Проф. Дилян Николчев за ФрогНюз: Разтревожен съм - Светият Синод погази каноните, а ще се свиква избор на патриарх

Това каза пред ФрогНюз богословът и експерт по църковно право проф. Дилян Николчев. 

Ето и цялото интервю:

Проф. Николчев, след кончината на патриарх Неофит какво процедурно предстои оттук насетне около избора на нова глава на Българската православна църква?

Процедурата е разписана ясно в Устава на БПЦ. Самият Устав има доста проблеми, но специално тази процедура е ясна, тя е разписана в член 42. Когато патриаршеският престол овдовява, Светият синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение, член на намаления състав на Синода. В случая това е Търновският митрополит Григорий. Той е наместник-председател в рамките на 7 дни. Първият ден е вчера. До седмия ден Светият синод в пълен състав трябва да избере между митрополитите някои - няма значение старшинството, което пък означава най-ранен прием митрополитско служение - който да е наместник-председател в срок от 4 месеца. В тези 4 месеца той изпълнява всички задължения, които е изпълнявал и българският патриарх - ръководи заседанията на пълния и на намаления състав на Синода, представлява Българската православна църква пред останалите поместни православни църкви, пред дипломатическите представителства, пред българските държавни институции и т.н.

Светият синод междувременно се събира, това се случва днес. Той трябва да определи точно как стартира процедурата. Предстои избиране на листа на достоизбираемите кандидати за български патриарх. Свикват се епархийски събори - по епархиите се свикват епархийските избиратели, които трябва да изберат измежду себе си представители - клирици и миряни. По стария Устав бяха трима клирици и четирима миряни от всяка епархия. Според мен съвсем тенденциозно се даде тенденция за намаляване на броя на миряните. Те в момента са трима клирици и трима миряни. 

След епархийските събори се задвижва процедурата за свикване на избор, като Съборът трябва да се свика не по-късно от четири месеца след овдовяването на епархията. 

Кандидатите в листата за избор трябва да отговарят на определени условия - да са митрополити на БПЦ, да не са по-млади от 50 години, поне 5 години кандидатът трябва да е управлявал епархия. Много е интересна точка 4 от член 40, където се посочват тези условия - че кандидатът трябва да се отличава с правилни мисли върху православната вяра. Във втората, заключителната част на това изречение, се допълва “и с точно спазване на църковния ред”. 

Това е обезпокоително в контекста на това, което се случи при сливенските избори. Там видяхме, че една по-голяма част от архиереите, за съжаление, не спазват именно църковния ред. Църковният ред е разписан не другаде, а в каноните и в Устава на Българската православна църква.

Много е важно кои ще бъдат вкарани в тази листа на достоизбираеми. 

След това има един друг въпрос. Отново в контекста на случващото се покрай изборите в Сливен, видяхме от една страна, касиране на изборите от Синода, а от друга - една нефелна наредба, с която се целеше суспендиране на Устава в частта за участие на миряни и клирици. Светият Синод се опита да суспендира Устава и по този начин само митрополитите, членове на Светия Синод, да избират митрополити.

Сега ще се свиква Патриаршески избирателен църковен събор (ПИЦС). Ще се избира не само патриарх, а и Софийски митрополит, тъй като патриархът е и Софийски митрополит. Тук въпросът е следният - минало ли е извън полезрението на Светия Синод участието на миряните в изборът на патриарх или не? Много сериозен е този въпрос.

Светият Синод замрази тази наредба, сложи я във фризера. Каза публично, че тази наредба ще бъде вкарана в бъдещия Църковен събор, който ще я одобри или няма да е одобри. Разбира се, това пак е глупаво положение, тъй като поставя под риск мира в църквата. Как си представя Светият Синод - внасят тази наредба и самите миряни, които участват в събора и самите клирици, нисшият клир, взимат решение да подкрепят тази наредба, тоест те сами да си отрежат правата на избиратели? По този начин се нарушава и канонът.

Светият Синод имаха щастието, че тази наредба беше замразена под църковен обществен натиск. В противен случай в момента щяхме да бъдем свидетели на нещо много интересно - какво става с участието на миряните и на нисшия клир в избора на български патриарх.

При избора на наследник, конкретната личност има ли значение или става въпрос по-скоро за някакъв събирателен образ? 

Има значение, разбира се. Изискванията, които се посочват в Устава, са много кратки - в рамките на четири точки, член 41. Това обаче не са всички изисквания, които канонът предявява.

Ние можем само да гадаем дали по конюнктурни линии или някакви други причини тези изисквания, за да бъде избран един митрополит за патриарх, са доведени до минимум - до четири изисквания.

В каноничния кодекс с църковни правила на църквата има много други изисквания, като например кандидатът, за да бъде избран за български патриарх, да е физически и психически здрав, да е административно способен и т.н. В контекста на каноничната традиция, че служението на митрополита или служението на патриарха е пожизнено, е много важно да се каже, че съществува такава канонична традиция, но тя винаги е под условие. Имам предвид, че избраният трябва да отговаря през цялото време на своето служение на условията, на които е отговарял в денят на неговият избор.

Имате ли предположения кой може да наследи патриарх Неофит? 

Не мога да кажа, но като гледам какво се случи в Сливен, като виждам лобирането на две-три лобита в църквата със взимането на тези неадекватни решения, съм меко казано много разтревожен. 

Възможно ли е според Вас да има и някакви външни влияния в този избор?

Възможно е, но без доказателства можем само да си говорим. Факт е, че погазиха Устава и по този начин и каноните. Уставът не е канон, но е канонична разпоредба, не трябва да противоречи на каноните. С действията около избора на владика на Сливен погазиха, суспендираха Устава.

Илияна Маринкова