Политологът Атанас Радев пред Фрог: Президентът е в развод с всички партии. Трифонов му намигна в опит да спаси ИТН

Според него лайтмотивът по време на предизборната битка ще бъде свързан със ситуацията на енергийна криза, „Газпром“, Изток-Запад и справянето с икономическата криза.

Той е оптимист, че избирателната активност ще бъде по-висока. Защо, четете в цялото интервю с политолога Атанас Радев:

Предизборната кампания е в ход. Каква очаквате да бъде тя?

Слоганите на партиите, включващи разум, стабилност, сигурност, ред и т.н., създават впечатление за конструктивна нотка в тази кампания. Важно е дали и как в хода й тези послания ще бъдат затвърдени от политическите партии. Някои от тях започнаха политическата си кампания още преди седмица, визирам инициативата на Слави Трифонов за референдум за президентска република. Друг е въпросът за технологията, по която може да бъде променена формата на държавно управление. По-скоро това е едно послание, което се опитва да спаси политическия проект на Слави Трифонов. Създава някакъв изкуствен конфликт и провокация евентуално в бъдеще политическите партии, които влязат в 48-то Народно събрание, да се обединят именно от гледна точка на отказа за президентска република. Това е тема, която се върти в медийното пространство, и има някакъв резон да бъде вкарана и този момент на политическа криза. Част от обществото може да се припознае в тази идея, имайки предвид харизмата на Румен Радев. От друга страна, това предложение не е водено от някакви логични разбирания за това какво точно представлява президентската институция и какво ще се случи, ако дадем повече правомощия на президента. Затова си мисля, че в случая тази идея по-скоро е една дъвка в медийното пространство, която има за цел да вкара системните политически партии в режим на обяснение. А тази тема в момента не е изобщо на дневен ред.

Кой ще бъде лайтмотивът по време на предизборната битка?

Лайтмотивът ще бъде свързан със ситуацията на енергийна криза, „Газпром“, Изток-Запад и справянето с икономическата криза. Според мен това са темите, които стоят на дневен ред. Всички политически партии говорят в тази посока. От друга страна, БСП продължава да затвърждава тезата си за социалния стълб. В слогана на тяхната кампания отново напред излиза социалното. Не е ясно обаче това дали им събира електорат, защото наблюдаваме много леко покачване, предвид последните данни.

Според Вас какво ще предложат главните герои този път на зрителите?

Този път трябва да направим една уговорка, че на предходните избори имахме симбиоза между държавния глава Румен Радев и „Продължаваме Промяната“. Всъщност, тогава той още преди самите избори даде заявка за подкрепа за новия политически проект, но на тези избори президентът е в развод с партийното, с партиите. Той е скаран с абсолютно всички. Това, което „Има такъв народ“ правят с темата за президентската република, е намигване към самия Румен Радев. Искат да черпят някаква подкрепа от неговите привърженици, но според мен това няма да се случи. Очаквам в рамките на тази кампания да има доста сериозен дебат, защото виждаме, че дори и в дните преди старта й нападките не стихват, особено за финансовото състояние на страната – ГЕРБ критикуват „Продължаваме Промяната“ и т.н. Според мен обаче не си дават сметка, че в следващия парламент тези партии ще имат водеща роля за съставяне на правителство. И ако отново сме в хипотезата да имаме 6 или 7 партии в НС, това означава, че ще се наложи да ни управлява четворна коалиция. Тази раздробеност на парламента и безплодните комбинации изтощават самия парламентаризъм и започват да пораждат недоволство от страна на гражданите. Това се отразява силно на „Възраждане“ и „Има такъв народ“. ИТН е проект, който обединява в себе си перманентен протест на хора, недоволни от системата. За самия Слави Трифонов с тези си свои заявки и предвид нюансите на ситуацията в момента, става много по-лесно да каже, че системата има нужда от счупване. А това няма да доведе да нищо продуктивно, просто създава излишна конфронтация в предизборната кампания. Все пак, все още не сме видели активни действия от системните играчи.

Много се говори за избирателната активност. Има съмнения, че тя ще бъде много ниска. Ще успеят ли кандидатите за властта да мобилизират по-голяма избирателна активност?

Аз съм оптимист, че избирателната активност ще бъде по-висока, просто защото това са първите избори за тази година. Миналата година имаше умора. Важно е, когато политическите партии отиват на избори, да поставят някакъв залог. ПП, ДБ и БСП са поставили залога, че трябва да продължат това, което са започнали. Според мен тези избори ще бъдат тестът, който или ще затвърди линията на промяната, или ще я отхвърли.

Ако погледнем отвъд 2 октомври, какво е бъдещето на България след тази дата?

Мисля, че политическите партии ще си дадат много ясна сметка, че след 2 октомври кампанията приключва и при конституирането на Народното събрание те трябва да започнат да поставят приоритетите и проблемите на гражданите, които са успели да научат преди и по време на кампанията. Всички ние говорим, че трябва да се случва промяна, но е хубаво да си дадем сметка, че тази промяна първо трябва да започне от нас. Тоест, партийните лидери първо трябва да установят дали е настъпила промяна в самите тях, а след това да започнат да обясняват на хората каква промяна трябва да се случи. Защото виждаме, че дори в обществото има много сериозна конфронтация – хората започват да се дразнят от най-малките неща, напрежението започва да ескалира, има страхотна агресия. След 2 октомври самите политически лидери трябва да си дадат сметка, че пред нас седят много важни въпроси, които чакат своите решения. В противен случай, колкото да говорим и бленуваме за тази промяна, без ние да се променим и да си поставим реално въпросите, нещата няма да се случат.

Въпросът е ще успеем ли да си изберем кой да ни управлява.

Това е друг въпрос, защото наблюдаваме трайна тенденция за повишаване нивата на фрагментацията на българския парламент. Това означава, че имаме и промяна на самия модел на управление, защото до момента сме свикнали да ни управлява една партия, която разполага с мнозинство. ГЕРБ имаше партии, които осигуряват това мнозинство. Коалиция между две партии реално не се наричаше коалиция. От друга страна, в момента виждаме, че множеството от партии в парламента осигуряват по-голямото представителство на българските граждани. Трябва да се търсят обединяващите елементи и консенсуси както в обществото, така и между партиите. Ако лежим само на мантрата „този е мафия, онзи е мафия“, нещата няма как да се случат. Не може перманентно да проваляме работата на парламента и на Министерски съвет.

„Продължаваме Промяната“ с ГЕРБ – възможен вариант ли е това?

ПП са си казали, че няма да управляват с ГЕРБ, докато лидер е Бойко Борисов. По-скоро тук можем да говорим евентуално за някакъв кризисен кабинет, в който ценностно-ориентираните партии да съставят обща коалиция, колкото и невъзможна да изглежда тя. Говорим за партиите, които приеха решението за Република Северна Македония – ПП, ГЕРБ, ДБ и ДПС. Това са две двойки партии, които си противоречат и имат конфликт една с друга, визирам ДБ-ДПС и ГЕРБ-ПП. Ако обаче си представим, че страната има много сериозни кризи и това е най-доброто консенсусно решение, би било възможно. Друг е въпросът дали нашите политически лидери са готови на такъв сериозен компромис.

Интервю на Веселка Иванова