Пламен Данаилов за Фрог: Има риск Бюджет 2023 г. да се превърне в популистки, какъвто беше и миналогодишния

Това обясни в интервю за ФрогНюз икономистът Пламен Данаилов.

Ето цялото интервю:

Господин Данаилов, вчера финансовият министър от служебния кабинет Росица Велкова предложи удължаване на Бюджет 2022-ра. Крие ли капани това предложение?

Тук първо е добре да си дадем отговор на един въпрос. Да, законопроектът за държавния бюджет е единственият, който се внася само от Министерския съвет. Удължаването на бюджета от своя страна също означава пак някакъв законопроект, който трябва да бъде внесен. Разбирам идеята на финансовия министър да не се допуска без ясно мнозинство бюджетът да бъде прекрояван, защото има вероятност да се окаже предизборен и в него да залегнат популистки идеи. Това е правилно.

Но вкарването на закон, който да удължи бюджета, или не вкарването му, също крие своите рискове. Даже и някакъв закон да бъде входиран в НС, това значи, че законодателната власт, в лицето на депутатите, пак ще може да вкарва предложения за изменение. 

Разбирам искането на служебния финансов министър и ще ви обясня защо. 

Сумата, която трябва да се изтегли като външен дълг е около 16 мрд. лева. В рамките на следващите три години, когато се входира бюджет, се дава прогноза, прави се една 3-годишна програма. С такива темпове външният дълг на България ще се удвои. В момента пазарите на дълг са изключително притеснени спрямо общата ситуация, поради което изискват много по-висока цена. Цената на дълга е лихвата.

Виждаме, че последните проценти, които бяха достигнати, последната цена на българския дълг мина 5.5%. Това стават едни много сериозни лихвени плащания в милиарди левове само за година.

Всичко това се дължи на една необмислена политика, влияеща се от приемане на популистки решения.

Това са и рисковете, които се крият ако в момента се гласува един такъв популистки бюджет, какъвто беше този за 2022 година. Точно поради тази причина разбирам защо финансовият министър не иска да вкарва предложението на Министерския съвет. Има риск бюджетът да може да бъде прекрояван така, че да удовлетворява едни или други предизборни обещания на отделните партии. 

Какво предстои да се случи, ако действително бъде удължен бюджет 2022?

Тук, за съжаление големият проблем е инфлацията, тъй като тя от една страна е образувана като вътрешни фактори. От това, че се водеше една не добра фискална политика, от гледна точка пак на високи разходи. От друга страна, тя разбира се е и привнесена. Ако да кажем ефектът на надутите разходи (като възнаграждения, пенсии) ще има затишие и ще се изчерпи, то проблемът с външните дългове продължава.

За сравнение, ще дам пример с Федералния резерв и защо са важни за нас българите решенията, които взима. Федералният резерв отново увеличи лихвата, всички индикации са, че ще увеличи лихвата. Това означава, че доларът още ще се засили, ще стане по-скъп спрямо еврото. Това, за съжаление води до инфлация. Всички търговски партньори на ЕС, работят с долари. Двата най-големи търговски партньора на ЕС, САЩ и Китай работят с долари.

Това означава, че Европа ще внася по-скъп долар. Да, разбира се това може да направи нашето прекрасно българско вино по конкурентоспособно за изнасяне, защото една бутилка българско вино в долари ще бъде по-евтина, но това няма много да ни спаси. И за това проблемът с инфлацията най-вероятно ще продължи. Какво означава това? Това означава, че с един лев ще купуваме все по-малко неща в магазина. Неминуемо това ще създаде социално напрежение и сред всички работещи.

Трябва да имаме предвид, че не малка част от работещите хора са в бюджетния сектор, било то държавен или общински. Когато техните заплати не се увеличават, със сигурност ще се създаде напрежение. Другата голяма група, която разчита на разчетите на бюджета, са пенсионерите, които в България са над 2 млн. Техните пенсии, ще зависят от НС, как ще бъдат увеличени. 

Виждате ли предизборно говорене в призивите за увеличение на социалните помощи? Може ли бюджетът изобщо да понесе нещо такова?

Трябва да има реформа в цялата социално-осигурителна сфера. За съжаление пенсионният модел в България беше доста сбъркан и преправян последните години. За една голяма част от хората се губи стимулът да се осигуряват, защото средната и минималната пенсия все повече се доближават.

Трябваше да се направи така, че пенсията да зависи от приноса на всеки един от пенсионната система, а всичко останало да бъде изнесено като социално подпомагане. Това все още може да бъде направено. Това означава да имаме реална система за социално подпомагане, която да разполага с достатъчно средства. Но пенсионният модел трябва да бъде поправен, защото хората трябва да бъдат подтикнати да се самоосигуряват. В момента с тези популистки решения стимулът по-скоро се убива. 

Това, че сме във Валутния борд пази ли ни от рецесията, за която се говори в Европа?

Валутният борд със сигурност има автоматична стабилизираща функция, която със сигурност предпазва България от това да влезе в безконтролно харчене. Най-малко правителството не може да си го позволи, защото не може да печата пари. За всяко харчене, ще трябва да се обръща към външен пазар или вътрешния пазар. Както в момента виждаме, това става все по-трудно. Т.е. взимането на пари на заем, става все по-трудно.

В това отношение Валутният борд доста пази България да не влезе в дългова и тежко-инфлационна спирала. И мога да ви убедя, че със сигурност през последните 25 години, тази институция работи безотказно и добре. 

интервю на Констанца Илиева