Милен Керемедчиев: Ердоган изигра картите си добре

Това заяви в интервю за ФрогНюз бившият заместник външен министър Милен Керемедчиев. 

Ето и цялото интервю:

Господин Керемедчиев, какъв сигнал дава Турция на Русия с вдигането на блокадата за членството на Швеция в НАТО?

Турция изцяло се водеше от своя личен интерес. Признавам си, че очаквах Ердоган да постави много повече условия за отваряне на вратата към НАТО, но въпреки това той постигна значим успех в това, че Швеция се съгласи да разследва дейността на две кюрдски организации, базирани на нейна територия. Второто и много важно е, че все пак се отвори разговор за продължаване на преговорния процес за членството на Турция в ЕС. Анкара от много време иска да отпаднат визите за техните граждани. Турция успя да изтъргува добре подкрепата си. 

Открай време Анкара изпраща твърди сигнали, че ще бъде предсказуем и надежден партньор на НАТО, зае твърда позиция по отношение на войната в Украйна. Доставянето на турските дронове помогнаха в първите седмици и месеци на войната Украйна да се съпротивлява успешно. Турция затвори Босфора за руски военни кораби и имаше важна роля в договарянето на зърнената сделка. 

От друга страна Турция знае, че може да играе тази по-твърда роля и това да й се размине, защото Русия разчита на Турция за финансов и икономически хъб към света. Голяма част от финансовите средства и на граждани, и на компании, минават от там. Турция е една от страните, заедно със Сърбия, която не въведе визови ограничения за руски граждани. 

Анкара играе интересна и балансирана роля - от една страна показа на западните партньори, че може да се разчита на нея, а от друга - продължава да оказва съдействие на Русия да намали удара от санкциите.

Какво ще се случи със зърнената сделка? 

Русия се изказа гневно за това приемане на Швеция в НАТО. Освобождаването на командирите от “Азов” от Турция беше видимо неспазване на споразумението, подписано между Русия, Украйна и Турция. Освен дипломатическите изказвания на несъгласие няма сериозна съпротива по отношение на тези действия. Нещо, което показва, че Турция премерено успява да балансира своите интереси.

Какво ще се случи със съвместния проект за газов хъб?

Турция ще продължава да играе важна роля в газовите доставки и тя иска този проект да се случва. Тя няма да остави тази много важна карта. Продължавам да смятам, че Русия има по-голям интерес да остане в тази сделка, отколкото Турция. Москва трудно ще излезе в момента от такива договорености.

Москва вече реагира и постепенно в Кремъл се заговори за Турция като неприятелска държава. Същевременно обаче Ердоган играе като посредник между Киев и Москва. Какво означава това за отношенията между Ердоган и Путин? 

Има такива настроения, но не смятам, че Путин би си позволил да навлезе в по-крайна реторика. Нормално е да има недоволни от тази политика, но от друга страна Русия не може да направи много повече. 

Възможно ли е това решение на Турция да ескалира конфликта в Украйна? 

Не, не бих могъл да кажа. Ескалацията е достигнала до своя апогей и се вижда, че така подготвеното контранастъпление на украинските войски не върви по план, не се вижда огромен пробив, затова и президентът Зеленски иска да покаже, че помощта, която получава от САЩ и Запада ще доведе до реален пробив в отбраната, за да се заговори за мирни преговори. Смятам, че те са възможни, но към края на годината и под егидата на Ердоган. 

Упорито се говори, че той ще излезе извън пределите на страната. Докладът на ДАНС от вчера също предупреждава за това и дори се говори за потенциала от употреба на оръжия за масово поразяване. Случайно ли се появи този доклад в навечерието на срещата на върха във Вилнюс?

ДАНС излязоха с доклад преди година и половина, в който казаха, че няма да има въоръжен конфликт между Русия и Украйна и понякога, честно казано, поставям под съмнение крайните им заключения. Има разминаване между доклада на ДАНС и този на Министерството на отбраната, който не потвърждава тази теория. 

Няма опасност от излизането на този конфликт извън пределите на Украйна. Ядрената карта от доста време се разиграва от президента Путин, най-вече през Дмитрий Медведев, така че не смятам, че ще се стигне до там. По-скоро това е сериозна заплаха и метод за шантаж спрямо Запада, който играе ролята си и Москва ще го използва до последно.

Украйна ще получи препотвърждение от съюзниците, че ще се присъедини към НАТО. Какво точно означава това на езика на дипломацията? Самият Зеленски определи като “абсурдна” липсата на конкретни срокове за присъединяване. Възможно ли е изобщо такива да бъдат поставени? 

Абсолютно не може да има такива претенции украинският президент Зеленски. Разбирам желанието му колкото се може повече да привърже Украйна към Алианса. Варшавския договор го казва много ясно и точно - държави, в които има съществуващ конфликт не могат да станат членки. Това важи не само за Украйна. Нека вземем за пример и Грузия с Южна Осетия, Молдова с Приднестровието, Армения с Нагорни Карабах. Има много примери. Русия използва това особено ефективно в Грузия. 

Няма основание в момента и никой не може да каже точна дата, в която ще приключат военните действия. Това е декларация за морална подкрепа спрямо Украйна и уверение, че пътят й към военния пакт стои на дневен ред. Видимо ясно е, че във войната няма да се въвлече жива сила, защото няма да допусне приемането на Украйна в НАТО на този етап.

В момента назрява сякаш друго противоборство заради намеренията за изпращане на касетъчни бомби в Украйна. Виждате ли връзка между евентуалното членство на Киев в НАТО и категоричното противопоставяне на някои държави? Могат ли тези страни да дадат на заден ход за присъединяването на Украйна в НАТО, ако тези бомби, част от военния пакет на Вашингтон, стигнат до Киев?

Тези бомби ще стигнат. Русия използва касетъчни бомби от самото начало на войната. На второ място САЩ виждат липсата на сериозен напредък на украинските войски в това да пробият защитните линии на Русия. 

Използването на касетъчни бомби ще доведе до вдигане на броя на пострадалите и жертвите и от двете страни, за съжаление. Явно обаче се цели да се използват всички средства, за да има видим пробив. Използването на такъв тип боеприпаси връща войната на ниво от Втората световна война, когато животът не е бил ценен за нищо. Очаквам броят на жертвите да нарасне неимоверно.

Не смятам, че може да има реално отдръпване от страна на другите държави в подкрепата им спрямо членството на Украйна в НАТО. Тук не говорим за точна и конкретна дата за присъединяване, а за морална подкрепа. 

интервю на Джесика Вълчева