А. Кръстева: Политиката ще става все по-net!

 интервю на Ана Кочева

‒ Проф. Кръстева, ще стане ли интернет главен персонаж на избори 2011?

‒ Интернет вече е атрактивно миксиран с любовта (каквото и да означава това в love@net), със силата (каквото и да означава тя в СИЛА), ред е на политиката. Интернет и политика е микс, който впечатлява и малко се познава. Последните са в обратнопропорционална зависимост.

‒ Има ли вече т.нар. интернет политици?

‒ Двама президенти „превзеха” по една медия, която завинаги промени политиката: Кенеди – телевизията, Обама – Интернет.

‒ Кой ще бъде българският Обама?

‒ Всъщност по-важното е как се променя политиката в Интернет епохата. Фокусът върху единия или другия въпрос ще отправи кампаниите в различни посоки. Търсенето на личност, която да „стои” добре в Интернет, би внесло свежест в президентската надпревара, дискурсите за която в момента се люшкат между екзотичния образ на теоретичния кандидат за държавен глава като „фалшива патица” (каквото и да означава това) и архаичния „обединител на нацията”. Интернет активността би била конструктивен изход от есенциализиращи стратегии, които силно изкушават медиите и партиите на този етап: да мислят, например, кандидата като жена, не като перспективен политик. Интернет атрибутите изкушават и със символния капитал на high-технологичното.

‒ Да очакваме ли тогава сериозна заявка на позната на юзърите фигура за най-сериозната политическа надпревара?

‒ Отговорът е почти категорично – не. По две причини – комуникационна и политическа. Президентът Първанов точно се нацели в политическата темпоралност и реши да стане Фейсбук фен в момента на финализиране на кандидатурите. Така привърза Интернет не с влизащите, а с излизащите от президентската институция. Разбира се, президентските избори не са предрешават от комуникационните стратегии на приключващия президент. Има една по-фундаментална политическа причина: Интернет активността би била твърде тясно профилиране на политик, чийто профил трябва да е по-комплексен, по-балансиран, по- многостранно дизайниран. Няма да избираме Обама на президентските избори, но местните в редица градове ще ни предложат малки Обамовчета.

‒ Ще се промени ли политиката в net-епохата – като е-кампания преди изборите и и като е-управление след тях?

‒ Прогнозата ми е, че ефектът ще е по-видим за Интернет кампаниите отколкото за електронизацията на публичните политики. Първо, защото от началото на промените до днес политиката се схваща най-вече като изкуството да вземеш властта, значително по-малко като начин отговорно и ефективно да я упражняваш, като публични политики. Ще има движение от блогосферата към социалните мрежи. През 2010 г. в България има регистрирани 50 000 блога и активни – да, не повече отколкото очаквате – 500. На избори 2009 наблюдавахме колко много кандидати ставаха блогъри. Ключова дума е кандидат. Много малко политици останаха блогъри. Трудно е едновременно да си вътре в политиката като професионалист и „вън” като анализатор. Още по-трудно е без екипи и предизборни бюджети. Прогнозата за 2011 е, че няма да наблюдаваме същия бум в блогосферата. Навалицата ще е във Фейсбук. Политици споделят, че собствените им съпартийци ги стимулират (това е политически евфемизъм) да си откроят профил. През 2011 ще е трудно да намерим амбициозен градски – и не само – кандидат, без присъствие в социалните мрежи. Това е лесна прогноза. По-трудната се отнася до импакта на прехода от блогосферата към социалните мрежи. Ще стане ли политиката по-малко аналитична? Ще се компенсира ли по-слабата аналитичност с по-голяма комуникативност и интерактивност?

‒Каква всъщност ще бъде интерактивността?

‒ Чарът на социалните мрежи е, че не гарантират всичко, но интерактивност – със сигурност. Въпросът е каква? Теорията разграничава три типа интерактивност: брошурен тип; гражданин – кандидат/политик; гражданин – гражданин. При първата партията „свежда” информация, сайтовете са като е-стенестници – малко по-пъстри , аудио и видео гарнирани. Те са любимият прийом на всички елитистки, взрени в себе си партии. Е, никой не се учудва защо са толкова малко харесвани и в родната е-сфера. Втората форма най-ярко липсва у нас. Недолюбването е взаимно. Събитие са политиците, регулярно готови за е-общуване и със симпатизанти, и с опоненти, да не говорим с гневни е-граждани. Гражданите също повече предпочитат „ласкаво” да се изказват за политиците в е-форуми. И преди арабските революции, но с повече хъс след тях, гражданите предпочитат третата форма. Силно електорално възбуждаща напитка е свикването на протест по Фейсбук. Още не може да достигне адреналина на стотиците хиляди, заляли площадите 89-90г, но именно към тези стойности се стреми.

‒ Каква е разстановката в Интернет? И партиите, и гражданите го харесват.

‒ И едните, и другите го използват.Но все още не се срещат в него. Гражданите предпочитат директното общуване във Фейсбук, не опосредено от партии. Често против партиите. Е, не рядко с идеята в резултат на всичко това пак да излезе партия – справка Касим Дал, СИЛА…Партиите пращат толкова информация с намерение тя все повече да заприлича на непрестанна бомбардировка от политически маркетинг и всякакви предизборни оферти, но трудно виждат и още по-трудно срещат гражданите под този рекламен порой. Имаше една песен „Аз търся тебе, ти търсиш друг”…

‒ Още един любопитен проблем е този за движението от Интернет към диверсификация на комуникационните технологии.

‒ All inclusive– така high-tech гигантите се борят за клиентите си, за първенството в чиито привързаности си съперничеха нет и GSM. Андроиди, iphone, разни версии на това блюдо с пикантни подправки съблазняват юзърите. За политическеския маркетинг обаче телефонът и Интернет остават различни комуникационни канали. Независимо от компактната им съвместимост. Два малки примера за предизборна употреба на телефона. Лейбъристите са автори на първия. В петъка преди изборите те пускат смс до техни млади симпатизанти с шеговитото обещание, че обещават по-гъвкави часове за затваряне на пъбовете. Родна партия на избори 2009 мощно вкара телефона в агитационната си стратегия. Изхождайки от предпоставката, че хората над определена възраст са неудържимо привлечени от нея – отново виждаме есенциализъм, този път не джендър, а възрастов – тя започна да ги обзвънява. Все телефон, а разлика като от пещерната до постмодерната епоха. В първия случай телефонните номера са доброволно изпратени от симпатизанти или заинтересовани граждани, във втория са некоректно използвани от бази данни. В единия хората сами са пожелали да се включат в предизборните комуникации, в другия са ги включили. И тук лесната прогноза е, че изборна 2011 ще види умножаване връзките между Интернет и мобилната телефония. И тук по-проблематичната прогноза е дали ще се следват симпатични европейски образци или пак ще се заложи на родното hard пред игровото soft.

‒ Как ще се развива т.нар. „хейтърството”?

– От спонтанно към институционализирано. Анализаторите още не успяват нито да го „преброят”, нито да го оценят. Едни са категорични, че нетът е царството на нетолерантния екстремистки дискурс, други считат, че той не е повече отколкото другаде, но е по-гласовит. Различията зависят от това какво се сравнява. Хейтърите са едни и същи и он-лайн, и оф-лайн. В личностното общуване предразсъдъците, стереотипите, крайните констатации, неумерените позиции често превъзхождат своите антиподи – откритост, разбиране, солидарност…В другите публични канали като класическите медии хейтърството е значително по-слабо, защото филтрите са значително повече. Хейтърството е една от цените, които плащаме за свободата на Интернет. „Аз искам да говоря/правя каквото искам” – една героиня от арта за нета ясно го формулира. Хейтърство има и преди избори 2011, ще има и след 2011.

‒ Тогава какво е новото?

‒ Преходът от спонтанното към институционализираното хейтърство, от хейтъра – „аматьор” към хейтъра- професионалист.