Мика Зайкова: Защо най-мързеливите хора – депутатите, са с най-високи заплати?

- Г-жо Зайкова, ще митингувате ли на 1 май срещу бедността, както бе анонсиран предварително протестът?

- В годините на т.нар. демокрация БСП успя да открадне този празник от синдикатите. Те в далечната 1886 г. в Чикаго са организирали стачка на 1 май за 8-часов работен ден и оттам датира борбата за правата на работниците и синдикалната солидарност. Колкото до бедността – тя в България е факт и това не подлежи на обсъждане. Синдикатите ще организират свои сбирки, на които ще бъдат коментирани всички важни проблеми за работещите у нас. Всеки може да отиде на който протест реши, важно е да се говори за ниските доходи и огромната бедност в страната ни. Бедност в България има. Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите, е една от най-високите в ЕС – у нас тя е 8,2 пъти. 70 на сто от хората получават доходи от около 600 лева и под средната заплата за 2017 г.. Една малка част получават над 1000 лв. и над 5000 лв. НСИ днес оповести, че над 5000 лв.вземат едва 33 000 души. На фона на 3 милиона работещи този процент е нищожен.

- Вярно ли е, че доходите на 1 милион българи са близки до минималната работна заплата?

- Да, 1 200 000 души получават такива възнаграждения за труда си. Общият доход на домакинствата сочи, че това, което получават годишно от работна заплата е около 1637 лв., а на един човек средно 700 лв. Но това средно е като онова сравнение за „свинско със зеле – за едни свинското, за други зелето”, защото в това обобщение са както високите, така и ниските доходи.

- Как са разпределени заплатите в София и в останалите селища в страната?

- В София, която е един притегателен работен център, заплатите са най-високи. В столицата обаче има около 30% , които са под санитарния минимум и са близо до прага на бедност. Да не говорим за пенсионерите, защото при повечето положението е отчайващо  и трагично.

- Не е ли трагично, че работещи живеят зле като пенсионерите?

- Чета едно изследване и се оказва, че от всички българи, само над 40 на сто са заявили, че ще имат почивка т.г. Останалите няма да имат такъв нормален период за нормалните държави. От тези 40% , близо 1/5 са споделили, че ще почиват за пръв път от 10 години насам, а други 70% - от 20 години. Кажете, що за стандарт е това - две десетилетия да нямаш почивен период? Почивката е важен критерий при обсъждането на категорията „бедност”. Според „Евростат” бедни са хората, на които им липсват: възможност да си посрещат разходите, не могат да си отопляват жилищата – 39% от българите въобще не си греят домовете, не могат да си посрещнат никакви извънредни разходи, хора, които нямат перални, телевизори и др. нужни за бита вещи. И най-важното – хора, които не могат да си позволят поне 1 седмица семейна почивка извън мястото, където живеят. С две думи – ние сме най-бедните в Европа.

- И що за баланс е този, че на цялата тази беднотия, повечето чиновници вземат над средната работна заплата, а всъщност тези пари се вземат от данъците на работещите?

- Средната работна заплата на чиновниците е по-висока от средната работна заплата в реалният сектор, т.е. на хората, които създават блага. Не случайно господа депутатите образуват своите заплати на база на средните работни възнаграждения в обществения сектор – за да вземат повече пари. Кажете ми, кой в България на всеки три месеца си увеличава заплатата? Никой, освен най-мързеливата прослойка – господа депутатите! Та те дори не създават законите, правят го експертите от съответните министерства. И това, което създават е брак, не става, защото след това всеки норматив се поправя и кърпи по няколко пъти.

- Защо властта се фокусира толкова върху това в каква валута ще получаваме доходите си, а не върху подобряване на климата за повишаването им?

- Валутата в крайна сметка ще е евро, защото ние сме подписали договора за присъединяване, в който има клауза, че ще влезем в еврозоната, когато има предпоставки за това. Така че въпросът не е „дали”, а „кога” ще си получаваме заплатите в евро. Но все още не ни искат там, защото нашите доходи не вървят към кохезия. Минималната заплата у нас е 275 евро, а тази сума в старите страни - членки е по-висока най-малко 5 пъти. В Люксенбург е 1 999 евро, в Белгия е 1530 евро, в Германия 1480 евро и т.н. Спрямо страните от та.нар.нови демокрации се вижда, че заплатите са в пъти повече и че ние сме пълни бедняци. При това положение ЕК и Европейската централна банка много се опасяват, че такава бедна страна може да донесе проблеми на самата еврозона.

- Възможно ли е изобщо да се отлепим от това дъно?

- Трябва да имаме производство с висока добавена стойност. Няма нужда да се хвалим с ръст на БВП, който едва ли ще достигне до 4%. Защото ръстът на добавената стойност е 0,6 и това означава, че произвеждаме продукти с ниска печалба и стойност. Нужни са сериозни инвестиции, за да преодолеем всичко това. А инвестициите у нас само за два месеца – от януари и февруари са намелели с 42%. Т.е. инвеститорите ни заобикалят, защото сме най-корумпираната страна, а властта няма воля и желание да се справи. Премиерът наскоро заяви, че корупция по високите етажи на властта нямало?! Корупцията обаче е точно там. Без политически чадър, корупционни практики не се осъществяват. Защо не корумпират мен и вас? Защото от нас нищо не зависи, но от онези, които вземат решения за обществени поръчки, за харчене на пари от еврофондовете и т.н. , зависи. Така че, ако и когато влезем в еврозоната, ще имаме работа като за целия китайски народ. Толкова много реформи трябва да се извършат, че са нужни много воля и сили, а ако нищо не направим, няма да ни пуснат в еврозоната.

Интервю на Аделина Делийска