- Г-н Абу Кар, вие се обадихте изненадващо в редакцията на нашия сайт и
поискахте да споделите свои виждания за случващото се в България. Откъде знаете
какво става тук?
- Здравейте, здравейте. ЧНГ и с новым годом!
- Знаете български и руски?
- Хайде сега, нали имам диплома от Държавния университет за дружба между
народите „Патрис Лумумба" (ДУДМН) в Москва и от АОНСУ в София. Много
хубави години бяха, плодотворни... После с някои българчета от курса се
засякохме и в Ангола, и на други места. Имаше трудни моменти, но аз помня само
хубавите. Каква ракия варяха вашите от банани, ееех... Напиеш се като бастун и
пропуснеш някоя акция. Цепите главата, но пък си жив...
- Само ракията ли помните?
- Не, разбира се. Българите правехте и много готини конгреси: едни ешмедемета,
едни другарски срещи, едни другарки с цици като кокосови орехи...
- Да се върнем към обстановката в България. Какво знаете за нея?
- Не е добре работата, не е добре. Зима, сняг, студ, няма газ, няма парно,
няма топла вода... Гарван грачи - лоша поличба!
Не е добре. Но пък от друга страна се пести сапун, нали? Освен това като
се натискате под завивката с жената да се топлите и демографския въпрос се
подобрява. Не бива да се унива, има си и хубави страни.
- Но вас защо ви вълнува българската криза?
- Сантименти. Оставил съм няколко дечица, не знам точно колко, във вашата
страна, затова не ми е безразлично... Сега ги издирвам, защото вижте как Обама
стана президент, та знае ли човек...
- Все пак не е ли малко страннно африканец да се интересува от кризата с
газа и студа у нас?
- Едно наше момче беше написало на майка си от Москва: „... А зима
здесь, как и у нас, ничем не отличается от лета". Няма да му казвам
името, защото сега е министър.
- На какво ви учиха в ДУДМН и АОНСУ?
- Учихме педагогика, логика, психология, исторически материализъм, социални
науки, защо да бъдем комунисти, история на КПСС, история на БКП, четяхме и „Капиталът".
В Америка чак сега се сетиха да го четат, като взе да им стиска чепикът...
- Добре, говорите за приятели от
онова време, но тези същите приятели от Москва сега спряха кранчето с газа на
приятелите си в България. Не е ли доста подло?
- Правило номер едно: никога не гледай в канчето на началника, защото може
да изхвръкне лъжицата и да те удари по челото...
- Говорим за „кранчето", не за „канчето"...
- Връзката е много пряка и много здрава, от мен да го знаете.
- Не разбирам...
- Е, затова нямате газ... В часовете по история на СССР учехме как
германците изпукали от студ край Сталинград. Десетина шваби все пак оцелели и
все повтарят и до днес по Дискавъри, че ги е победил генерал Зима". Понимаеш?
- Това някаква асоциация ли е?
- Е, не си толкова загубен.
- На вас ви е лесно на топло...
- Бях „на топло" известно време, вярно. Стана след като едни момчета, дето
са завършили в Англия и САЩ, направиха преврат, а после прекалиха с играта на
правосъдие. След една година обаче взехме реванш. По демократичен път, разбира
се, демократично-революционен по-точно. Иначе е вярно, че при нас е жега и се
потим. Но пък няма какво да се яде. Вие по Коледа колко прасета натръшкахте, а?
Да не мислите, че ни е леко да преглъщаме информациите за коледни трапези:
ядене, пиене, ядене, пиене... Помня каква сланинка носеше едно приятелче от
България. Няма да му казвам името, че сега е министър в София, нали разбираш. Трябва
да разберете, че всеобща справедливост няма.
- Досега говорите само за миналото и настоящето. Но можете ли да ни кажете
нещо за бъдещето на България?
- Да, разбира се. Може и да не знаете, но когато не съм министър или не съм
„на топло", работя като шаман в родното си племе. Вие, българите, имате два
варианта за бъдещето. Единият е активно-демократичен, но за него ви липсват
танкове, войска и още нещо, ако ме разбирате какво искам да кажа. Пък и
повечето момчета в опозиция са от една школа с момчетата от властта и е кофти да си турят пръст... Другият вариант е
философско-демократичен: пълна свобода за мечтите на народа. За да се стимулира
този процес, хубаво е да се обещава всичко, за да има мащаб. Един народ е
толкова велик, колкото са големи мечтите му!
- Но кога ще се сбъдват тези мечти?
- Това е друг въпрос. На едни момчета те се сбъдват моментално. Други чакат
цял живот. Има една наша приказка,
в която се разказва за африкански
благородник, който си избира жена заради това, че обещава да му роди
златно и сребърно дете. След раждането обаче интригантки подменят момченцата с жаби и той изгонва любимата жена. След множество премеждия децата откриват баща си, а той развълнуван прибира майка
им. Всички заживяват щастливо. Поуката е: Не се надявай на чудо, ако не си от
сребро или злато...
Бел.ред: Другарят Нмбама Абу Кар обеща и друг път да коментира положението в България, както и да предсказва бъдещето на страната ни и някои нейни отделни представители. Ние пък обещахме да му изпратим русенско варено, две щафети сух шпек и кило ракия като хонорар.
