НП Михаел Гайер, посланик на ФРГ: Ако аз бях премиер на България, щях да се грижа за „мозъците”

Негово превъзходителство, посланикът на ФРГ в България, Михаел Гайер е роден в 1944 г. в Падерборн. Следва правни науки в Бон, Кил и Фрайбург. Работил е в Германия, в Сао Пауло, в Рио де Жанейро, в Мапуто, в Уагадугу, в Тунис, в Рим и Сеул, от юли тази година е посланик на ФРГ в София. Женен е, има 3 деца. Разговаряме в една мрачна и дъждовна софийска сутрин, напомяща повече „немското” време, но нотките в разговора, който обхваща много теми, са повече оптимистични и ведри.

Интервю на Ана Кочева

- Ваше превъзходителство, Вие започнахте мандата си у нас през първата „европейска” година на България. Как оценявата тази една година, какви впечатления придобихте от страната ни за няколкото месеца, откакто сте посланик на Федералната Република?

- Първо много Ви благодаря за интервюто. Трябва да призная, че имах относително слаб предварителен опит по отношение на България. Знаех горе-долу толкова, колкото всеки един мой сънародник, който от време на време се е интересувал от Балканите, и то повече литературно. Като дете, разбира се, съм чел Карл Май, където се споменава за България, но всъщност пристигнах тук като на ново място. Дойдох действително по времето, когато България встъпваше в ЕС и това, което ме учуди, беше, че еуфорията от приемането ви не се оказа толкова голяма, колкото съм я усещал по-рано при други страни, при Испания, например, или Португалия, Гърция ... Да, българите се радваха, но същевременно си оставаха някак относително спокойни, невъзмутими. Впечатлението от този факт у мен се затвърди и след разкази на мои приятели, които по същото време са били в Румъния. Румънците празнували много повече, били емоционално по-проевропейски настроени. Тук на Европа се гледа позитивно, но с определена доза спокойствие и дистанция, което, по моему, представлява една много разумна настройка. А германското председателство на ЕС беше украсено в началото и в края от две значими посещения – на 1 януари тук беше нашият външен министър Щайнмайер, а през юли, накрая на германското председателство, и федералният ни президент, с което ясно показахме, че България е добре дошла в ЕС и в европейското семейство - факт, който ни радва. В рамките на половин година в страната се извървяха дузина германски министри, което също е добър знак. Днес тук е и Гернот Ерлер, държавният министър във Федералното министерство на външните работи.

- Същевременно обаче в този интервал от време се чуха и доста критики, не казвам, че те са незаслужени. Ще цитирам само онова, което през последните седмици артикулира вашият парламентарен председател Норберт Ламерт. Той посочи Румъния и България като екстремни примери за корупция в политиката и в стопанския живот.

- Всъщност той се изказа доста диференцирано. Заяви, че в България е забелязал известна стагнация, а в Румъния – стъпки в обратна посока, т.е. той разграничава двете страни при оценката си. Всъщност в подобни случаи винаги изниква въпросът: какво предпочитаме да виждаме – повече сиренето или повече дупките в него. Освен това г-н Ламерт, както впрочем и цялата му партия, принадлежеше към скептиците по отношение на разширяването, но вътрешните задръжки, които той е имал вероятно, са били преодолени, което пролича ясно по време на един дебат за Бундесвера, където той държа реч, в която всъщност ходатайстваше за приема на България и Румъния. При това срещу гласовете в неговата собствена партия. Знаете, че за разлика от редица други страни, в Германия имаше най-тежки дискусии по този въпрос, ние бяхме и последната страна, която ратифицира присъединителните договори. И много често са ме питали дали смятам, че приемът на България и Румъния е станал в подходящото време. Знаете впрочем, че Германия беше в състояние да попречи на този прием, ако не беше ратифицирала договорите. Но не го направи и аз считам това за правилно. Което обаче НЕ означава, че ние ще наблюдаваме последващия интеграционен път на България безкритично.

- Считате ли България за европейска страна?

- Но, да, това е съвсем сигурно. Да не говорим, че България става европейска страна по времето, когато Германия все още не е била такава.

- А дали последните избори за местна власт у нас, които току-що отшумяха и на които безспорно сте били свидетел, станаха неоспоримо доказателство за европеизъм?

- Може би г-н Доган е на мнение, че купуването на гласове отговаря на европейските стандарти. Това изявление впрочем предизвиква доста реакции на недоволство в Германия. Баварският министър-председател се изказа по този повод извънредно критично. Трябва да кажа, че, когато човек е прекарал толкова много време в толкова много страни по света като мен, а това са 35 години в приблизително 15 държави, не вижда в купуването на гласове нещо принципно ново. Това, което е новото тук обаче, е съзнанието, че случващото се не отговаря на европейския стандарт. Намирам за изключително позитивен начинът, по който реагираха пресата и обществеността на този факт. Това е наистина ново!

- Споменахте пресата. В този смисъл как оценявате българските медии, къде е бъдещето в тази толкова важна сфера?

- Аз се събуждам сутрин в шест часа и в продължение на цели два часа се занимавам преди всичко с електронни медии. Засега все още не мога да разбирам добре българските, въпреки че отлично зная, колко важни са те, но чета такива, които имат английски или немски преводи. Смятам, че електронните медии имат голямо бъдеще. Междувпрочем е установено, че хора, които подобно на мен четат интернет медии, все пак имат по-големи шансове да прочетат и някой друг вестник, за разлика от онези, които не четат изобщо - нито в интернет, нито където и да е било.

- Т.е. да се събуди тръпката от шумоленето при разлистване на добрия стар вестник?

- Да, да, аз го оценявам наистина високо, но никога не успявам да стигна до него.

- Да се върнем към действителността, отразявана от медиите. В последно време обществото ни преживя една от най-големите стачки в нашата нова история – учителската. В този момент и Германия е разтърсвана от голяма стачка - на железопътните служители. Къде са приликите и разликите при преодоляването на подобни обществени катаклизми при вас и при нас?

- Приликата безспорно е в това, че въпросните стачки и в Германия, и във Франция, и в България са насочени принципно срещу държавата. Работодателят във всички тези случаи е държавата. А разликата се корени във факта, че паричните стачни искания на германските железопътни служители със сигурност не са така оправдани, както на българските учители. Съвсем ясно е, че що се отнася до учителските заплати, българските правителства (изговарям го подчертано в множествено число) през последните десетилетия твърде малко са се занимавали с тази тема. Разбира се, че е сложно, когато държавните финанси са подложени на натиск да удовлетвориш безусловно исканията на една доста значителна съсловна група, защото това верижно повишава апетите на редица други, но от друга страна точно учителите са отговорните за бъдещето на тази държава. А България винаги е била известна със своите математици, физици, въобще със своите „мозъци”. А за да останат тези „мозъци” свежи и подготвени, зависи от учителите. Аз обаче видях една много обезпокоителна статистика, според която през последните 7-8 години България, която продължава да бъде много по-напред от Германия по отношение на математическите заложби и способности на учениците, доста изразително е дръпнала назад. Та с други думи, ако аз бях премиер на България, щях да заложа със сигурност на първо място на възпитанието и образованието, а след това на другите проблеми, защото въпросните са по-важни от шосета и улици.

- Казахте, че тези мозъци трябва да останат „свежи” и подготвени, но аз бих добавила – тези „мозъци” трябва да останат и тук, у нас. Защото не е тайна, че те непрекъснато изтичат, в това число и към Германия.

- О, да, статистиките за това никога не са абсолютно точни, но мисля, че става дума за едни цифри между 12 и 15 000. Българите са втората по големина група след китайците в Германия, т.е. става дума за неимоверно много хора. За щастие аз се познавам с доста българи, които пребивават в Германия, и сред тях има мнозина, които проявяват интерес да се завърнат в България. Някои вече са го направили, а ще стават и повече. Това до голяма степен се дължи и на факта, че германски предприемачи предлагат тук много по-добри условия. Вчера, например, разговарях с един такъв предприемач, който ми каза, че е наел специален човек, който да му търси в Германия български „мозъци”, които да се върнат за работа тук, при това със заплати, които и за Германия са много прилични. Не искам да споменавам конкретни цифри, но ако аз получавах в Германия такава заплата, бих бил много горд.

- Вероятно имате предвид млади хора?

- Млади хора, но на ръководни позиции. Те ще задават модели.

- Щом заговорихме за модели, веднага искам да попитам - виждате ли в нашата страна онзи модел на етническа толерантност, който толкова много ни се приписва като пример за подражание.

- Разбира се, и българите, както много други европейци, са в известен смисъл шовинисти; те имат трудности с хората от други религии и с друг цвят на кожата. Но подчертавам – при българите това е със сигурност в по-малка степен, отколкото при други европейци. И аз самият винаги цитирам България като модел за толерантност и мирно съвместно съществуване не само между трите етноса, които имаме предвид, но и по отношение на арменци и др. Но все пак ми направи впечатление, че по време на изборите за европарламент и четирите големи партии в края на кампанията не се стърпяха да не извадят етническата карта. Едната от тези партии пътува с етническия билет, но в последния момент и другите три подхванаха етническата дискусия, а това като българи не биваше да правят.

- Помага ли ви тук в България опита от страните от Далечния Изток, например, или разликите са големи?

- Случи се нещо много интересно. Преди да дойда тук, работих в Южна Корея, която е силно шаманистична страна. Когато видях тук вашата мартеница, веднага у мен нахлуха спомените за шаманистките обичаи в Южна Корея. Прапроизходът на хората тук и там е почти общ – Централна Азия, но вън от това винаги има общи неща между тях, независимо къде живеят – аналогични проблеми, аналогични трудности с правителствата им, очаквания, които доста често не могат да бъдат изпълнени. В конкретния случай с България много ми помага опитът от външно министерство по времето, когато Испания, Португалия и Гърция влизаха в ЕС. Това беше непосредствено след военните диктатури и всички се питаха дали тези страни наистина са достатъчно узрели за Европа, не са ли твърде бедни, т.е. подобни съмнения имаше и тогава, както и сега в случая с България. Но същият въпрос ще се поставя и занапред. Разбира се и тогава решението за въпросните три страни, както и по-късно при разширяването на ЕС на Изток, беше политическо. Но трябва да подчертая, че решението България да стане член на Съюза е много храбра стъпка и от българска страна, защото това означава, че българската индустрия, например, ще бъде подложена на сериозен конкурентен натиск. Виждат го и най-обикновените хора, когато сравняват големите западни вериги магазини.

- Но колко още може да се разширява Европа?

- Точно това е дискусията, която със сигурност съвсем скоро ще провеждаме. Франция, например, е на мнението, че след приемането на Хърватска всяко следващо разширяване трябва да става след референдум. Дискусията за това къде са границите на Европа се води и в Германия. Между другото в тази дискусия се включи и един българин, живеещ в Германия, г-н Троянов, който в една много четена уводна статия заяви, че Турция на всяка цена трябва да принадлежи към Европа.

- Чува ли се достатъчно и често името на България в Германия?

- Всички наши любими българи, към тях принадлежи и току-що цитираният г-н Троянов, много музиканти и хора на изкуството създават позитивен имидж на България. В масовото съзнание образът е по-скоро такъв. Което, разбира се, произтича и от факта, че много германци вече са посещавали България. Пример за това е федералният ни канцлер г-жа Меркел, която като студентка три пъти е правила туристически преходи през Пирин. Това оказва влияние върху колективния модел на възприемане на България. Е, тук се появяват и негативни примери, на които българите реагират малко по-чувствително, отколкото други хора. Винаги, когато българи се жалват от немската преса, аз им казвам – вие пък трябва да прочетете какво пишат в английската преса за германците!

- Т.е. България вече е разпознаваема сред германците. Защото по-рано София се свързваше с Румъния и обратно.

- Може би защото етимологически София е по-близо до латинския език, та оттам идват трудностите. Но, сега сериозно – смятам, че повечето германци, най-малкото моето поколение, което е чело Карл Май - знаят къде се намира България и се надявам, че българското правителство наистина ще положи респектиращи усилия, за да осигури присъствие на България в Германия. Това е свързано не само с дейността на г-жа Плугчиева, но и с готовността да се правят изложби, да се показват и по-отчетливо да се продават български продукти, да се засили вашият експорт. А това няма как да стане от само себе си.