Мартин Табаков за ФрогНюз: Иран е спонсор на Хамас, от военното му крило вече благодариха на Техеран

Това каза пред ФрогНюз международният анализатор д-р Мартин Табаков.

Ето и цялото интервю:

След възстановяването на военните действия по Ивицата Газа, в българското обществено пространство се говори за ръката на Русия - смятате ли, че Руската федерация подклажда конфликта, инициира го? 

Разбирам наклонението, което асоциира Русия с извършването на актове, насочени срещу международното право. Но в случая с военните действия между Израел и Хамас, евентуална роля на Русия е по-лесно да бъде заявена, отколкото доказана като достоверна. И тук има ключова разлика, която трябва да бъде направена. Кремъл печели от всяка една ескалация, доколкото такава ще отклонява вниманието и ресурсите на Запада от войната в Украйна. Но това не означава, че Москва е инициирала конфликта в Израел, защото това би компрометирало отношенията между Тел Авив и Кремъл.

След войната в Украйна, Израел е най-легитимният партньор, който остана на Русия. Защо Владимир Путин да губи това? Всъщност и Бенямин Нетаняху, и Владимир Путин са еднакво мотивирани да държат Израел встрани от войната в Украйна. Подкрепа от страна на Москва за Хамас би било в разрез с руския интерес в случая. Путин и Нетаняху имат доказано прагматично сътрудничество, тествано на терена в Сирия. Кремъл не би рискувал да загуби и ролята си на страна, която има работещо партньорство едновременно и с Израел, и с Иран. 

Каква за Вас е причината за настоящите атаки? 

Голямата причина е липсата на прогрес в реализирането на идеята за създаването на Палестинска държава, с границите от 1967-ма година и столица Източен Йерусалим. Но този блокирал процес се актуализира от събития от конюнктурен характер. Например включването в израелското правителство на радикално-десни формации, които в немалка степен отговарят именно за силовите структури в страната. Така също увеличаването на влиянието на Хамас не само в Ивицата Газа, но и в Западния бряг. Когато от едната страна имаш Итамар Бен-Гвир, а от другата – Исмаил Хания и Яхия Синуар, напрежението, ескалацията и войната е тъжно, но логично следствие. Когато хора от такъв радикален порядък трябва да адресират събития – било пропускателния режим в Ал-Акса, било продължаващата политика на заселничество в Западния бряг или създаването на терористични клетки в палестниските анклави – те обикновено реагират по такъв начин, който се изчерпва с насилничество.  

Смятате ли че Русия би се обявила открито срещу Израел?

По-скоро не. Русия не желае да види израелски нападателен военен хардуер в Украйна. Една от спецификите на Владимир Путин е, че той, за разлика от периода на съветския режим по времето на Студената война, всъщност разви добри отношения с Израел. Макар последното да бе вярно и по време на краткото правителство на Яир Лапид и Бени Ганц, които, в контекста на войната в Украйна имаха позицията на неутралитет в полза на Киев, то е още по-релевантно, когато начело на Израел е Бенямин Нетаняху, който в по-голяма степен се опитва да балансира отношенията между Киев и Москва. Путин няма да рискува отношенията си с Нетаняху заради Хамас, така както не рискува и тези си с Реджеп Таиип Ердоган заради Армения. При това, не става дума само за добри дипломатически отношения между Израел и Русия, но и за търговски. Разбира се, това не означава, че Москва ще се откаже от инструментите, с които разполага спрямо Израел. Например връзките на Кремъл с Хамас и тези с Иран (оттам и с Хизбула), които имат отношение спрямо южния и северния фронт на Израел, или пък руските евреи в близкоизточната страна. 

А каква е ролята на Ираn - aко приемем, че Иран е скритият участник, защо го прави?

За разлика от тази на Русия в този конфликт, ролята на Иран е много по-лесно да бъде верифицирана. Това е поради фактът, че Техеран е един от основните спонсори на Хамас. Като тук става дума не само на осигуряването на причини потоци, но и на различни компоненти на военен хардуер или направо завършени военни изделия. В крайна сметка Хамас е част от т.нар. „ос на съпротивата” – Иран и комплект от близко до режима военно-политически групи от Ирак, Ливан и Ивицата Газа. 

Още повече, че сложността и обема на инициираната от Хамас операция са наистина големи, което отнася към това, че организацията сама по себе си е трябвало да съгласува тези си действия с основен техен партньор като Иран. От военното крило на Хамас, бригадите Изедин ал Касам, вече благодариха на Техеран за помощта, която им е била оказана в реализирането на тази насилническа вакханалия.

Но реакцията на властите в Иран е по-интересна: макар те да подкрепиха действията на Хамас, засега поне не са признали такова съучастничество в тях. САЩ и Израел също са внимателни, поне засега, в посочването на ролята на Иран при тази ескалация. Но концептуално, Иран винаги печели, когато Израел трябва да отделя внимание и ресурс в посока Ивицата Газа. В случая, този конфликт ще компрометира и усилията за задълбочаването на отношенията между Израел и арабските държави, подписали Авраамическите споразумения, както и текущите преговори за официализиране на тези между Израел и Саудитска Арабия. Това също е в полза на Техеран.

Но има и друго измерение: ако САЩ бъдат уверени, че Техеран е изиграл някаква организационна или логистична роля в текущата ескалация, това ще взриви и преговорите между Вашингтон и Техеран, които се водят в контекста на Ядрената сделка. Още повече, че в тях през последния месец имаше прогрес, свързан с освобождаването на заложници от страна на Техеран и отпускането на блокирани преди това ирански средства от Вашингтон. 

По какъв начин настоящият конфликт между Израел и Хамас ще се отрази на световната геополитика?

Светът кърви от все повече места. Събития от пози порядък имат свойството да провокират диалектика от процеси, които „всмукват” в себе си различни държави, често с противоположни интереси. Конфликтът между Израел и палестинския радикализъм, макар и стар, не е изчерпал заряда си. Той успяваше да надделее и върху иначе възпиращите механизми, характерни за Студената войната. Какво остава за днешния свят, който е по-раздробен, по-разнолик. Свят, в който властовите центрове имат дефицитен капацитет за възпиране на такива процеси. Ако преди глобализмът движеше регионализма, сега е по-скоро обратното – регионализмът движи глобализма. Видяхме го и във войната между Азербайджан и Армения, виждаме го и сега в тази между Израел и Хамас. Общото между двата конфликта е, че те служат като магнит за интереса и на други държави, което автоматично глобализира техните съперничества. 

Виждате ли възможности за бързо приключване на агресията или конфликтът ще се продължи? 

Предвид това, че Израел обяви, че финалната цел на действията на техните отбранителни сили ще бъде пълното унищожаваше на Хамас, това предполага извършването не само на военновъздушни удари по Ивицата Газа, но евентуално и сухопътно нахлуване в палестинския анклав. Ако се стигне до това, това, един път, ще удължи конфликта, втори път, ще го направи още по-кървав, и трети път, ще послужи като покана на близки до Иран организации да се включат в него. Така например, представител на шиитската организация Хизбула вече заяви, че нахлуването на Израел в Ивицата Газа е „червена линия” за ливанската формация. От друга страна обаче, от Ливан идват и други индикации – че Хизбула не би се включила в конфликта, докато той не бъде пренесен на територията на страната. Това обаче би станало сравнително лесно, предвид палестинските лагери в нея.

За съжаление, към текущия момент няма рецепта за деескалация, тъкмо напротив. Факторите, които биха довели до допълнителното задълбочаване на войната между Израел и Хамас, са повече от тези, които биха работили в посока на нейното забавяне.  

Д-р Мартин Табаков е политолог и доктор по политически науки от НБУ. Интересите му са в областта на турската вътрешна и външна политика, както и в процесите в Близкия изток. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.

Интервю на Илияна Маринкова