Жега, цици, мастика и бедни министри

Седя приведен в жегата над купчина вестници, а сълзите ми капят ли капят върху хартията. Така съм плакал само веднъж досега, когато с още двама набори в казармата рязахме лук за целия батальон...

До онзи ден виках „У-у-у-у!” и „Долу!” срещу правителството на Сергей Станишев. Е, тръгнаха си. И ето, не минали още 72 часа, дето се вика колкото един арест, и вече се чувствам угризения на съвестта. Гневях се, че тройната коалиция се отнасяше четири години с нас като арабски търговец със закръглена блондинка, а то какво излезе. Хората работили от сутрин до здрач, превивали гръб и накрая какво - нито един министър не е припечелил нищо по време на мандата, обагрен в зелено, кармазъ и жълто. Ванга да ми се беше явила насън и да ми го бе казала – нямаше да й повярвам! Излизали, тези мъченици на прехода, бедни финансово, но богати духом. Колко възвишено!

- Келнер, дай една тройна мастика! И бира за разреждане!

Хора, кажете ми, аз ли полудявам или слънчев удар неусетно е нанесъл непоправими поражения върху мозъчната ми дейност, без да усетя? Ах, подло слънце! Не ти ли стига глобалното затопляне...

Скоро прочетох в някаква книга, че едното полукълбо на човешкия мозък е натоварено от Твореца да съхранява спомените. Другото било за активна дейност: мислене, възприятия, анализи и пр. Пише го Питър Джеймс, не съм го измислил аз. Може, ама не и у нас. Нашите министри нямат полукълбо за спомени! Ега ти, направо прецакахме световната наука.

- Келнер, още една четворна мастика и две бири за разредител.

Ще се опитам да карам поред, за да можете да ми следите мисълта. Не че е много важно, но все пак. Та, Масларова освен бедна, излязла от властта и много умна. Издаде две книги с речи, статии и интервюта. No Comments! Мен ако питате, светкавично санитари трябва да я понесат към Карлуково.Не се шегувам. Веднага в Карлуково или Ловеч, преди да е написала трета книга. Там да си носи из двора скъпите патъци, часовници, гердани колкото иска. А семейството й да задели от залъка си и да прибави към дневната дажба на лудниците, сиропиталищата и старческите домове „Дом Периньон” и чер хайвер – сутрин, обед и вечер, през следващите 400 години. Личната й пиарка, която не носи никаква вина, че баща й е бил агент на ДС, както и любимите й медии знаят как да отразят този жест.

Гагаузов имал заеми, купил това - онова на вересия и се оттеглял, след като достигнал своя връх. Лъжец! Не ти го достигна върхът, Асенчо, а партията те качи на гърба си там, а ние мълчахме като риби. Имаш пълно право да се държиш с нас като с идиоти. И не само ти, мамка му, не само. Защото само тук Бузлуджа е по-високо място от Еверест. В целия свят е обратно.

- Къде са мастциците, бе, келнер!

За какво говорех? А, да, за бедните апостоли – министри, вече бивши. Ето още един пример: Пламен Орешарски споделил: „Какъвто влязох, такъв и излязох”. Многозначителен отговор. Някой лош човек би го разтълкувал, че тъп е станал министър и тъп си отива. Или прави нас на тъпи. Това ми изглежда по-достоверно, а? Един приятел вика: кой нормален човек ще му повярва, след като четири години е отговарял за парите на държавата, за данъчните, за митниците, за акцизите, за ДДС-то, за излишъците в бюджета... Трябвало и той с Масларова да хваща пътя към Карлуково. А друг познат се ежи, че можело да поеме и към вилаетите на брат си. Хем щял да го уреди с килия южно изложение, а и да го предпази от някои „екстри”, след които се постъпва в лечебницата и трудно се сяда. Системата „братко и батко” нали е патент на онова правителство, да се възползва от предимствата й.

Никито Василев също не направил пачки. Ако бил останал в бизнеса, откъдето го доведоха за ръчичка, щял да изкара повече, казва пред журналистите. Все едно говори с... айде да не казвам с кого. Да беше останал, бе, Василев! Освен за теб, можеше и за нас да е по-добре. Не стига това, но и той прописа. Сътвори книжка, досущ като колегата си Даниел Вълчев и началника си по административна линия Станишев. Писатели.

В приют за бедни могат да се окажат още поне 7-8 министри и 150-200 депутати, ако се доверим на изповедите им пред медиите и имотните им декларации. Магистрати също. Много от тях висят с едни кредити, не ви е работа. Сърцето ми се къса. Дадоха си живота за нас: направиха магистрали, вдигнаха заводи и силози, ширнаха житни и атомни блокове, построиха детски градини и училища, стандартът ни скочи, направиха ни човеци, не, направо еврочовеци, а ние... Питаме ги дали са крали, лъгали и прочие лошотии. Каква неблагодарност. Всичко това са митове, вика един мъж от ДПС по Нова тв, ама водещата го гледаше доста подозрително. На какво отгоре, бих я попитал, ако я познавах. Но не я познвам.

Прав е Есхил, животът е като стълба на кокошарник - къс и осран. Но и Сенека е прав с неговото: „Лъжата няма край“. Сега, под влияние на погълнатите мастцици и аз се чувствам длъжен да кажа нещо, дето да остане в историята. Например: „Кратък и осран, но пък пълен с лъжи”. Не е лошо, нали? Ето ви рецепта за класик: споменеш няколко министри, вкараш няколко мастики и готово. Не ти трябва нито ляво, нито дясно полукълба. С патента за изобретение обаче мога да имам малък проблем. Защото още лани Станишко написа „Защото сме социалисти”. Голяма работа, правиха се премиери у нас и по чужбина, раздава автографи. Ще трябва и аз да направя нещо повече от съчинението на гениална мисъл. Например да напиша труд „Защото сме мастицицисти”. Тази тема дори е по-важна. По-глобална е и дори по-екологична.

От дума на дума и ето, че сълзите ми спрели. Така е, като споделиш... Та искам да успокоя обеднелите ни да не се притесняват. Ще измислим нещо: я кампания с sms-и, Бигбрадърче ще организираме, на кафе ще ги поканим. С песни, танци и закачки беднотията се понася по-леко. Ние ли не знаем...

Какво става, бе? Келнер... Вие двамата, с белите престилки, да не би...

Огнян Стефанов