Петьо Блъсков : Политиците прелъстиха медиите

Откриваме Петьо Блъсков в редакцията на вестник „Република”, където пие сутрешно кафе и чете пресата. Създателят на модерния български печат и баща на медийната група „168 часа” може да ни отдели 30-тина минути, тъй като влиза в планьорка. Журналистът е категоричен, че без работа нищо не се случва. "Социализмът мина, не е читав модел и не може да се разчита на него. Това трябва най-накрая да го разбере цялото общество”, категоричен е бизнесменът.

интервю на Васил Василев

- Г-н Блъсков, какво се случва в държавата?

- По това време на година в тези географски ширини е нормално да вали сняг – класически януарски и февруарски климат, така че нищо изненадващо не се е случило. Трагедията е, че в някои посоки местната власт е тежко неорганизирана. Стилът на работа пречи да има адекватна на обстановката реакция, тъй като е чиновнически и бюрократизиран. Дълбокото заблуждение в България е, че сме променили организацията си на живот от административна-управленска гледна точка. Напротив, в страната ни от 20 години се говори за пазарна икономика, която е доста куца, крива и неефективна. Причината за това е, че България все още се намира в социализма по отношение на държавната си организация. Структурно много малко неща са променени в администрацията. Разликата е, че във властта се разменят местата на повече политически групи. Те контролират държавните структури и всъщност не правят нищо или почти нищо срещу  корупционните кръгове. В условията на демокрация и плуралистичен политически живот действащата стара соцструктура на държавна уредба е гаранция и за бъдещи подобни провали в защитата на хората от природни бедствия.

- Чия е вината за това вредно явление?

- Не е нормално в бедствено положение чиновниците по места да се карат кой е виновен и какви грешки е допуснал. Води се политическа разпра кой е червен, кой е син и кой е жълт, а в същото време никой не работи. Политиците се бият 20 години в гърдите за това, как могат да оправят всичко. Това не е вярно. Единственото, което могат да правят, е да си помогнат на себе си. Хората не могат да берат плодовете на своя труд. Колкото по-малко се бъркат в работата на гражданите, толкова повече грешки се случват. За съжаление все още ни възпитават, че държавата е длъжна да ни дава, каквото ни е нужно. Веднъж завинаги трябва да се разбере, че държавата няма какво да ни даде защото не притежава нищо. Тя разполага с това, което ние сме й дали. Простата операция, която се върши, е следната – държавата взима едни пари от нас, оставя от тях за себе си и ни връща след това някаква част във вид на услуги. Ние сме се съгласили с останалите пари да издържаме администрацията. Срещу това обаче искаме да получаваме наистина качествени услуги. Погрешно е да се мисли, че има някакъв таен трезор, в който държавата си има някакви свои пари, паднали от небето парите. За съжаление чиновникът е мързеливец, който яде нашите пари, без да получаваме истински услуги срещу това. 

- Какво е решението на проблема, който поставяте?

- Ако управляващите, които сега са на власт и които ще дойдат след тях, не се усетят, че държавата трябва да се отказва от безсмислените услуги, които върши, няма как да очакваме добро бъдеще. Европейските структури не може да са пример за България, защото тяхното създаване на практика е едно продължение на социализма. Те са бюрократични и почти неефективни. Не може да има общи пари и общи закони  Светът е създаден благодарение на разделението на труда и индивидуалностите. Колективизмът се доказа по времето на социализма, че е непродуктивна техника за изграждане на общество. Единствената полза от членството ни в ЕС е, че имаме да вземем едни пари. Това е най-голямото щастие в момента и е необходимо да утроим силите да приберем средствата в държавата. Максимално да се ликвидират измамите, да се олекоти административния път за достигането до тези пари за фирмите.

- Защо не се съкращават чиновниците и не се намери решение за усвояването на средствата?

Защото все още не достига политическа воля и политическа идея. Нашите партии, които се изреждат през последните 20 години, само се плюха – „ти си мръсен комунист – ти си мръсен седесар” като ЦСКА и "Левски". След това се появиха неясни политически организации като ДПС, което не предполага политическа визия и идея. Обособиха движението за права и свободи, но в тях се включват много абстрактни елементи, неуточнени от никого.

- Каква е алтернативата за излизане от политическата криза?

- Първо политиците трябва да прочетат някои много важни книги и трудове, защото са неграмотни. Те не познават сериозните световни политически модели. Не говоря за сегашното управление, а за всички политици, защото спорът у нас в това отношение се води на примитивно ниво и не е продуктивен. Държавата трябва да се оттегли до задължителните си отговорности от живота на хората, да съблече социалистическите си парцали и да потърси по-модерна дреха.

- Имат ли вина медиите и защо се намесват в ситуациите като село Бисер, след като вече има жертви?

-В медиите положението се усложни, тъй като много от тях се движат като книжни параходчета, които чакат да видят накъде ще духне вятърът. Освен това в медиите няма авторитети. Ако има, те пък са изкушени от политически и парични страсти. От друга страна, читавите анализатори, които показват правия път, не са смятани интересни. Дори и да им се даде думата, не са слушани. В края на 90-те години политиците успяха да прелъстят медиите  превръщайки ги в любовници. В българските медии се появява Стокхолмският синдром – жертвата се влюбва в палача. Не казвам, че постоянно трябва да се бием с политиците и да не отразяваме полезните ходове, но все пак нека има една хигиенична дистанция.

- Съществува ли автентична опозиционна преса у нас?

- За да има опозиционна преса, трябва да има истинска политическа опозиция, която у нас я няма. В България има противопоставяща се политика, а не опозиционна. Чува се само: „вие сте много лоши” от хората, които не са на власт. Бяха създадени кресльовци в партиите, за да поддържат огъня.

- Георги Първанов успява ли да се държи като опозиционер на сегашната власт, след като напусна „Дондуков” 2?

- Първанов е твърде ограничен човек. Той притежава селска гъвкавост, с която успя да се закрепи в политиката толкова години. Комично е, защото говорим за бездарен човек. Усвоил е лъскав комсомолски изказ, но не може да направи нищо. Дълбока е заблудата, че рейтингът, който е имал като президент, продължава да е същият. Това ниво, което е държал, беше благодарение на институцията, а не на личността. Трудно може да се случи нещо сериозно около Първанов, а и по-добре да не се случва, защото 20 години си имаме достатъчно социализъм.