Николай Кръстев за ФрогНюз: Отново някой ни дърпа към сивата зона на Балканите. Думите на Вучич не трябва да бъдат подценявани

Това каза пред ФрогНюз Николай Кръстев, журналист от БНТ, автор на документалния филм "Другата Русия" и бивш кореспондент на БНР в Белград и Москва, отразявал редица военни конфликти в бивша Югославия. Кръстев е автор и на филма "Третият коршум", заснет 20 години след убийството на премиера-реформатор Зоран Джинджич.

Разговаряхме с журналиста след думите на сръбския президент Александър Вучич, че "идват тежки дни за Сърбия", но "Сърбия ще победи", придружени от заявката, че до 48 часа ще бъде съобщена извънредна информация по въпроса.

Цялото интервю, четете в следващите редове:

Вчера сръбският президент Александър Вучич направи изказване, че до 48 часа той ще съобщи за някаква непосредствена заплаха, която е както към Сърбия, така и към Република Сръбска. Г-н Кръстев, защо според Вас сръбският президент използва тази риторика точно сега?

Сръбският президент Александър Вучич много добре умее да използва страховете както на сърбите в Сърбия, така и на европейците, които тръгват към избори само след няколко месеца, и американците, които също тръгват към избори в края на годината. На Вучич не може да му бъде отречено, че умее да намира точния момент, когато да използва страховете на доста влиятелни центрове. Зад гърба му, разбира се, стои Русия, която вероятно му дава съвети и го насърчава в тези опити да събира повече точки за Сърбия и за сръбския народ, независимо дали той живее в границите на Сърбия, или в границите на съседните балкански държави.

Александър Вучич в момента се възползва от това, че както в Брюксел, така и във Вашингтон, всички основни политически фактори се подготвят за избори, и цели да вдигне своята цена, заплашвайки и съобщавайки бомбастични новини, че едва ли не предстоят страшни дни пред Сърбия. В социалните мрежи той посочи, че предстоят тежки дни за Сърбия, той не можел да ни каже какво точно предстои, защото много се притеснявал, но каза, че напрежението е налице. Добре е да видим кои са тези сложни и опасни новини, за които той ни говори. 

Истината е, че в момента напрежението в Сърбия се покачва заради евентуалното предстоящо членство на Косово в Съвета на Европа.

Защо са притесненията на Сърбия от бъдеще членство на Косово?

Косово подаде своята молба за членство в Съвета на Европа преди почти две години. Очаква се съвсем скоро Съветът на Европа да вземе решение за членство. Сърбия приема това като голямо унижение. Сърбия е ядосана от този ход, евентуално може да напусне тази организация и да се самоизолира още повече в знак на протест от влизането на Косово.

Влизането на Косово обаче би било двустепенно - след заседанието на Комисията по политически въпроси на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (където Косово получи зелена светлина, бел. ред.), трябва да има заседание и на Комитета на министрите. Едва тогава вече може да се говори за одобрена кандидатура.

Споменахте Русия, това как Сърбия чувства гърба на Русия. Може ли Сърбия да се инспирира от това, което Русия направи в Украйна, и да предприеме военни действия спрямо съседите си? 

Сърбия има ресурса да го направи, въпреки успокоителните анализи на някои колеги от Западна Европа, че това няма как да стане. Сърбия, през последните почти 5 години, получи много военни подаръци от руския президент. Част от тях преминаха и над българското въздушно пространство, за да стигнат до Сърбия. Сърбия има военен потенциал, това не трябва да бъде изключвано.

За мен притесняващо е, че напрежението в региона е много силно. В Босна и Херцеговина напрежението е от една страна, между върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина и босненските сръбски лидери, а от друга - между босненските сръбски лидери и босненските мюсюлмани. Сърбия не веднъж е казала, че тя ще защити сръбския народ, живеещ в Босна и Херцеговина. Всичко това дава основание да се говори за едно напрежение, което не е за подценяване. Напълно възможно е Сърбия да окаже подкрепа под една или друга форма на босненските сърби. 

В момента за Западните Балкани се чертаят  много черни, катастрофични сценарии. Понеже сме насочени повече към други точки и други световни конфликти, не се обръща толкова внимание към тази криза. Но истината е, че това, което се случва и се очаква да се случва в Западните Балкани, не е за подценяване. Трябва да бъдем много внимателни. Не само България, но и НАТО трябва да засили своето присъствие в региона, за да може да се избегнат всякакви опити за ескалация на напрежението. 

Две години след руската инвазия в Украйна, регионът, който може да бъде най-проблематичен, който може да бъде втори фронт за Русия във войната ѝ срещу Европейския съюз, срещу САЩ, срещу западния свят, срещу “колективния Запад”, както е модерно да се говори в Москва от години, е Западните Балкани. Напълно възможно е Западните Балкани да бъдат този втори фронт за Русия през Белград. Белград, който чака момента на своя реванш - и заради Косово, и заради разпадането на Югославия преди близо 30 години. 

На Балканите се събират много кръгове - и геополитически, и регионални, които могат да създадат много голямо напрежение. Затова и в началото казах, че моментът е много добре избран от Александър Вучич по отношение това кога Европа и САЩ могат да бъдат изненадани. В случая напрежението и поводи за напрежение в нашия регион има. 

Инициативата на Белград преди няколко години Open Balkans, показва, че Белград не се е отказал от своите идеи в създаването на нова мини Югославия. Това досега беше през икономически вариант, през възможности за по-лесно пътуване и размяна на работна ръка, по-бърз обмен на хора, стоки и капитали. Всички, които познаваме Сърбия, които познаваме сръбското политическо минало на Балканите, знаем, че зад тези думи стоят други политически амбиции на Белград, а зад тези амбиции на Белград стои Русия, която иска да дестабилизира и да спре европейската интеграция на Западните Балкани.

Струва ми се, че има два начина, по които можем да погледнем на изказването на Вучич. От една страна - като опит да изнудва Съвета на Европа да не одобрява членството на Косово. От друга - Вучич да има действителни намерения да ескалира ситуацията, включително с военни действия. Кое Ви се струва по-вероятно, изхождайки от познаването на начина, по който действа и сръбският национализъм, и самият Вучич?

Вучич има много последователна политика спрямо Европейския съюз и САЩ. Първият аспект в нея е, че “ние с вас трябва да работим”. Вторият обаче е, че “ние ще работим с вас, но само защитавайки своите национални интереси”. Вучич повтаря по много перфиден начин тезите на Русия за суверенитета в международните отношения, като го казва нетолкова неприятно, колкото Русия. Вучич обаче на практика казва, че “ние ще защитаваме своите национални интереси на Балканите и националните интереси на Сърбия и няма на всяка цена да искаме да се присъединяваме”.

На този етап е доста сложно да кажем кой от тези два аспекта Вучич ще избере в подхода си спрямо Запада. Истината е, че той вече избира напрежението. Отказът му да наложи санкции на Русия заради инвазията в Украйна още веднъж показа, че Сърбия не е готова да изостави Русия. Може би трябва да разсъждаваме и по другия вариант - дали Сърбия вече може да излезе от руската желязна прегръдка, от прегръдката на Владимир Путин. Толкова дълбоко влязоха отношенията между Москва и Белград, че напълно е възможно вече и самият Вучич да не може да направи каквото иска и да трябва да играе по правилата, които Москва му налага. 

В Белград и в Сърбия се фокусира не само руското влияние на Балканите, което е много силно и много плашещо, но и китайското влияние. Белград неотдавна получи система за сваляне на дронове над въздушното си пространството. В Сърбия вече има руски ракети, има руски самолетни МиГ-31, което стимулира и засилването на превъоръжаването в Западните Балкани. Когато Сърбия започна да се въоръжава, това започна да прави и един член на НАТО - Хърватия. Напрежението между Сърбия и Хърватия е много силно, но техните интереси се сблъскват и в Босна и Херцеговина. Много е сложно да бъдат видяни думите на Вучич, защото целият контекст е много сложен.

Според мен думите му са повече надуване на въздух в платната на Сърбия и искане психологически да се спре членството на Косово в Съвета на Европа. От друга страна, обаче да не забравяме и напрежението в Косово, на което бяхме свидетели миналата есен. В Косово има и хора, които заемат просръбска позиция, заставайки на страната на Сърбия. Това са гласове, които смятат, че Европейският съюз и САЩ се чувстват гузни заради 25-та годишнина от началото на бомбардировките над Югославия и излизането на Косово по-късно на състава на Сърбия. Това е още една причина да казвам, че облаците над Западните балкани са много сложни. Сърбия се възползва от тези слабости, за да играе докрай своята политика. 

Според мен става въпрос за психологически натиск от страна на Александър Вучич, независимо от това, че Сърбия има военен потенциал. Да, Сърбия има военен потенциал, като в момента той е съсредоточен по границата с Косово, за да оказва психологически натиск върху Косово. Дали Сърбия може да влезе в Косово, в Босна и Херцеговина, е един много дискусионен въпрос, защото дори само факта, че тя заплашва да напусне Съвета на Европа показва, че докрай не е решена да го направи. Ако го направи, загубите за Сърбия ще бъдат много повече, отколкото плюсовете в политически план, които Вучич би калкулирал.

Говорихте за реториката на самодостатъчност, на суверенитет на Русия, а и на Сърбия в международните отношения. В голяма степен обяснихте и доколко самата Сърбия е суверена от Русия. Ако трябва да обърнем това към подобни риторики и вътре в нашата държава, какъв е изводът?

Напрежението в Западните Балкани е много сериозно и всичко, което се случва не само в Западните Балкани, но и в България, в Гърция, където след няколко дни предстои вот на недоверие, е много плашещо. Регионът ни изглежда отново влиза в стадии на безтегловност и на напрежение, което се стимулира отвън - от Русия и от нейните сателити на Балканите, каквито безспорно са Сърбия и сръбският фактор в нашия регион.

Всичко това нас трябва да ни притеснява, защото ние все още, както и северната ни съседка Румъния, не сме укрепнали демокрации. В България дори 30 години след политическите промени, довели до свалянето на Тодор Живков, и след това започналите демократични промени в страната ни, се вижда - след толкова време, че не са докрай разрешени историческите въпроси от миналото. Всичко това влияе върху всеки опит за нормализация, всеки опит за вдигането на България, установяването ѝ като един стабилен или лесно предвидим партньор както на Европейския съюз, така и на НАТО.

Отново като че ли днес някой ни дърпа към сивата зона на Балканите. Отново някой стимулира напрежението в нашия регион. Черноморието също е голяма точка, която България трябва да следи. Днес се вижда колко тежки са за България закъснелите опити за модернизация на въоръжението с 10 години - не само в икономически план, но и в политически, и в военен. Виждаме колко трудно е ние да бъдем, за съжаление, предвидим партньор на нашите колеги в Брюксел и във Вашингтон. 

Виждаме колко е активна Русия в разузнавателен план в нашия регион. Спомняме си как руски разузнавчи са се интересували от създаващия се към онзи момент военноморски център във Варна, още преди да започне войната в Украйна. Сега разбираме защо това е случило, защо руските военно-разузнавателни интереси са били насочени там. Разбираме защо в Министерство на отбраната имаше разузнавателни група, която работеше за дипломат от руското посолство. Казвам всичко това, за да видим колко сложен е контекстът. Думите на Вучич не трябва да бъдат подценявани. България трябва внимателно да следи ставащото в Сърбия, защото притесненията ни могат да бъдат и основателни.

Лошото е, че в Сърбия набира за пореден път сила този авторитаризъм, национализъм, шовинизъм, познат от времето на Слободан Милошевич. Всичко това можеше навремето да бъде решено, ако първият демократично избран премиер на Сърбия Зоран Джинджич, не беше убит от Земунския клан, а зад него и от други политически структури в западната ни съседка. Всичко това можеше да бъде предвидено, ако на Сърбия беше дадена възможност да направи бързо реформите в страната. Но явно на някого повече му харесва да има безвремие на Балканите, отколкото да има стабилност.

Илияна Маринкова