Проф. Чуков за ФрогНюз: САЩ и ОАЕ имат оферти към Асад, Турция стои плътно зад бунтовниците, Русия е в пародия на съдбата

Това каза пред ФрогНюз арабистът и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма проф. Владимир Чуков.

"В Сирия ще се следват политическите интереси, политическите настройки на множество държави. Става въпрос за правителството на Башар Асад, за иранците, които в момента се опитват да преговарят с Турция, за Русия, която очевидно се видя неподготвена, за САЩ, които очакват за връщането на Тръмп. Има я и Турция, която очевидно е големият печеливш от цялата история", посочи още той.

Ето и цялото интервю:

Военните действия в Сирия продължават вече над десетилетие - това е един 13-годишен конфликт с военни и с политико-дипломатически аспекти. Защо обаче сега фокусът се обърна към Сирия?

В Сирия винаги е имало напрежение, винаги е имало схватки, винаги е имало сериозни миграционни процеси. Имаше търкане между опозицията, т.е. между бунтовниците, и турското правителство, което контролира около 5% от територията на Сирия. Всичко това е локално и много стриктно национално.

Сега изведнъж избухнаха събития, които се вместиха в рамките на онази гражданска война, която продължи от 2011 до 2016-2017 година. След това, в 2019-2020 година, бяха постигнати някакви договорености между Турция, Русия и Иран. Беше фиксирано едно статукво, което практически устройваше до голяма степен сирийското правителство и въобще коалицията Русия, Башар Асад и Иран. Устройваше ги, тъй като включително Русия гласува, че в Сирия трябва да има политически преход, трябва да бъде сформирана комисия за законодателни промени. Дори Русия предложи на Бараш Асад да бъде изработена изцяло нова конституция, в която опозицията да бъде инфилтрирана и привлечена в политически процес - тоест държавата да стане терористична, което Асад не прие. Бараш Асад се отказа от подобен тип предлагане на актове на Съвета на сигурност на ООН. Това беше една от причините за избухването на продължаващата, бушуваща гражданска война. 

През 2013 година правителството на Бараш Асад оцеля заради нежеланието на Барак Обама, тогава американски президент, да помогне за свалянето на Асад. Спомняме си Ахмет Давутоглу, Сауд ал Фейсал, Никола Саркози и тогавашните лидери на техните държави - те дори отидоха на крака във Вашингтон да се молят на Барак Обама да даде зелена светлина на американската авиация, без която практически нямаше как да бъде свален Асад. А Асад, в един момент в 2013 година, контролираше не повече от 13% от територията.

Така или иначе Асад беше на път да се оттегли, дори си накупи имоти в Москва, хвърли между 200-300 милиона долара за къщи, хотели, изложбени зали. Той в момента продължава да ги обикаля. Дори по време на атаките срещу Алепо, той беше в Москва. Тогава го спаси го Касим Сюлеймани - тогавашният командващ бригадата Ал Кудс на Революционната  гвардия на Иран. Той директно му каза - никъде няма да ходиш, стоиш тук, докато възстановим Сирия. Всъщност тогава дойде и планът на Сюлеймани да убеди Путин да се включи. Това се случи през август 2015 година в Москва и в края на септември Русия интервенира в Сирия.

Защо Русия се включи тогава, каква беше мотивацията ѝ?

Военната примамка за Русия тогава беше, че финансите се поемат от Иран. Тогава беше подписано споразумението за Иранската ядрена сделка, по силата на което трябваше да бъдат размразени авоарите на Иран в различни западни банки. Те разчитаха точно тези авоари да заплатят на Русия интервенцията. Излязоха данни, че тогавашните интервенции са излезли на Русия почти безплатно - 1 милион долара дневно. Нещо, което наистина беше шокиращо по отношение на огромните разрушения, които предизвика руската авиация. Те сложиха твърдо крак в Сирия, направиха военновъздушната база в окръг Латакия, военноморска база в Тартус - това е единствената военноморска база на Русия в Средиземно море. Руснаците имаха изключително големи военностратегически, политически и икономически ползи. 

Русия тогава победи, защото имаше срещу себе си отряди, милиции, които имаха висок дух, имаха сериозна мотивировка, но изключително слабо въоръжение. И най-вече те нямаха военновъздушни сили. Те просто не притежаваха военновъздушни сили, докато авиацията на Русия тогава обърна събитията. Спомням си кървавото превземане на град Алепо през 2016 година. По една пародия на съдбата Русия прави ротация на провалилите се свои военни командири - от Сирия ги праща в Украйна и респективно - от Украйна ги праща в Сирия. Направиха това например с генерал Александър Чайко, който е известен като Касапина от Алепо. Той отиде в Украйна, сега го връщат пак в Сирия. 

Битките в Алепо бяха изключително кървави. Градът се намира на 60 км от границата с Турция. Алепо е бастиона на сирийския сунизъм. Там е бастионът на сирийските Мюсюлмански братя. Беше грешка на президента Барак Обама, който приложи програми за подготовка на сирийската опозиция, в чиито критерии се вписваха едва 8 души - нещо, което очевидно нямаше как да бъде приложено в една разбита държава като Сирия. Не успяха да наложат и Свободната сирийска армия, в която имаше умерени опозиционери, и така съвсем нормално екстремистите взеха връх.

Много активни бяха Ал Кайда, които се превърнаха в "Хаят Тахрир аш Шам" - бягаха от качеството си на включени в черния списък на ООН за терористични организации. Въпреки че промениха името си, те си останаха такива, но станаха и най-силният отряд. Впоследствие имаше множество местни групировки, които по-скоро гравитираха около идеологията на Мюсюлмански братя. Имаше една много интересна метафора, че лидерите на тогавашните отряди, които впоследствие Турция успя да прегрупира и да направи тъй наречената Сирийска национална армия, всъщност са синовете на сирийските офицери, които през 1982 година са били убити от бащата на Башар Асад, вдигайки бунт срещу властта. Техните синове, техните наследници - предимно сунити, заявиха, че един ден ще отмъстят за своите бащи. 

Бил съм в Сирия по това време. През 1982 година беше абсолютна касапница при потушаването на бунта на Мюсюлмански братя в Сирия. Сирийци продължават да отбелязват тази кървава годишнина. Бяха хвърлени парашутисти и танкове срещу град Хама - там имаше и един убит български лекар.

Башар Асад, сирийската армия, Русия, Иран изтласкаха тези хора от техните родни места. Така те се концентрираха или в Идлиб, или в териториите, които бяха окупирани от Турция, или станаха бежанци. 

Какво е състоянието на бунтовниците в Сирия в момента?

В момента бунтовниците са многобройни. Това са хора, които никога не са искали да се разделят със своите родни места. Използва се денят, в който беше подписано примирието между Израел и Ливан, за да започнат тези действия. Обединените арабски емирства, както винаги, когато Турция се активизира в северната част на Сирия, прави оферти, най-вече икономически бонуси за Сирия и по-скоро за Башар Асад, да се откаже от Иран, да се откаже от тесните връзки, от военностратегическото сътрудничество и респективно да наложи прекъсване на връзките между Иран и Ливан през територията на Сирия.

Дипломатическата инициатива на Обединените арабски емирства е подкрепена от САЩ. Преди дни говорителят на Държавния департамент на САЩ каза, че те могат да свалят санкциите срещу Сирия, но отношението към Башар Асад си остава същото - той е диктатор. Идеята е Асад да промени поведението си - да скъса с Иран. 

Има ли обстоятелства, които спомагат за успеха на действията на бунтовниците?

Първото е, че Русия е много силно ангажирана в Украйна. Алепо беше модел за водене на битка. Първата линия бяха прошиитски милиции, след това идваха Хизбула. След Хизбула, идваше сирийската армия. След сирийската армия, идваха бойците на “Вагнер”, а след тях идваше руската военна полиция, съставена предимно от чеченци и то на Рамзан Кадиров. Практически Русия пренасочи огромна част от своя ресурс от Сирия към Украйна. Руската авиация, която преди хвърляше забранените касетъчни бомби, хвърляше бял фосфор - също забранен, използваше химическо оръжие, сега вече просто не е в състояние. Нямат такива възможности. 

Отделно израелските удари срещу части на Революционната гвардия на Иран и срещу Хизбула ги направиха практически небоеспособни в Сирия.

Бунтовниците продължават да нямат ВВС, те нямат конвенционални самолети. Атаката срещу Алепо е започнала с изстрелването на няколко десетки дрона, изключително модерни оперативни френски дронове, които са нанесли изключително силни удари върху позиции на сирийска армия. Това обяснява в много голяма степен защо бунтовници са толкова са ефективни - те вече не са онези, които нямаха въздушно покритие. Нещата се промениха от тактическа гледна точка, от логистична, разузнавателна. 

Няма нужда да се заблуждаваме - Турция стои много плътно зад бунтовниците. Вървят паралелно две операции - едната върви на юг, битките са в Хама, втората върви на изток, изтласквайки кюрдите, които винаги са били цел на турската армия. Още преди 4-5 години Ердоган каза, че той ще направи поредната военна интервенция в Сирия, за да може това, което е между двете зони, гарантирани от операциите “Маслинова клонка” и “Извор на мира”, да бъде обединено като територия. Ние видяхме как Тел Рифат падна - това е една от големите цели на турската армия. В момента се готви битката за Манбидж - още по времето на първото управление на Тръмп, Ердоган каза, че американците са обещали да им предадат този град, но не са го направили. Сега ще видим какво ще се получи.

Какво според Вас ще се случи? 

В Сирия наистина е една рулетка, една мозайка, в която Башар Асад получава офертата да скъса връзки с Иран. Башар Асад обаче едва ли би могъл да реализира тази оферта на Обединените арабски емирства, които не са ентусиазирани и от победата на бунтовниците. Има я и офертата от Държавния департамент на САЩ - да си промени поведението. Има и я атаката на опозицията - на бунтовниците, част от които са терористи.  "Хаят Тахрир аш Шам" е определена като терористична организация от ООН, от Европа, от Съединените щати, от самата Турция. 

В Сирия ще се следват политическите интереси, политическите настройки на множество държави. Става въпрос за правителството на Башар Асад, за иранците, които в момента се опитват да преговарят с Турция, за Русия, която очевидно се видя неподготвена, за САЩ, които очакват завръщането на Тръмп. Има я и Турция, която очевидно е големият печеливш от цялата история.

Интервю на Илияна Маринкова