Павел Чернев: Всичко трябва да се счупи на парченца и после да започне наново

- Г- н Чернев, гласуваните промени в Конституцията, вместо да успокоят обстановката в България, още повече я нажежиха. Вкарахме ли си нов автогол?

- Сложна е тази тема. Подкрепям изцяло тезите на доц. Кристиян Таков, макар, че политически не стои близо до моите виждания. Но това няма никакво значение. Виждането му за реформи е много правилно, защото с решението за една промяна, ние няма да съживим и да префасонираме съдебната система, която е много гнила. И прокуратурата като част от нея, също страда от огромни недостатъци. Фигурата на главния прокурор е абсолютно неконтролируема. Работата на главния прокурор, без значение дали ще бъде Иванов, Петров или Цацаров, без лични нападки, в един момент изпада в ситуация на безотчетност и на непрозрачност на дейността си. А в момента ние най-много имаме нужда от прозрачност на  такава осакатена и недействаща съдебна система. Индикациите за корупция в нея са чудовищни.

- Имаше искане главният прокурор да се отчита пред парламента, но то не се прие. Това щеше ли да помогне, при положение, че депутатите нито го избират, нито пък могат да го наказват? Какъв е смисъла от подобно действие?

- Нищо нямаше да промени това, дори и да беше прието. Когато бях депутат също имаше подобно предложение за отчет на главния прокурор в НС. Какъв е смисъла да идва веднъж годишно, да мрънка там, да му се задават въпроси и после хайде по живо, по здраво. Не! Това не е решението. Убеден съм, че приетите промени нищо не са решили. Това ще бъде отчетено и от партньорите ни в Брюксел, които ни наблюдават. Върху съдебната ни система има мониторинг и това трябва да се напомня често на управляващите. Всеки път журналистите, като ги срещнете, трябва да ги питате: Какво направихте, за да свалите мониторинга. В ЕС ясно е разписано, че у нас съдебната система е корумпирана и наработеща. И част от проблема е, че който дойде на власт и спечели парламентарно мнозинство, започва да третира съдебната система като нещо свое, подопечно. И работи чрез нея срещу политическите си опоненти. Освен това решена икономически казуси в своя полза.

- Хората съвсем ясно виждат и коментират тези проблеми, но сякаш управляващите се правят на „слепи” за тях. Защо и къде се къса нишката?

- Тези, които протестират посочват, че проблемът е в системата #КОЙ. Но всъщност остава един много голям проблем. Ние заживяхме в него и това е корупцията в цялата политическа система. Като се започне от корупция на улицата и хората, които си продават гласа, мине се през големите партийни формации и партии, и се стигне до държавното управление. Тази държава за 26 години някой си я взима под аренда на базата на една инвестиция в едни избори. Печелиш държава, която после доиш. До колкото разбрах почти всички еврофондове са спрени и България няма приток на свежи пари. Държавата ни отива към финансова катастрофа и демографска трагедия. Става дума за изчезване и измиране на нацията без война. Ние сме авторите на този феномен. Хората, които са излезли на улицата, за да протестират, страдат от платения синдром. Това е „Протестна мрежа”, която далеч не е морално чистата и неповлияна формация, която ще настоява за промени в обществото.

- С казаното изглежда, че всичко е опорочено. Така ли е наистина?

- Така мисля. Опорочи се надеждата на хората за нещо по-добро, което утре може да се случи. Това е най-лошото.

- За това ли има съмнения в спонтанния протест?

-Насладихме се на протестъри, които срещу пари излизат на улицата. Спонтанният протест на хората в началото на 2013 година беше опорочен, защото и там се намериха тарикати, които да се включат и да подработват. Виждаме какво се случва с организаторите на протестите. После застават на топли местенца, подкарват скъпи коли. Да ги изреждам ли-Данчовци, Манчовци... За какво говорим. И нормалният човек какво да си каже след всички тези събития. Ще излезе да протестира, а после Мунчо ще подкара „ S-класа”. И той ще стане служител в добре заплатена държавна институция. Какво правим при това положение?!

- Моника Маковей ни каза, че промени в законите не ни трябват, а хора с воля и смелост.

- Лесно й е на Моника Маковей, защото идва от страна, в която ситуацията е много по-различна. Кой е е този, който може да направи промяната? Сигурен съм, че това не става с крещене от улицата. Трябва да има воля и тя да бъде подкрепена от гражданите. В момента всяка воля бива обяздвана.

- Обречени ли сме да е все така?

- Ние изпуснахме шанса да направим своите промени още през 90-те години поради мекушавостта на повечето обществени и политически фигури, които тогава всички в един хора мрънкаха: Хайде преходът да е мирен и безкръвен. Виждате сега колко сме безкръвни и мирни. Мислейки си, че може да има безкръвен преход, всъщност излъгахме себе си. Впоследствие се оказа, че всичко е станало половинчато. И сега се „наслаждаваме” на това. На Моника Маковей й е лесно да говори по този начин, защото хората в Румъния стигнаха до края. Там всички хванаха оръжието. Знам, че звучи грозно и ужасно. Но те разстреляха фамилията Чаушеску. Грозно, красиво... без значение. Ние пропуснахме революционния момент за революционна промяна. И всичко тръгна в погрешна посока. Знам, че изповядвам радикално мнение, но за това се казвам Павел Чернев, а не Уйчо Мунчев или Уйчо Нюнчев. Българинът още от Освобождението страда от тежкия синдром на подарената свобода. Ние не проляхме кръв за свободата си, така както го направиха сърбите и гърците. На нас свободата ни дойде на върха на казашките пики и ние страдаме от всички варианти на постосвободителен синдром. Мразим освободителя, русофоби сме, глезльовци сме, но не оценяваме, че имаме своя собствена държава, защото ни е подарена. И си мислим, че тя е нещо вечно и безкрайно. Това, обаче не е така. Българската държава е на една граница, която дори не знам как ще бъде прекрачена от народа ни. И особено с милионите пришълци от Третия свят. Кристалина Георгиева, колкото и да ме е яд на нея, го каза много ясно: Ако не сте българите, ще дойдат други да я работят тази земя. И това трябва да си го кажем ясно: Ние катастрофираме в собствената си държава. Ние съсипваме всичко, което имаме като правов ред и всичко, което се нарича България. Ние се държим като нашите царе от 14 века- караме се, бием се по между си, завиждаме си, мразим се. А на южната ни граница тропа опасен нов съсед. И понеже ние не проляхме кръв за свободата си, трябва д а я пролеем  днес, утре или след година. Това е неминуемо. Дали ще е бунт, метеж, гражданска война, но трябва да има. Уви, най-лошият сценарий е за един вътрешен етнически конфликт, и той е възможен. Трябва всичко да се счупи на парченца и всичко да започне наново.




интервю на  Катя Илиева