Петьо Блъсков: Медиите не трябва да са килимче пред портата на властта

Интервю на Ренета Попова

- Г-н Блъсков, от пресконференцията, която дадохте, няма почти никакъв отзвук в медиите. На какво се дължи това?

- Всеки си преценява какво е събитие и какво не. Още повече случаят е частен, но съдържа нещо много опасно в себе си. Как журналистиката се използва за клеветническо дело. Ако се погледнат нещата от този ъгъл, наистина е учудващо безразличието на част от колегията, а това не е добре. Когато се обсъжда качеството, етиката на журналистиката и други болезнени проблеми като оклеветяване, трябва да има по-сериозно внимание, защото само така подобни случки могат да намалеят.

- Какво се случва в СБЖ?

- Съюзът се управлява от шепа хора, които са окупирали някаква властчица, и в продължение на 15 г. са успели абсолютно да изпразнят организацията от съдържание, да я ликвидират като публична институция, да унищожат авторитета й. Тази организация сама по себе си е нещо уникално и с огромен потенциал, а се управлява от хора, повечето от които са били третокласни журналисти, някои от тях с много нисък капацитет. Довели са я до почти пълна маргинализация. Това е една капсулирана група, вредна за организацията. Само трима-четирима в Управителния съвет са действащи журналисти, които са сериозни, имат други виждания за развитието на организацията. За съжаление другата група е доста креслива и е овладяла някои ключови постове и манипулира останалите членове. Организацията крие факти, събития, извършват се тежки нарушения спрямо устава. Поради тези си некачества те не могат да върнат съюза към неговата ценност и авторитет.

- Бихте ли дали конкретни примери?

- Фактите говорят. СБЖ има около 4500 членове. Управителният съвет на организацията се ръководи от 15 души, 3-ма от които са от едно журналистическо дружество. Управителният съвет е блокиран от него. То наброява около 100-тина членове, начело на което стои главният секретар на съюза Снежана Тодорова, агент на ДС. Мисля, че агент на ДС да ръководи 22 г. след демократичните промени в държавата организацията на българските журналисти, от това по-голям позор за българската журналистика няма. И ето така 3-ма от едно дружество манипулират целия Управителен съвет.

В събота например има общо събрание, в което ще се обсъжда бюджетът за 2011 г. и ще се приема за 2012 г., а вече сме почти края на годината. До днес делегатите не са получили още нито ред материали по този въпрос. Изпратено е единствено писмо, с което канят участниците в общото събрание, който иска да види материалите, днес и петък да ходи да ги чете в централата. Това е абсурд! Как ще обсъждаш и ще приемаш бюджет, без да си имал поне една седмица да се запознаеш с него?

Друг пример. Има императивно изискване в устава Управителният съвет да уведомява в 10-дневен срок всички председатели на дружествата за решенията, които е взел. Това не се е случило нито веднъж. Какво правят, приемат, обсъждат на този Управителен съвет - пълна мъгла. Давам ви простичък пример. В сайта на СБЖ www.sbj-bg.eu, за справка на интересуващите се,  последното нещо в рубриката „Проекти” е нищо, няма проекти. „Календар” – Покана за участие на събитие, състояло се на 3 октомври 2010 г., в „Позиция” – последната им позиция е от 14 октомври 2011 г. – Декларация на УС на СБЖ.

- Нещо с днешна дата в официалния сайт на СБЖ намира ли се?

- Да, има новини. Рубриката се поддържа с материали, преписани от другите медии. Това не са авторски материали. В публикации единствено се срещат нови неща предимно на колегата Иван Тодоров.

- Имате ли идея как да се излезе от тази ситуация и силата да се преборите с подобно нещо? Какво предлагате?

- Не съм само аз. Аз се явявам като най-острия изразител на тези проблеми. Има много сериозна нагласа от повечето колеги, че така повече организацията на СБЖ не може да продължава. Преди два месеца направихме среща на председателите на журналистическите дружества, на която се обсъдиха важни неща. Някои от темите ще бъдат обсъдените на събранието в събота или може би на следващото, тъй като това явно не е подготвено добре. Съществува вероятност да бъде отменено. Не може за два дена да се запознаеш с финансите на организацията за две години и да ги обсъждаш.

- Какво трябва да се промени в СБЖ?

- Трябва да започне да работи при пълна прозрачност, категорично трябва да бъде избрано ново ръководство, трябва да започне усилена работа по връщане на нейния авторитет, да се отвори широко към своите дружества в страната, членовете на Управителния съвет да не бъдат от едно дружество, а изразители на реалната журналистика. Незабавно трябва да бъде създадена към СБЖ една фондация, в която да се потърсят средства, дарения и тази фондация да започне да се грижи за колеги с лошо материално състояние, нуждаещи се от медицинска или правна помощ. Тази фондация може да стане център в участие в международни проекти. В графа проекти в момента не съществуват такива, а има толкова изгодни европейски програми, в които може да се участва. Организацията съществува във всички регистри на подобни организации в Европа, но за съжаление, тя не използва своята международна познаваемост.

- Защо СБЖ не защитава правата на журналисти и няма отношение към скандалите в бранша?

- Защото в момента организацията е регистрирана в частна полза, което е абсолютно недоразумение. Една пререгистрация в обществена полза ще доведе до много преимущества по отношение на възможности за субсидиране, за участие в проекти. Едно от изискванията на голяма част от европейските програми е неправителствени организации, участващи по такива проекти, да са регистрирани в обществена полза. Сегашното ръководство посреща всеки опит дружеството да бъде изправено с един заучен крясък: „Този иска да ни окраде имотите.” Размахват това плашило на всяко събрание и хората, разбрали-недоразбрали, започват да говорят за имотите.

- Основателни ли са им опасенията? Обвиненията срещу вас са за хиляди левове...

- Това е най-голямата манипулация, която се извършва от тях. Никой по никакъв начин не може да отнеме имотите на съюза. Те са негова собственост и с тях по устав може да се разпорежда само общото събрание. Те благодарение на това ръководство са доведени до състояние на пълна катастрофа. Единствено базата във Варна беше възстановена за 2 г. и половина от наемателя. Единият от хотелите беше възстановен 100%, другият частично. От ръководството постъпиха по възможно най-неблагоприятния начин и прекратиха договора с този човек, който с моя протекция стана наемател. Благодарение на неговото наемане на тези имоти в СБЖ са влезли към 1 млн. и 200-300 хил. лв. от наеми и близо 2 млн. лв. в инвестиции в базата. Към края на третата година имаше известно закъснение с наема и хората от Управителния съвет решиха да прекратят договора с този изключително ценен източник на доходи за организацията. Това естествено доведе до финансова катастрофа, липса на възможност за съхраняване на базата, която беше оставена безстопанствена една зима. Това за мен е престъпно действие, което лиши съюза от сериозни финансови приходи, тъй като в момента няма наемател. Взе се едно глупаво решение Управителният съвет да си управлява сам имотите, а все пак туризмът е бизнес. Изисква сериозни професионални качества, както и инвестиции, с които организацията не разполага. Предстоят много тежки финансови последици. Тези хора доведоха организацията до институционална и финансова съсипия.

- След неглижирането на пресконференцията ви от страна на медиите кой ще ви подкрепи?

- Ще ме подкрепят всички колеги, които искат СБЖ да си върне авторитета, институционалната мощ и потенциала за подпомагане и развитие на българската журналистика. Съюзът трябва да излезе на международна сцена, да има представителство в Брюксел, да участва активно в медийния живот в Европейската комисия и парламент. Организацията трябва да създаде своя школа, свои стипендианти, свое журналистическо училище. А не да се занимава с експлоатация на недвижими имоти, които не може да поддържа.

- Какъв според вас ще е изходът от войната на двете големи медийни групи?

- Аз война не виждам. Аз не знам да има две медийни групи, тъй като „Труд” и „24 часа” са със затихващи функции. Катастрофата там се дължи на същото, на което се дължи и упадъкът на СБЖ – липса на професионален капацитет и на слугинско поведение на вестниците. Читателят е гений. Него никой не може да го излъже. Ние продадохме „24 часа” през 1997 г. с 360 хил. тираж. В момента благодарение на майсторското ръководене на вестника тиражът е 40 хил., от които 46% брак при реализацията. Същото се отнася и за „Труд”. И той е със същия тираж в момента, а беше с по-малко, около 220-230 хил., когато германците влязоха там. За съжаление няма война. Не можеш ти да правиш вестник и да се държиш като килимче пред портата на властта и да искаш да те четат и купуват.

- Вие ли сте новият „тайнствен” собственик на пресгрупата, както писаха някои сайтове?

- Не, нито тайнствен, нито явен. Аз съм професионален вестникар. Никой не казва, че вестниците трябва да размахват брадви срещу правителство, президент и депутати и да им търсят кусури. Вестникът е институция и трябва да участва наравно със своите читатели и с властта в общото дело, наречено развитие на обществото. Вестниците не са нито боздуган, нито съдилище, нито щурмува група.

- Защо в България така се използват?

- Да, има доста примери, че се използват така, но не бива. По този начин се ликвидира авторитетът на този занаят и когато се наложи чрез него да се свърши някаква сериозна за обществото работа, той е похабен вече и не му вярват. Най-страшното за занаята. И спират да те четат. Професионалната журналистика е обективна, етична, боравеща с фактите чистоплътно и така създаваща доверие в обществото и работеща за добри каузи, и в същото време ясно показваща на властта къде си превишава правата, къде не спазва договора с гражданството. Защото това е точно един договор – между обществото и властта, и този договор има съответните отговорности и за двете страни. Медиите трябва да са там, където този договор се нарушава. Обикновено се нарушава от властта или както са казали древните мислители: „Властта съдържа в себе си потенциална енергия към злото.”

- Има ли изобщо професионална журналистика в държавата?

- Не може да се говори така. Голяма част от медиите са професионални и в тях работят добри журналисти. В повечето от големите телевизии има добри журналисти, да не кажа голяма приказка, но повечето от тях са минали през моите вестници. Защото вестникарството е желязна школа. Съпротивата на белия лист, вече екран, е страхотно нещо. Виждаш пред себе си фактите и трябва да ги подредиш стройно, разбираемо. В електронната медия някак си това става бързо и човек много по-трудно може да се научи на този тип изложение. 90 на 100 от добрите журналисти са били вестникари и голяма част от тях в моите вестници. Така че има професионални медии.

- Автоцензурата не е ли на прекалено високо ниво?

- Съществува автоцензура за съжаление. За мен е необяснимо на какво се дължи. Очевидно свободата е скъпо нещо. В този ред на мисли много се шаблонизират приказките за свободата на словото за щяло и нещяло. Това са свещени неща, това е религия. Има едно парадоксално съчетание, което за мен е далеч по-важно от свободата на словото и това е „словото на свободата”. То ни липсва. Терминът не е мой, а на гениалния поет Любомир Левчев. Това е големият кръст, пред който трябва да коленичим в нашия занаят: словото на свободата.