истината за БСП  е много важна и за държавата ни. Тя е важна за следващите  25 години. БСП  в този си безсмислен  стил не е удачна за левите в България.

-  Има ли опасност след време  Първанов да прибере при себе си и БСП ?

-  Това не е сериозна политика, това е сериозна пропагандна лъжа. Това не може да бъде дългосрочен политически ляв подем.  Г-н Първанов и Румен Петков направиха преоценка и отдалечаване от онази „лошата” БСП , която самите те произведоха. В цеха за политически партии те измайсториха една прогнила лява партия , която вече не им върши работа. Но и това ще е до време. Те пропуснаха шанса за голямото обединение. В България имаше възможност за един нов тип подобен на „ПАСОК ”. Ако лидерите  на тази партия в Гърция се провалиха заради преяждане с власт, то нашият „ПАСОК ” – ляво обединение, би било възможно не само да се създаде, но и да просъществува. И то ще стане без  Георги Първанов, без Румен Петков, но с всички от АБВ . Нужна е организация за изнасяне на истината. Случаят с КТБ  е идеален повод за това. Сега се бавят разкритията около банката, но нещата с нея няма да се разминат така лесно. Колкото повече се бавят, толкова по-добре. Народът  се кани да поиска отчет от политическата класа. Конфликтът му с народа е голямото разединение, което ще гарантира впоследствие и ново обединение.  КТБ  ще е воденичния камък за тези, които днес искат да се скрият, а са бозали от банката. Днес КТБ  е символ, а утре –голямата причина за приближаващата огромна промяна. Наскоро заявих, че квесторите на Иван Искров са разграбили  КТБ . Малко след това ме обвиниха в неточност. Нека сега тези 1000 души, които са си преправили договорите, да върнат обратно на фонда 100 000 евро  заради подправените договори от квесторите. 

- Да разбираме ли, че до този момент БСП  не е могла да излъчи удачния лидер, който да извърши нужната за партията промяна?

- Точно така. Всички лидери на БСП , с изключение на настоящия Михаил Миков, не бяха на „Ти“ с живия живот, долу при масите. Лилов и Първанов бяха кабинетни хора с историческата обремененост  на вчерашния ден. Те виждаха партията вчера, в историята. Жан Виденов  и Сергей Станишев бяха партийци на организационно ниво. Те можеха временно да манипулират чрез собственото си обкръжение, но не виждаха хоризонта. Експериментите на партията позволиха на Иван Костов да дойде като спасител, като Исус  Христос, за да разкулачи България за 1000 дни. Извикването на царя, да балансира държавата за 800 дни, не доведоха до появата на  другата България. И днес сме свидетели как около 600 човека в държавата управляват всичката земя и получават  всяка година  по два милиарда лева подарък. Вместо да имаме 25 000 средни земеделски стопани с по 10-12 000 дка. обработваеми земи, сега имаме 600 души, които диктуват кой къде да оре и жъне от чужбина. Каква е разликата между България и Парагвай?! Никаква. За коя средна класа в селото говорят на „Позитано ”? Днес във всяко българско село има по 150-200 гладни и жадни, боси и голи цигани, без работа, които ежедневно опоскват всичко, което видят. И държавата организира полиция, затвори, наказания, вместо да помисли за заетост. Циганите  ни в Италия, Испания, Германия работят перфектно, а тук са виновни за всичко. Държавата ни дава 1,2 млрд . лв . за помощи на 13-14 годишни деца, които също раждат деца. В същото време не може да организира една ферма, една кооперация, една работа по социалните програми. БСП  искат циганите да гласуват с червената бюлетина. В същото време няма промяна в стила на социалната програма. Как тогава да стане промяната с тези лидери? Те нямат и понятие за държавност и ред. Имат, обаче понятие за интригантство и зависимости .  Само чрез партийното си участие  печелят и управляват  своите богатства и разпределят на онези, на които трябва. Но това не е лява политика, това е гнусна каста, която подлежи на разбиване из дъно. Подлежи на коренна промяна, наред с огромните конфискации.

-  Каква тогава трябва да бъде новата политическа класа?

-  Досега „Тя”- политическата класа, можеше постоянно и диаметрално да променя своите възгледи, да нарушава елементарно изграждащата се ценностна система  за политическа етика. Променяха се, за да защитят парите си, придобивките си и всичко, което натрупаха като материално. Всяко отклонение от линията на преродилата се комунистическа  каста чрез БСП , се обясняваше  като налудничаво  и погрешно. И когато някой се изказваше за търсене на нови, по-удачни и перспективни условия за развитие на България, го определяха като кандидат-диктатор. Но България днес е такава заради тях. Кастата, която роди олигархията не случайно  държеше Станишев като позьор цели 15 години. Той трябваше да представя БСП  и да управлява България - явно и задкулисно. БСП  нямаше нужда от него, защото левите загубиха идеите си, а България- другата си сила. Тепърва, след коренната промяна на БСП , ние трябва да очертаем другата политическа и икономическа реалност. Ние всички трябва да отречем днешната БСП  и  фалшификаторите на новата история. Трябва да зачеркнем  Костов и сбирщината около него. Българската левица трябва да заклейми социолозите от „Галъп ” и червените барони. България трябва да приеме  като приоритет  комуникациите,  развитието на българското село и малките населени места. Ние трябва да подкрепим държавническото отношение за работата и грижите към по-добър живот за бедните. България трябва като държава да напише новите правила за принуда и заетост на ромите , за цивилизоването  им. България не я чака диктатура, а строги и ясни действия по функционирането на отделните власти, отговорност и принципност  към всеки, който е нает да служи на държавата. Днес БСП  е в мъртва хватка на задкулисието, парите, зависимостите и продажността й към олигархията. Нужна е нова кардинална промяна на БСП  към реалната,  истинска,  европейска социалдемокрация.

Кольо Парамов  е известен повече като финансов анализатор и политик от левия спектър. Член на БКП /БСП  от 1973 г. до 1993 г. Депутат в 36-то НС . Член на бюджетната комисия. Доста нестандартен и безкомпромисен критик на БСП . Изразява винаги последователни социалдемократически иде и и е радетел за цялостна и единна  лява политическа  формация в България.