Методи Андреев: Държавата да разбие центъра за досиета и компромати

- Г-н Андреев, в края на миналата седмица някой пъхна в шкафчето ви в парламента части от досието на агент Павел. Редица експерти по сигурност твърдят през последните дни, че в Русия има център, който разполага с подобни документи и ги вади в определен момент. Възможно ли е това?

- Ако това, което казват експертите е истина, нали разбирате колко е опасно. Това значи, че друга държава, която не е в ЕС и в момента е агресор в една държава, разполага с подобна информация за действащи наши политици. Представяте ли си колко опасно е това за националната сигурност?! Именно по тази причина не искам да коментирам въпросното писмо за агент Павел. Но принципно съм сигурен, че има центрове, които държат подобни компромати в ръцете си и ги вадят, когато преценят. Това, което се случи с мен е доказателство за това.

- Почувствахте ли се заложник на нечии интереси, когато видяхте документа?

- Не се чувствам заложник на тази интрига, защото този негодник, който го е пратил, няма да му ставам говорител. Вече дадох въпросната пратка на комисията по досиетата, на шефа й Евтим Костадинов, с приемно-предавателен протокол . Вчера вкарах в Главна прокуратура и до главния прокурор сигнал. Искам да започне разследване с цялата мощ на държавата, за да се установи кой е този център, който всъщност използва документи за натиск върху политици. И забележете, че тези документи не съществуват в архива на комисията по досиетата. Това означава, че този център разполага със свой собствен архив. Предполагам, че в комисията вече правят някаква експертиза и съпоставяне, но аз това го наричам компромат. Няма значение дали това е истина или не. За мен начина, по който е поднесено, той е противозаконен. Всяко нещо, което е дадено против българските закони, то е компромат. Знае се, че комисията има единственото право в държавата да обявява и да разпространява документи, свързани с бившата ДС.

- В такъв случай лидерът на ДПС Лютви Местан трябва да ви е много благодарен.

- Не искам нито да ми благодари Местан, нито да ме хвалят тези, които са ми пратили документите. Независимо кой е нароченият от тази задкулисна власт, ние трябва да сме против нея. Не трябва да търсим кой е засегнатия. Обикновено се засягат тези, които въпросните задкулисни играчи са имали предвид. Ето това са Червеи. Най-новите задкулисни играчи са те. Те мутират през тези 25 години до Червеи. Събирането на информация неясно къде означава едно-създават се центрове, които имат амбицията да влияят върху политическите процеси в държавата. Дори и да има унищожени досиета, това оставя следи. Най-малкото остава протокол за унищожаване. Не можем да кажем доколко един такъв протокол е автентичен, т. е, изпълнил е онова, което пише в него. Аз съм държал такъв документ, той не е бил оригинал, а копие. Ние нямаше как да се позовем на него като документ. Това ставаше  докато бях шеф на комисията по досиетата. Тогава пак идваха различни бивши служители на службите, кои по-патриотично настроени, кои видимо настроени против това, което правим.

- За какъв документ става дума?

- Мога да кажа, че който има неговото копие, може да срути в момента държавата. И този документ ще ви опиша как изглеждаше. Най-отгоре имаше едно малко правоъгълно печатче, което беше с подписа на Григор Шопов. Беше негов личен печат. Подписът му го помня, беше неотработен, сякаш малко дете се учи да се подписва. Явно така е правел. Списъкът носеше конспиративното заглавие „Възраждане”. В документа се изреждаха агенти, явочни квартири, доверителни връзки. Ако аз притежавам тази разработка, трябва да съм с охрана по-голяма от тази на Делян Пеевски.

 
- Да не става дума за хора, които вече не са между живите?

- От лицата, посечени в документа няма покойници. Една част са действащи, други не действащи. И това е създадено на 22 февруари 1989 г. Отдолу на този списък, който е в порядъка на 70 човека, имаше подпис на Боян Велинов- един от големите началници в 6-то управление на ДС. Твърди се, че когато в бившия СССР започват процесите на перестройката, техните служби, които са едни от най-добрите, са направили анализ. Според него тази промяна, която се очаква след перестройката, ще доведе до падане на комунистическия режим в голяма част от бившите соц страни. И те предприемат логичната мярка да искат от братските служби списъци на лица от хора, които са с добро образование, с добър професионализъм, но зависими, за да могат да бъдат след това използвани за техните политически интереси. И тогава основно 6-то управление на бившата ДС, която се е занимавала с интелигенцията, започват да пращат списъци. Това, което аз съм гледал, вероятно е бил един от тези списъци. Никъде в архива такова нещо като оригинален документ няма. И какво означава, че личните и работни дела на тези лица в списъците са прехвърлени по направление на секретния щат на „Възраждане”. Това означава, че още тогава някъде се е зараждал такъв център. И винаги едно лице, когато напусне рамката която му е определена, започват да го удрят. На мен това ми е известно. Журналистите трябва да покажат кои са тези мощни задкулисни играчи, които разполагат с подобни документи.

- Случвало ли се е някой доброволно да ви носи подобни документи?

- Случвало се е да носят при мен ксерокопие. Оригиналните документи са велика сила и никой няма да дойде да ги даде ей така. Кой ще го направи?!

- Възможно ли е един център да стои зад досието „Павел” и скандалната разработка „Червеи”, както твърдят някои ваши колеги в парламента?

- Това, което се чува за „Червеи” не става въпрос за просто подслушване на физически лица. Тук става дума за следене на цели общности и за глобален контрол. Такъв контрол, който е действал 300 дни. Сега възниква въпросът къде е била използвана добитата информация. Кой я е използвал и в името на какъв държавен и обществен интерес? Защото ние плащаме на тези хора заплатите да предугадят рухването на КТБ, а те са работили по „Червеи”! Ние им даваме пари да хващат повече корумпирани политици като Христо Бисеров, а те хванаха един и то по външен сигнал. Виждате докъде стигна с политика, който единствен има сметка в Швейцария. Преди време в ЦРУ са възложили на израелска фирма да им направи софтуер, който да им обслужва тяхната информационна система. Само, че МОСАД тогава са влезли във връзка с тази фирма и направили в този софтуер едно вирусче. По този начин онова, което е трябвало на МОСАД, то директно си е отивало при тях. Коя е гаранцията, че в случая не става дума за такъв случай. Този случай не трябва да бъде покрит с прах.

интервю на Катя Илиева