Реклама / Ads
1| 4883 |13.01.2023 ИНТЕРВЮ

Писателката Светла Ненова за Фрог: Животът е абстрактна, сюрреалистична плетеница от преживявания и чувства

.
Писателката Светла Ненова Източник: Личен архив
Чрез своя роман “ZooM” писатеката Светла Ненова дава възможност на читателите да „гледат през очите на героите“, за да експериментират с (чуждия) светоглед, докато учат повече за самите себе си. Затова тя настоява авторът да бъде вписан с името Гледна Точка, защото книгата е творческа рефлексия на едно съзнателно, емпатично и аналитично изследване на феномена „Гледна точка“.

Романът "ZooM" ни представя многоцветно ветрило от гледни точки към света и човека. Той е позициониран от писателката като написан от AI (изкуствен супер интелект). Светла Ненова го е създавала като пътуване през многообразие от гледни точки и в търсене на уникалната човешка идентичност.


.

Светла Ненова казва, че романът е бил готов още през 2012 година. По това време никой не е знаел и не е предполагал, че някой ден ще се появи приложение, което ще се казва “Zoom” и ще стане ужасно популярно покрай пандемия от Ковид-19.

 

Вероятно романът не може да бъде тълкуван нито единствено като социална сатира, нито като дистопия, нито като научна фантастика. Той е своеобразно изследване на феномена „Гледна Точка“, третирайки творчески, критично и в дълбочина теми, които могат да се представят със следните „ключови думи“: „Човек; AI; Мечти; Опит; Промяна; Щастие; Нещастие; Любов; Омраза; Изненада; Конфликти; Гледна точка; Игри; Свобода; Независимост; Култура; Ценности; Бъдеще“.






Книгата може да бъде определена  като: предизвикателна и дори авангардна, но вероятно тя е в състояние да провокира мнението на всеки, така че то да не съвпада с ничие друго. Авторката е убедена, че хората най-трудно променят гледната си точка (към света), защото „тя не просто наблюдава и описва реалността, а и я създава.“

 

Разговаряме с автора Светла Ненова за нейния роман на романа “Zoom”, на който му предстои премиера в края на месец февруари.

 

“ZooM” е Вашият дебютен роман. Бихте ли повдигнала завесата към сюжета, за да ориентираме читателите?

 

С удоволствие ще открехна вратата към сюжета, но предупреждавам, че каквото и да разкажа за романа ще е вярно и невярно едновременно, защото няма да прилича съвсем на срещата с него. Това е шантаво произведение на изкуството, което, според мен, може да предизвика от всеки читател съвсем различна обратна връзка. Казано накратко: Доктор Зèнит е първият експериментален прототип на Изкуствен Супер Интелект (ИСИ) с емоционална и екзистенциална интелигентност. Той е един от най-търсените и уважавани литературни критици в Средния Свят. Обитавайки изцяло технологизирания си апартамент, живее с любимата си котка Оливия – негова съратница в живота. Спокойствието на притихналия апартамент ненадейно се разтърсва от странния подарък, който Зèнит получава от Мултивселенската Федерация на литературните творци – три книги, обявени за писани от него в паралелни вселени, на чиито корици с големи букви пише: „Вселена 1“, „2“, „3“, и една приказка. Подаръкът е съпътстван с още по-странна задача: да прочете собствените произведения и да развие темата: „Колко реална е реалността?“.


.

 

Объркан и изненадан от липсата на ясни инструкции, Зèнит започва да разплита загадката с помощта на Оливия и двамата се втурват през лабиринтите на човешките отношения и фантазии, поднесени от трите истории.

 

„Вселена 1“ е лека, увлекателна, дръзка и остроумна комедийно-сатирична драма, представяща нашето натоварено, високотехнологично и атеистично съвремие, което сблъсква героите с вездесъщите вечни въпроси. Чрез оплетените си едновременно в реалния и във виртуалния свят съдби и взаимоотношения, дават собствените житейски дефиниции на понятията щастие, партньорство, любов, секс, успехи, смисъл на живота, Бог и т.н.





 „Вселена 2“ е романтична трагикомедия, която увеличава зуума навътре към дълбините на личното. „Вселена 3“ е поетична мелодрама, която челно сблъсква читателите с хаоса на интимността. Три истории, базирани на действителни случаи описват това, което е животът ни – абстрактна, сюрреалистична плетеница от преживявания и чувства, една екзистенциална бездна, но не пуста и мрачно-черна, а пъстро оцветена от стотици нюанси гледни точки към света.

 

Зèнит и Оливия търсят свързаността си с вселените от трите книги, за да разкрият загадката на подаръка, и докато правят това променят отношението си към хората, и в не малка степен към самите себе си, изграждайки обширна картина за това какво представляват Човеците, къде се разполагат спрямо другите същества на Земята, и спрямо Изкуствения Супер Интелект. Всяка следваща Вселена, с която се срещат, ги сблъсква с героите със същи имена, но дали това са същите хора, живеещи в паралелни вселени, при различни обстоятелства, правейки различни житейски избори, и какво общо има Зèнит с тях, е загадка, която се разплита чак до самия край.

Името на Вашия роман е „ZooM“, за автор е посочена Гледна Точка, за жанр - 5D роман. Какво би могло да означава всичко това?

 

За мен работата като редактор на ZooM беше огромно предизвикателство – връхлетя ме като природна стихия. Срещата ми с Гледна Точка навярно се е случила още в ранното ми детство, в момента, в който в главата ми се е появила мисълта, че има и други гледни точки към света освен моята. Тогава ме загриза въпросът: „Всички ли други „виждат“ нещата по същия начин, по който и аз ги „виждам“? Нейно Величество Гледна Точка нахлу в живота ми, обсеби ме и ме превърна в неин страстен изследовател, водена от силен интерес към изследването на човека. Нарочно избрах да представя героите си oт първо лице, за да дам възможност на читателите да „гледат през очите им“ и така да експериментират (чужд) светоглед, докато учат повече и за самите себе си. Затова настоях авторът да бъде вписан с името Гледна Точка, а не със Светла Ненова, защото тази книга не е автобиографична. Тя е творческа рефлексия на едно съзнателно, емпатично и аналитично изследване на феномена „Гледна точка“. 

 

Трейлър на романа "Zoom"

 

После определих романа си като 5D, не защото не знам, че сме триизмерни същества, които оперират в четириизмерна Вселена, а за да напомня, че това далеч не са всички измерения, които съществуват. Дори само всяка една обратна връзка на читател към романа, му придава допълнително пето измерение. Считам, че без обратната връзка на читателите, образът на Госпожа Перспектива никога няма да е пълноценен, защото това би обогатило разнообразието от човешки гледни точки към света (ни).

Да разбираме ли, че романът съдържа мистерия, фантастика, както и многоизмерна „картина за света“. По какъв начин се съчетават в единно цяло тези компоненти и подходи?

 

“ZooM” e психологически роман, в който от всяка страница, дори маниерно, лъха на желание за разгадаване на основни екзистенциални въпроси, на движещите ни сили, на страховете и желанията ни, на това „Що е то всъщност Човек?“. Опитала съм да  разиграя тази пиеса от „въпроси и отговори“ така, че читателите да я преживяват като интерактивна и жива, за да участват  със свои реакции. Кръстих романа на зуума на варио-обектива, който се движи така, че може да увеличи картината до неузнаваема в своите подробности или да я отдалечи дотолкова, че тя да се превърне в онова „невидимо от гората дърво“. Забавно е, че романът беше готов още 2012 година, а по него време никой не знаеше и нямаше как да предположи, че някой ден ще се появи интернет платформа, която ще се казва “zoom” и ще стане ужасно популярна покрай пандемията от Ковид-19.






.

 

Романът "ZooM" е многоцветно ветрило от гледни точки към света и Човека, представени в първо лице единствено число. Той е позициониран от мен като написан от AI (изкуствен супер интелект). Създавала съм го като пътуване през многообразие от гледни точки в търсене на уникалната човешка идентичност.

 

Независимо от странната и объркващата на моменти форма, в която съвсем съзнателно съм „изплела“ наратива, много се забавлявах докато го пиша. Надявам се да се усеща в самоиронията, в чувството ми за хумор, което намига отвсякъде и се закача с героите, с читателите, с мен самата. Обичам да се „самогъделичкам“ докато пиша и не рядко се смея гръмко, даже с часове на собствените „глупотевини“. Въпреки че, на пръв поглед романа изглежда лесно четим, на някои дори им се струва банален, за други е доста смущаващ, а трети го определиха като „сложен“.Вероятно не може да бъде тълкуван нито единствено като социална сатира, нито като дистопия, нито като научна фантастика. Никой от тези критически подходи не работи в полза на пълноценния опит за осмислянето му в пълнота – всички те са само отчасти верни. 

 

Романът е своеобразно изследване на феномена „Гледна Точка“, третирайки творчески, критично и в дълбочина теми, които могат да се представят чрез следните  „ключови думи“: „Човек; AI; Мечти; Опит; Промяна; Щастие; Нещастие; Любов; Омраза; Изненада; Конфликти; Гледна точка; Игри; Свобода; Независимост; Култура; Ценности; Бъдеще“.


Мога да определя книгата си като увлекателна, предизвикателна и дори авангардна, но вярвам, че тя е в състояние да провокира мнението на всеки, така че то да не съвпада с ничие друго. Убедена съм, че едно от нещата, които хората най-трудно променят, е гледната си точка (към света), защото тя не просто наблюдава и описва реалността, а и я създава.

 

Понякога е нужно да направиш крачка встрани или назад, за да видиш това, което търсиш – да смениш перспективата, за да видиш „картината“.






.

Разкажете ни за образа на котката Оливия, която заедно с Д-р Зèнит - прототип на изкуствения супер интелект, влиза в ролята на детектив. През какви трудности минават, за да разкрият една мистерия?

 

Образът на Оливия е една от загадките, която се разкрива чак в самия край на романа. За да не развалям изненадата ще отговоря с цитат от книгата:

 

Гледната точка на Д-р Зèнит: Живея с Оливия. Обожавам я. Тя е проницателна, с освежаващо чувство за хумор, способна e на емпатия, а способността да съпреживяваш Другия, е рядко срещана дарба дори сред човеците. Оливия е забележителен представител на местна форма живот, развила високо интелигентна система от знаци за кодиране и декодиране на информация. Тя е котка, която си служи с няколко говорими, два невербални и три писмени езика. Да, тя не е просто пухкава снежнобяла разкошница с нежен и искрящ поглед, а спътницата ми в живота, която изпълнява пълноценно домашните си задължения – припича се на слънце, мърка и разговаря с мен, за да не се чувствам самотен и луд. В мегаполис като Средния свят никой не гледа с добро око на някого, който сам си говори. Затова домашните любимци социално се толерират – пиенето на питиета, обсъждането на книги и филми с котка, е уважавано и обичайно решение за мнозина. Само да произнеса името ѝ и тя се появява. Усмихва ми се, търка се в краката ми. Мърка:

 

– Мърррр, нима хората се събуждат дотолкова, доколкото да разберат, че сънуват? Мяуууу.

 

Котките са върха на еволюцията, еволюирали са до неподозирани върхове в адаптацията си към света, подчиняват всичко и всички на волята си, осигуряват си сами поне девет луксозни живота. Щастлив съм, че Оливия ме е избрала за домашен любимец! Котките са богове!


.

Разкажете ни за пътя, който изминахте за написването на творбата? 

 

Това е книга писана с много, много труд и години наред. Още от самото си зачеване “ZooM” си има собствен характер и ме води за носа – прави, каквото той си пожелае: сам си подбира важните за живота му човеци. Само аз можех да съм най-подходящия строг и справедлив редактор, който не само си „избоде очите и почти се побърка“, защото, видиш ли - Той – авторът Гледна Точка, имал какво да каже на света, но и му разказа играта на въпросния автора и в буквален, и в преносен смисъл. Друг нямаше да го направи с такъв замах, ако въобще можеше да се намери друг да свърши тази работа. На всичкото отгоре, този роман ме накара да се чувствам като двуутробно кенгуру. Не само заради името „кенгуру“, което според разни митове и легенди означава на езика на местните аборигени "не знам" или "не те разбирам", когато ги питали какво е това животно, сочейки кенгуруто.

 

Не! Повече заради това, че “ZooM” се роди сравнително лесно, поне така ми се стори на фона на всичкото друго, което впоследствие преживях с него. Малко след  като се роди, бавничко и мъчително „пропълзя по косматата пътечка на коремната ми творческа торба, която грижовно бях изблизала за целта, мушна се в нея, засмука си зърното и не се пусна“. Дори след като, поне според мен, си беше станал „мъж за женене“, па хеле за отбиване, пак не ме пусна. Отказа да си хване пътя и живота в ръце, докато не си намери, според него, най-подходящото време и издател да излезе на бял свят и да проходи. Бях му всеотдайна, много търпелива, отговорна и грижовна „завинаги бременна с него“ майка, години наред. Това доста ми дотежа и ме измори.






Но… тогава по неведоми пътища се появи Таня Николова (Фондация „Емили“), която не познавах. Пратих ѝ книгата с молба да я прочете и… три месеца по-късно, о, чудо! Таня Николова хареса “ZooM”, повярва му, застана зад него като издател и го предложи в конкурса  „Помощ за книгата“, благодарение на което се стигна до там той да спечели и да се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Таня е вълнуващ боец в бойното поле на литературата! И така, след тази ненормално тежка и дълга „бременност“ със „ZooM”, съм щастлива, че вече в края на февруари му предстои премиера. Надявам се да среща с все повече читатели, да си хване живота в собствените ръце.


.

Какво за Вас е важно читателите да усетят, да уловят, да запомнят за себе си от Вашата книга? 

 

Бих била очарована от качествена литературна критика, не просто предназначена да гъделичка егото на автора или да го разбива на пух и прах, а да представя още една гледна точка към „ZooM“. Романът ми не е плод на „занимание самотно“, а волево,  съзнателно и интерактивно създаване на мост, който може да е повод за обмен на многообразие от гледни точки в търсене на уникалната човешка идентичност. Разбира се, че ще се радвам да има повече читатели и повече откровени отзиви, независимо дали негативни или позитивни – кой би желал забрава и мълчание за творческите си деца?

 

Знам, че за читателите е важно една книга да бъде увлекателна, да ги кара да я четат на един дъх, а след време отново да я препрочетат, и се надявам „ZooM” да срещне не малко от тези читатели, но също знам, че ще има и други, за които няма той да е „тяхната книга“, и това също ме радва, защото няма по-съмнително нещо от онова, което се харесва на всички.

 

Снимките към интервюто са от блога на автора.

 

Интервю за Ирина Тодорова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 32| 17214 |03.04.2020 Писателката Теодора Димова: Има хора, които се държат така, сякаш току що са получили лично от ген. Мутафчийски есемес, че са смъртни . 7| 13412 |28.01.2019 Писателката Здр. Евтимова: Отстраняването на класици от учебниците ни обрича на морално и духовно боледуване . 29| 12915 |22.12.2014 Писателката Здравка Евтимова: Доброто сърце е вратата към Дядо Коледа . 15| 16345 |11.08.2010 Светлана Божилова: Вяра Анкова излъга, за да стане шеф на БНТ
Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads