Любомир Аламанов пред Фрог: Някои са готови да хвърлят страната в кошмар и разруха само за да вземат процент повече

Това заяви пред ФрогНюз Любомир Аламанов. 

Ето и цялото интервю:

Господин Аламанов, колко беше очакван този развой в парламента при гласуването оставката на Никола Минчев като шеф на Народното събрание?

Донякъде беше очакван. Ситуацията за съжаление изумително напомня случилото се през 1992 г., когато един коалиционен партньор напуска коалицията и правителството на Филип Димитров, спират реформите, обръщат се срещу правителството, сменя се председателят на парламента, слага се удобна фигура, която допуска новата коалиция между опозицията и досегашния партньор, в сянка всички да изберат програмно правителство начело с Любен Беров и да последват две години триумф на мафията. 

Всъщност така започват годините на мутрите. 

Ако това нещо се случи и сега, много е тъжно за българската демокрация. Хората трябва да са нащрек. Искрено съжалявам, че не съм в България, за да изляза на протест.

Знак ли е това за вота на недоверие? Предрешен ли е? 

Силно се надявам, че някои от депутатите ще проявят някакъв разум, достойнство, ще се замислят и след време с какво имената им ще останат в историята. Онези депутати от 1992 г., които предадоха правителството и доверието на хората, след това много бързо изчезнаха от политиката и обществения живот. Бяха покрити с позор.

Ако не го направят, надявам се поне да няма правителство тип “Беров” и да отидем към нови избори. 

Колко е добре това в сегашната ситуация? Живеем във време на война, чудовищна инфлация… 

Ужасно е. По време на война… Виждате какво правят днес от “Газпром”, въпреки това, че някои страни плащат в рубли. Всеки момент може да избухне световна криза. В България върлуват няколко кризи. И едни политици, само и само да се докопат до властта, да спрат разкритията, да няма реформи в правосъдната система, са готови да хвърлят страната ни в кошмар и разруха. Само и само да вземат някой процент повече. Това е отвратително и историята ще ги накаже. 

интервю на Джесика Вълчева