Проф. Георги Бакалов: Парите за университетите у нас са тревожно малко

Интервю на Васил Василев  

- Проф. Бакалов, наскоро беше публикувана класация на 500-те най-добри университета в света. Направи впечатление, че нито един български ВУЗ не попадна в нея. На какво се дължи това?

- Имайте предвид, че тази класация се прави по критерии, по които кажи-речи университети от цяла Източна Европа не могат да участват по съвсем обясними причини – по методиката на финансирането, по наличието на сграден фонд, който е в амортизирано състояние, поради крайно ниската субсидия, която държавата оптуска на университетите, поради липста на възможност те сами да си добавят средства, за да извършват нормален учебен процес. Ето, един университет ,,Дюк” в Съединените щати, който е съизмерим със Софийския, има 1 млрд. долара годишен бюджет, срещу нашите 25 млн. евро.  

- Съществува ли в България желание, а и техническа и финансова възможност за създаването на подобно ,,състезание” между българските университети?  

- Абсолютно е възможно и има държавен орган, който би могъл да го направи при една много ясна методика и критерии. Това е ,,Агенцията за акредитация”, която за съжаление за сега не акредитира всичко. Докато, ако се прецени потенциала на един университет – брой на професори, доктори на науките, доценти и прочее; традиция в обучението, разпознаваемост на висшето училище в Европа и в света, тогава нещата ще бъдат други.  

- Може  ли българското образование да предостави конкурентноспособни кадри на европейския, а защо не и на световния пазар?  

- Това е доказано и тук няма защо да скромничим. стотици наши студенти попаднаха на запад чрез преместване или чрез някакви конкурси и стипендии. Те веднага се адаптираха в средата на другото висше училище, което означава, че базовата подготовка у нас е на ниво и имаме добри специалисти, но нямаме материална осигуреност, с която да извадим на показ такива атрактивни специалности, като физика, химия, информатика. Иначе за хуманитарните специалности са нужни доста по-малко средства.

- Ще споменете ли някои от по-квалитетните университети, с които СУ ,,Св. Климент Охридски” има практика за сътрудничество?

- Много са. Едни от най-честите ни контакти са с водещите университети във Франция, със ,,Сорбоната”, също така с немски ВУЗ-ове – университетите в Кьолн, в Мюнхен, в Хамбург; с италианските – в Неапол, в Рим, в Милано, в Болоня; с Мадридския университет. По-малко с ,,Оксфорд” и ,,Кембридж”, както и с ,,Бирмингам”. Имаме връзки, имаме обмен на опит, постоянни контакти  за програми, но трудно можем да участваме в някакъв проект, защото като стане дума, че половината от парите трябва да бъдат дадени от нас... Това обикновено е колосална сума, която не можем да си позволим. България пое ангажимента пред Европейския съюз, че ще отдели за висше образование 3% от Брутния продукт. Тя в момента отделя 0,48 %! Ние не искаме да скочим над 3 %, даваме си сметка какви възможности има държавата, но очаквахме, че ще има стъпаловидно, поетапно доближаване до 1-1,3 % от бюджета, но такова нещо няма, и това доста ни тревожи.  

- Къде е вината за тези финансови проблеми, в държавното субсидиране или в управлението на средствата от страна на държавните университети?

- Университетът е държавно висше училище. Но Софийският университет хилядократно показва на правителството, че желае да провежда форма на платено обучение с редовен конкурс и това ще бъде специфична дейност, която ще отговаря на нашата квалификация, т.е. няма меркантилност и стопанска дейност. Те ни отказват, по начин, който за нас е неразбираем.

- Понеже говорите за финансовите проблеми на университета, Вашето лично мнение за това, ще се развие ли във ваша полза казусът с Ботачническата градина в Балчик?

-Това е политическо решение, но въпреки това обществото е на наша страна. Други заитересовани институции са от ,,Българската академия на науките”, други частни организации, които имат отношение към екологията. Те всички са ,,за” запазването на досегашния статут. Ако правителството не вземе под внимание тези факти, то означава, че се изправя само срещу едно ясно и определено обществено мнение.

- Какви конкретни мерки ще предприемете Вие за по-бързото разрешаване на спора?

- На 19-ти септември в Софийския университет ще се състои общо събрание, което е най-висшия форум на ВУЗ-а. Там този въпрос ще бъде поставен в контекста на цялото отношение към финансирането на висшето образовани в страната. В пресата имаше изказване на нашия ректор, което никак не беше метафорично. За висшето образование във всички държавни университети са необходими около 180 млн. лева, за да си стъпят на краката и да работят нормално при условията на нашите възможности. Това е малко повече от колкото се краде от един сектор в сивата икономика.