Петко Цветков пред Фрог: В кризата с „Вера Су“ лъсна абдикацията на държавата от важни за обществото дейности през последните 12 г.

Това каза в интервю за Фрог Нюз Петко Цветков, част от екипа на независимата коалиция „За да остане природа в България” и „Грийнпийс“. По думите му съществува сериозен проблем и той не е нито от днес, нито от вчера - трупан е с години.

Застрашена ли е природата и какви мерки трябва да бъдат предприети, четете в цялото интервю:

Как оценявате създалата се ситуация със заседналия край Камен бряг кораб?

Изключително притеснителна е аварията край Камен бряг и това, че беше изпуснат първоначалният период от една седмица, когато времето беше в практически идеални условия и позволяваше операцията по разтоварване и извеждане на кораба от района да се осъществи. Това забавяне на държавните институции остава необяснимо и до ден-днешен. Много неща лъснаха в тази спешна необходимост от бърза и навременна реакция. Явно е, че България не разполага с наличната специализирана техника, която в този случай трябваше да се изразява в множество малки специализирани съдове, които да газят в плитка вода и да не се допускат допълнителни инциденти, какъвто се случи с баржата, която бяха привлекли за разтоварване на кораба. Особено фрапиращо беше и използването на въпросната кофа на крана, с който се разтоварва. Тя явно е за други материали, например инертни. Всичко това просто доведе до изсипване на количества от товара на кораба директно в морето. Самото разтоварване спомогна за утежняване и продължаване замърсяването на морето.

Вероятно става въпрос и за определен финансов ресурс. Има ли достатъчно пари държавата да осъществи тази акция?

Всъщност държавата има достатъчно пари да осъществява минимума от функции. За съжаление, особено в последните 12 години, парите отиваха в едни определени направления. Практически личи абдикацията на държавата въобще от важни за обществото дейности като спасяването, включително и медицинско спасяване в планините. По подобие на липсата на хеликоптери за гасене на пожари, липсват специализирани кораби или средства, най-общо казано, които да могат да отреагират бързо и ефективно, така че да не се стига до замърсяване на морето и да не се излагат на риск не само екипажите на закъсалите кораби, но и служителите, които участват в тези операции.

Кой трябва да понесе отговорност?

Ние не сме запознати детайлно с вътрешната организация на отговорните държавни институции, но при една по-внимателна оценка много лесно ще се стигне до адекватните изводи. Това, което изтече в медиите е притеснително – необяснимо дългите срокове, които са давани на кораба, на капитана и собственика да предлагат собствени планове, да предприемат действия в рамките на месец. Според нас това са едни наистина неадекватни действия, които доведоха до пропиляване на ценно време и подходящи климатични условия, така че да се осъществи една безопасна операция.

Какви могат да бъдат последиците върху екологичното равновесие и екосистемите в района?

Стана известно, че товарът на този кораб представлява 3 300 тона карбамид или урея, един евтин азотен тор. Това е сравнително бавно разтворимо в морската вода вещество. При постъпването му в средата, особено ако постъпи цялото количество, каквато опасност реално съществува, в комбинация с високите температури на морската вода, може да предизвика цъфтеж на водната растителност. Това на първо време води до замътняване, след това постепенно отмиране на тези организми, натрупването им в придънните слоеве, постепенно разлагане под действие на бактериите и отнемане на кислорода в околния район. Съответно това автоматично води до измиране на морските организми на голяма площ, докъдето материалите и веществата са разнесени от теченията. Съществува възможността да се развие един специфичен вид водорасло, което събира в себе си токсини, които допълнително могат да се натрупат в другите организми, които обитават територията. Чрез рибите тези токсини могат да достигнат и до птиците. Най-лошият сценарий – биха били засегнати естествените природни морски местообитания заедно с видовете, които обитават района. Може да се унищожи самопречиствателната способност на морето или специално организмите, които изпълняват такива филтраторски функции, например мидите. Дънните и бавно подвижни видове риби, като калкан или попчета, също могат да станат жертви на подобен катаклизъм. В този район са разположени най-големите мидени ферми в страната и заедно с ограничения риболов, който се случва по нашето крайбрежие и аквакултурите, от които зависи местната икономика, биха колабирали. Това е най-лошият сценарии и се надяваме да не се случи.

Какъв е оптималният изход от тази ситуация?

На първо място неадекватните действия на едно министерство бяха заместени със спиране на действията, докато се гарантират безопасни условия за разтоварване и извеждане на товара и кораба. Слава богу, доколкото разбрахме горивото е отделено. Поне рискът от разлив на гориво е намален. Остава въпросът с товара. При подходящи климатични условия и с подходящи технически средства при първа възможност трябва да има готовност да се довърши започнатото. Пак казвам – това трябва да се случи посредством щадящи за природата методи.

Ситуацията с кораба край Камен бряг обрисува ли абдикация от отговорност от страна на държавата през последните 12 години?

Тя е следствие от безотговорността от това, че работещите държавни служители бяха подменяни с послушни. Наистина от държавната система буквално бяха изгонени работещите кадри, само за да не пречат на осъществяването на видими далавери. В момента берем плодовете на всичко това. Отдаване на средства за строежи на излишно скъпи и многократно завишавани инфраструктурни проекти и неотделяне на средства за контролните и спасителните функции на държавата – от това страдат не само хората, но и природата и ресурсите, от които зависи икономиката в дадени райони на страната. Този проблем не е от днес или от вчера, той е трупан с години. Не можем да хвърлим цялата вина върху служебното правителство, което има краткосрочно действие. Дай боже следващото управление на страната да е отворено и отговорно към тези непосредствени нужди на обществото.

Интервю на Веселка Иванова