Мартин Табаков за ФрогНюз: Съдбата на руските бази в Сирия ще е тест. Падането на Асад не е обезателно добра новина за Украйна

"Но падането на властта на Асад не е обезателно добра новина за Украйна, както се тълкува масово, понеже това ще затвърди още повече позицията на Москва спрямо Киев на евентуални предстоящи преговори, тъй като Кремъл ще търси нещо, с което да компенсира загубата си в Сирия, и не би желал да прави отстъпки".

Това посочи пред ФрогНюз международният анализатор и политолог д-р Мартин Табаков.

"Предвид враждите между групировките, съставящи опозиционните на сирийския президент сили, Асад нямаше да падне, ако нямаше силен външен консолидиращ фактор, ролята на какъвто изигра Турция. Но основната причина за падането от власт на сирийския диктатор си остава неговата собствена слабост: асадиктурата се оказа къща от карти. Иран и Русия нямаха на разположение необходимия ресурс, с който да се притекат на помощ на Асад".

"Ако разгледаме подробно биографията на Джолани, се натрапва един извод: винаги, когато той е трябвало да избира между идеологическата последователност и властта, той е предпочитал властта. Затова причината за идеологическата гимнастика на ръководителя на Хаят Тахрир ал-Шам трябва да се търси в неговия опортюнизъм. Той търси власт, а тя е трудно да бъде постигната и задържана, когато групировката ти е в списъка на терористичните организации", посочи още д-р Табаков.

Ето и цялото интервю:

Режимът на Башар Асад падна след 24-годишно управление. Бунтовниците влязоха в двореца на държавния глава в Дамаск рано вчера сутрин, а 59-годишният Асад напусна страната със самолет в неизвестна посока. Последните седмици видяхме бързо напредване на бунтовниците - очаквани ли бяха настоящите събития?

Тази офанзива на антиправителствените групировки е била в процес на планиране от половин година насам, което е предоставило достатъчно много време на съответните държави, имащи трайни интереси в Сирия, да знаят за нея. Тоест ако тя бе изненада за международната общност, тя не бе такава за Турция, Иран, Русия, както и за самия режим на Башар ал-Асад. Това, което със сигурност бе неочаквано, е бързината, с която се разпадна асадиктурата. Стигна се дотам, че да чуваме извинителни коментари от Москва, според които Русия не може да помогне на режима с такава бързина, с каквато той губи позициите си. 

Наричаме ги бунтовници, но какви са характеристиките на бойците, водени от Абу Мохамед ал Джолани?

Когато става дума за Абу Мохамед ал Джолани, трябва да се имат предвид две неща. Едното е тежката му идеологизация, другото – опортюнизмът му.

Създаването на Хаят Тахрир ал-Шам е функция именно на симбиоза между тези две неща. Джолани видя, че салафитският джихадизъм от типа на ДАЕШ и Ал Кайда, към всяка една от които той е имал принадлежност в миналото си, не обещава властова устойчивост и перспектива. Затова през последните години, базиран в сирийския Идлиб, той се опита да намали оборотите на идеологическата центрофуга, минавайки от салафитския джихадизъм към нещо като ислямистки национализъм. Ако щете, като част от личното си преформатиране, Джолани вече нарича себе си по истинското си име Ахмед Hюсеин ал-Шараа и е намалил дължината на брадата.

Тук ще се позова на една гледна точка, според която за Джолани пример на държавно моделиране са вече талибаните в Афганистан, а не Ал Кайда и Фронтът Ал Нусра. На чисто концептуално ниво, тази ценностна трансформация означава, че той остава верен на идеята за създаване на държава на принципите на Шария, но се отказва от износа на джихад. Всъщност, като се разгледа подробно биографията на Джолани, се натрапва един извод: винаги, когато той е трябвало да избира между идеологическата последователност и властта, той е предпочитал властта. Затова причината за идеологическата гимнастика на ръководителя на Хаят Тахрир ал-Шам трябва да се търси в неговия опортюнизъм. Той търси власт, а тя е трудно да бъде постигната и задържана, когато групировката ти е в списъка на терористичните организации.    

Откъде получиха помощ силите на Джолани, за да стигнат до Дамаск?

На първо място става дума за добра координация между различните фронтове, насочени срещу Башар ал-Асад. Предвид враждите между групировките, съставящи опозиционните на сирийския президент сили, това нямаше как да се случи, ако нямаше силен външен консолидиращ фактор, ролята на какъвто изигра Турция. Но основната причина за падането от власт на сирийския диктатор си остава неговата собствена слабост: асадиктурата се оказа къща от карти, която, един път, нямаше достатъчна социална база, и, втори път, във финалните си моменти бе изоставена и от силовите си структури. Не мога да не направя паралел с Афганистан през 2021 година, когато подкрепяното от САЩ и съюзници правителство на Ашраф Гани бе пометено от талибаните. И тогава, и сега виждаме едно и също: управление, което не се опира на легитимността на собствения си народ, а търси опорите за съществуването си в чужди донори за сигурност, е обречено.   

Настоящите геополитически фактори и условия помогнаха ли за свалянето на Асад?

Със сигурност има външни за Сирия фактори, които опосредстваха падането на режима на Асад. На първо място, това е подкрепата, която Турция оказва на антиправителствените сили и най-вече на Сирийската национална армия, която представлява контролиран в различна степен набор от милиции, съставени от ислямисти, тюркмени и наемници. Апропо, войната срещу режима на Асад може да е приключила, но тази между Турция и Сирийската национална армия срещу кюрдите в Северна Сирия продължава да се води.

На второ място, Иран и Русия нямаха на разположение необходимия ресурс, с който да се притекат на помощ на Асад. В случая на Москва може да кажем, че Кремъл вече нямаше и необходимото желание, доколкото сирийският диктатор така и не прояви гъвкавост, предвид слабата позиция, в която се намираше, дори когато бе насърчаван от Русия да прави компромиси.

Не на последно място, нека да се позова на думите на министър-председателя на Израел, който се похвали, че с действията си срещу Хизбула на ливанска и сирийска територия, Тел Авив е спомогнал за падането от власт на Башар ал-Асад.

Сирийските държавни институции ще бъдат контролирани от бившия премиер Мохамед Джалили, докато не бъде предадена властта. Какво предстои да видим в Сирия?

Поне формалното оставане на власт засега на Джалили е пример в посоката, че ще се търси договорен трансфер на власт, който да не е обезателно насилнически. Оттук нататък обаче динамиката ще протича в рамките на самата опозиция, тъй като тя бе относително консолидирана, докато общият враг бе в двореца си в Дамаск, но сега, когато него го няма, тепърва ще си проличават различните интереси между отделните антиправителствени сегменти. И тук далеч не става дума само за войната, която се води между кюрдите и протурското прокси в лицето на Сирийската национална армия, но и за конфликтите между последната и Хаят Тахрир ал-Шам. А на този фон, да не забравяме, че в Дамаск влезе и Сирийската свободна армия, тренирана от години от САЩ, както и бунтовническите формирования от Южна Сирия, Южният оперативен център. Добавете към тези вътрешни обстоятелства и външните – Турция и Израел имат свои военни формирования на територията на Сирия, където все още са разположени и остатъчните прокси сили на Иран. Всичко това проблематизира дългосрочните прогнози.

Как ще се отрази свалянето на Асад върху Русия, която го подкрепяше дълги години?

Това е сериозно геополитическо и геостратегическо поражение за Русия, тъй като територията на Сирия бе използвана като хъб за проекция на влиянието на Москва спрямо Северна Африка (основно Либия) и спрямо няколко държави от Сахел. Военноморската база в Тартус и военновъздушната такава в Латакия служеха за логистичен център на Кремъл спрямо Средиземно море, кореспондиращо с южния фланг на НАТО. Значението на тези военни активи на Москва на сирийска територия добиха още по-голямо значение и предвид щетите, които Украйна успя да нанесе на Черноморския военен флот на Русия. Спрямо отколешния интерес на Кремъл за достъп до топли води Москва попадна в двойна турска клопка: един път, пропускателният режим на конвенцията от Монтрьо на Босфора и, втори път, руските бази в Сирия, чиято съдба зависи от сили, близки до Турция.  

Понеже ги споменахте, какво според Вас ще се случи с руските военни бази в Сирия?

Към този момент няма особена яснота. От Москва вече заявиха, че поддържат връзка с опозицията, причина за което е именно договарянето на статута и сигурността на руските бази по сирийското крайбрежие. Новата власт в Дамаск не е в позиция да отправя ултиматуми на Русия, колкото и последната да е ангажирана с войната в Украйна. Говоренето на Москва също се промени – антиправителствените групировки в Сирия вече не са наричани терористи, а въоръжени опозиционни групи. Съдбата на руските бази в Сирия ще бъде тест и за влиянието, което Турция и САЩ ще имат върху тази различна Сирия. Но предвид това, че предстоящата администрация на Белия дом не разпознава американски интереси в Сирия, това ще отвори допълнителни възможности за Русия да маневрира в така създалата се ситуация и да смекчи до максимум своите загуби.

Най-общо - какво геополитическо отражение ще има промяната на властта в Сирия както върху световната политика, така и върху региона?

В световен аспект, това е част от цената, която Русия, погълната от войната в Украйна и изпаднала в невъзможност да осигурява ресурс на приятелските си режими, трябва да заплати. А тази цена е не само материална, но и имиджова, тъй като и редица диктаторски режими в Африка също разчитат на подкрепата на Кремъл за оцеляването си. Но падането на властта на Асад не е обезателно добра новина за Украйна, както се тълкува масово, понеже това ще затвърди още повече позицията на Москва спрямо Киев на евентуални предстоящи преговори, тъй като Кремъл ще търси нещо, с което да компенсира загубата си в Сирия, и не би желал да прави отстъпки.

Иначе най-прекият резултат от падането от власт на Башар ал-Асад, ако мога да се изразя на едро, е замяната на иранското влияние върху Сирия с турско такова. От този развой на събитията, отново покрай иранската карта, печелят също Израел, Ливан, САЩ. Въпреки нормализацията на отношенията си с Техеран и с Дамаск през последните години, арабските държави от Персийския залив също биха оценили подобаващо събитията в Дамаск.

Интервю на Илияна Маринкова