С. Момчилова: Заприличахме на онези по върховете, това е патология и самоубийство

интервю на Ана Кочева

- Соня, разговаряме броени дни след Деня на независимостта. Като оставим настрани факта, че за мнозина българи това е нищо незначеща дата, ден, за който дори не са си направили труда да разберат защо е неработен и какво се отбелязва на него, ми се ще да поговорим за независимостта на духа ни, състояние, за което претендираме, че преживяваме, но май това е по-скоро фикция…

- Да, отново настъпи момента за поредното празнично, голямо задръстване. И този празник от години се неглижира. Празник със затихващи функции, дори националният флаг не се спуска на държавните учреждения, както би следвало по държавен протокол. Тази година станахме свидетели на подобно екстравагантно отношение и към празника на Съединението, когато премиерът и президентът поздравиха българския народ чрез писма. Скоро може да се възползват и от социалните мрежи. Те и без това стават все по-виртуални фигури. Тях ги няма. Първите ни мъже са пощенски гълъби и продължения на идеите и плановете на евроатлантическите им партньори. Техните партньори, защото на българите онези в Брюксел не са доброжелатели. Нито пък  натовските терминатори са се загрижили за оцеляването ни. Ние сме оставени на продажните, уплашени, купени и притиснати от компрометираното си минало и срамно настояще политици, които са просто едни лакеи на чиновниците самопровъзгласили се за европейски и световни лидери. За независимост е съвършено неуместно да се говори днес, когато от ден на ден затвърждаваме статута си на държава от третия свят и като степен на граждански свободи, и като доходи, и като условия за производство и бизнес, и като качество на демокрацията в най-широк смисъл. Наблюдавам от година на година, как с групирането на по няколко почивни дни, хората като че правят репетиция за масово изселване. Граничните пунктове се затлачват, а в т.нар. тапии едва ли родителите разказват на децата си какъв е смисълът и кои са причините за ваканцията посред циганското лято. Докато наследниците дишат изгорели газове на задната седалка със слушалки на ушите, родителите пустосват мудността на граничарите, които много щателно проверяват документите на напускащите страната, а на навлизащите не. Прилича на автоимунно заболяване. Държавата ни е като организъм, чиято имунна система е разбита, а отвън навлизат клетките-разрушители, за които нямаме антидот. Собствените си системи и жизненоважни органи разрушаваме…но това е голяма, отделна тема.  Кой изобщо се интересува от миналото! Празник няма. Има желание да се избяга с отвращение от отвратителното и отвратителните. Скупчването на МПС в мудни, бълващи отровни газове коли би следвало да означава масов поход на презадоволеното население, което се е видяло с пари, според последните умозаключения на най-популярния сред политиците ни.

- Небивала разлика с недалечното минало…

-  Да, дали някой ще си спомни, че след обявяването на независимостта, България от васална, немощна, с население под три милиона души отбелязва небивал разцвет. Двадесети век София посреща електрифицирана, със звън на трамваи, ставаме първата страна износителка на жито в Европа, плодовете и зеленчуците ни са ненадминати, български студенти отиват да учат в Европа и се завръщат за да строят железници, пътни съоръжения, да издават литература от най-висока проба и да внедряват модерни образователни системи. Демографският бум от онези години все още остава ненадминат. Повод ли е за празнуване , независимостта? Разбира се! Но не е добре да се подсещаме, че е имало грамотни, прогресивни, уважавани политици. Че културата ни е била на завидно равнище, а степента на образованост, съпоставима с тази в най-напредналите европейски страни. Изобщо не е добре да си спомняме, освен за омразния комунизъм, което не, че не е целебно, но го прекалихме. И  освен, че се храни носталгията у непребоядисалите се „врагове с партиен билет“, друг ефект аз поне не забелязвам. Като заговорихме за култура и образование се сетих за знаменитата фраза на Джавахарлал Неру: “Най-големият враг на народа – това е интелигенцията, отгледана от колонизаторите“. Има право индийският държавник, без съмнение, но и в симбиоза с политици подбрани по послушание и безликост, какъв шанс и остава на нацията?

- В по-ранен наш разговор обсъждахме темата за това, че, живеейки в страна на абсурдите, сме станали духовни и социални бежанци в собствената си държава. Напоследък проблемът с бежанците стана особено моден, дискутира се ежедневно. Минахме през задоволството, че ни подминават, защото не сме интересни и богати, сега се хвърлихме в паниката, че сме заляти от тях и сме стигнали предела си. Защо все не уцелваме баланса в думи и действия?

- Защото при шизофренията балансът е немислим. Обществото ни е болно от поляризация, разделяне по какви ли не принципи и системно насаждано ожесточение едни срещу други. Децата са най-кристалният пример за състоянието, в което се намира социумът. Ние позволихме между нас и децата ни да се отвори пропаст. Всевъзможни блюстители на психичното здраве и душевната хигиена при подрастващите, без грам вътрешна съпротива цензурират класиците и националния фолклор, който се изучава в училище, късат страници от историята и литературното наследство, което би трябвало да намери място в учебната програма и в същото време пропускат да се възмутят от разврата, който залива от екрана на телевизора, от безумните мулти-култи и неолиберални проекти възпитаващи биомаса без самосъзнание за идентичност, национална себестойност и понятие за културна и историческа принадлежност.  Децата ни се превърнаха в чудовища, но това е напълно закономерно и е следствие на загърбената потребност от църква, духовност, възпитаване на естетически  критерии, Бог.

- И в този контекст ни поредна доза избори. Очевидно е, че на българина вече съвсем не му пука за тях, важно му е да отиде до Гърция на почивка, да има време за чушкопека и лютеницата, да свари ракията… Ако това е била целта на т.нар. политическа класа - да отврати мало и голямо от политиката –постигната е! Но защо загубихме ние сетива за отвратителното и отвратителните, къде отиде енергията на хората, какво трябва да се случи, за да се събудим от „сън дълбок”?

-Чудесен въпрос. Но не знам този отговор. Аз самата си го задавам от много време. Толкова се сгъсти мъглата от алчност, самозабрава, егоизъм, самодоволство и примирение, че не виждаме оттатък. Не ни стига и дързост да се осмелим да предприемем пробив на статуквото. Като че ли вече не е възможно да влезе чист въздух. Да излезе на политическата сцена порядъчен, светъл, нормален екземпляр. Знам обаче, че има хора с висок морал, знания и непоклатими идеали, които сега са наврени в ъгъла и целта е да бъдат принудени да напуснат на собствен ход границите на държавата, защото развалят климата на блатното разложение или просто да напуснат живота, взривени от гняв, недохранване, болести и безразличието, на което е модерно да се осъждат будните. Будните са опасни. Те не се продават. Те застават пред съда на собствената си съвест, преди да заспят и знаят значението на понятия като чест, дълг, саможертва, подвиг. Има такива хора. Дали ще ръмжат с моторите си, дали ще излязат само с погледите си, в които ще свети последната закана, но скоро ще стане ясно, че идва краят на измислената представителна демокрация. Ще стане ясно, че никой не се постарал да ни обясни, че има и друга, в която гражданите участваме пряко. Точно както не ни беше обяснено какво ще ни коства членството в ЕС и НАТО. Не цивилизационен избор – вменена стъпка, резултат от пропаганда и безалтернативност. Парите ни се ограбват и разпределят разбойнически, тайно и в угода на управляващите, които, докато не се взриви системата, ще са винаги в матрицата и ще обслужват статуквото сиреч личните си интереси.

- Ти как тълкуваш предизборната неизвестност, от една страна, и този инат от ГЕРБ да не си издава кандидата и, от друга, цялата кохорта генерали, които изведнъж решиха, че им се президентства?

- Ние приличаме на латиноамериканска република от колониален тип, това май го казах. Там са много модерни генералите. Най-умният и най-дългогодишен президент на САЩ Франклин Рузвелт беше казал по адрес на тогавашния никарагуански диктатор - Сомоса, че, разбира се, е кучи син, но наш кучи син. Та генералите, видя се вършат работа, особено, когато са под прякото командване на същата тази представителна демокрация и нейните идеолози. А ГЕРБ си правят каквото си искат и не виждам причина да не го правят. Нито моралният облик на членовете на тази шайка, нито каквато и да било критика за самоуправството им и манипулациите, които бяха регистрирани при последните избори, не дочакахме нито от страна на НПО-тата, нито от външни наблюдатели, от страна на учителите ни по демокрация и не на последно място от негово величество суверена. Очевидно българите гласуват за ГЕРБ, колкото и малко да са останали гласуващите. А броя на избирателите съвсем не притеснява управляващите, те и сами да останат пак ще са добре, даже май ще им е перфектно.

- Защо,според теб, и Слави някак замлъкна. Уж референдум, идеи за промяна, а сега – ни вопъл, ни стон!

- Не искам да вярвам, че целият шум е бил, за да се подпише нов договор с телевизията, в която Слави прави шоуто си. Аз много високо ценя Слави и мисля, че той е уникален пример не само за професионализъм и безкомпромисност, ами и за смелост и кураж. Въздействието му и популярността му изобщо не са плод на зрителското лековерие и масовото оглупяване на публиката, както се опитват да обяснят явлението умните и красивите, които са много толерантни към собствените си катастрофични образи от политическия и артистичен небосклон. Надявам се Слави да изненада всички, въпреки че в референдума липсва точка, която да деактивира системата. Колкото и мажоритарно да избираме кварталния или депутата, това пак ще са "известни" хора от системата, която без механизмите на директната демокрация ще си остане все същата хранилка за богоизбрани. В референдума няма точка, която да решава проблема с прага за набиране на подписи, който към момента е безпрецедентно висок. Липсва и въпрос за задължителност на решенията от референдумите, както и за отпадане на изкуствените бариери за валидност. Знаете какво стана с референдума ни за електронното гласуване. Например, в една Швейцaрия с население почти 8,5 милиона, броят на подписалите се с искане за референдум е 100 000, в Италия от 63 милиона души се изискват 500 000, а у нас от около 7 милиона се изискват 400 000?! И това ако не са железни мерки за превенция на партокрацията и защита на изпадналата в опасност олигархична "представителна" демокрация. Излиза, че само свръхчовеци могат да предлагат произвеждане на референдум. Това не е правилно и моментът за истинска смяна на системата явно вече е дошъл. Изключването на гражданите от процеса на вземането на решенията, превръщането им в работещи бедни няма да доведе до нищо добро. Експериментът със заличаването на българския народ няма да се хареса на другите европейци. Така че на Слави му предстои да направи следващата крачка. Дали ще дръзне аз не знам. Мечтая.

- Предаването, което водиш по Тв BIT, се нарича „О!Здравей”. Знам, че ще прозвучи сякаш питам лекар, но въпреки това – коя е най-тежката ни болест и как да я церим?

- Идва ми да отговоря веднага – хазартът. Всеки втори или дори не втори, всеки българин чегърта картончета, които обещават внезапна и  огромна печалба, недетерминирана от никаква логична причина. Българинът с нездраво усърдие жули заветните купони за щастие, и поощряван от медиите и чалгата, сънува яхти, Бентлита и холивудски блясък. Помня преди години, колеги от търговския отдел на телевизията в която работех, ми разказаха как авторите на въпросните тото игри им показали таблици и графики изобразяващи геометричната прогресия, в която расте интересът към хазартните формати, правопропорционално на задълбочаването на икономическата криза в обществото. Иначе аз съм само продуцент и от време на време, като много ме заболи и не се издържа, се възползвам ,за да предположа, каква може да е причината и произходът на една или друга язва, какво ни вдига кръвното, покачва ни кръвната захар или ни ликвидира нервните клетки. Маги Гигова е водещ на предаването и тя привнася благост, спокойствие и чувство за хумор. На някой може да му се стори странно, но ние смятаме, че за да сме здрави, е важно да се занимаем с онова, което пречи на болестта. Търсим огромния ресурс, който е скрит във всеки от нас и за който търговците на илюзии, на лекарства и болестотворна стока са се постарали доста за да забравим. Българското здравеопазване и министерството, което го представлява, е всъщност фирма за ефикасно изтребление на населението. Цялата държавна машина работи срещу гражданите. Вземете протестите на майките на деца с увреждания, положението на инвалидите, качеството на здравната грижа в болниците, отношението към медиците. Нагли, самозабравили се келеши, които управляват държавата, като квартална банда. Извинете ме за езика, но наистина ми е трудно да се овладея, когато заговоря за здравеопазване и за Авгиевите обори там. Вие чували ли сте за д-р Врабевски,  спомоществователя на учебника по Родинознание, който разбуни буквоедите, че  турското робство е наречено робство и т.н. Това е човекът, който бе обявен за европейски гражданин на годината. Той е носител и на наградата „Будител на годината“, а неотдавна бе отличен наградите „Питагор“ и „Апостол на българщината“. Докторът е притежател на фирма за клинични изследвания, която има клонове в 18 държави. Той самият е баща на 5 деца и е подпомогнал ин-витрото на 31. Всяка година по два пъти организира семинари за деца от българската диаспора в Молдова, Сърбия, Македония, Украйна, които идват в България и проговарят български. Всяка година плаща кандидат-студентските курсове на 500 деца от Родопите. Плаща на българчета в Америка, да учат български и води тийнейджъри да чистят гробовете на българските владетели в Македония. За този човек малко и рядко се чува, а трябва да е в новините всеки път, когато изхарчи и един личен лев за опазване на българщината. Не е добре да се показват такива българи, обаче. Както не е добре да напомняме, че премиерът обеща да си дарява заплатата едно време, когато беше още толкова щастлив от политическите си победи, че явно не е знаел какво приказва, щом преди няколко месеца се оплака че едва му стигала заплатата и била обидно ниска за отговорния му пост. Ето това най ни мъчи, късата памет. Неблагодарността и неистовата питекантропска безжалостност с която се стремим да утрепем и омаловажим всичко възвишено, което не може да смелим и наврем в личните си представи и понятиен калъф.  Започвам да се опасявам, че и ние, електоратът, заприличахме на онези по върховете, то няма и как да е иначе, те затова са там, за да са ни пример. А това е патология, която се самопровъзгласява за норма и на всичкото отгоре е с пандемични размери и води до национално самоубийство. Иначе за да завършим в духа на празника и предстоящите избори, непринудената веселост и ведър отказ от поемане на отговорност – една така вечна национална черта - нека си припомним изтъркания лаф: помнете, че сме независими, от нас нищо не зависи! Не и докато не въведем директната демокрация и базовия доход.