Проф. Ивайло Дичев: Вотът в Русия е манифестация в социалистически смисъл

- Проф. Дичев, как бихте коментирал резултатите от вота в Русия и отчетите, които сочат 77% изборна победа за досегашния президент Владимир Путин?

- Това не са избори, това е манифестация в социалистически смисъл - израз на единство около генералната линия. За да има демократичен избор, трябва да има опозиция, а на основния опозиционер Навални му беше отказано право да участва по скалъпено обвинение; преди него пък убиха Немцов и случаят така и не се изясни. Няколкото опонента са леко декоративни – Грудинин, издигнат от комунистическата партия, всъщност тръгна от партията на Путин. Собчак е семейна приятелка на „чичо Вова“, фашизоидният комедиант Жириновски създава усещането, че Путин е умерен центрист.

- Т.е. казвате, че в тези избори нямаше политически алтернативи?

- Тази империя няма много опит с демокрацията, ритуалът на президентските избори няма за цел да сравни политически алтернативи, а да утвърди единството. Така е и в Китай, където Си току-що получи правото да бъде доживотен лидер, един вид император. Просто демокрацията е сложен мехнизъм, който предполага дълго историческо развитие. Впрочем има хора, които смятат и американските, английските, френските избори за недемократични, защото се избира между двете партии на истаблишмънта и трети кандидат няма шанс. Ще ви обърна внимание на друго: почти няма страна, която основно разчита на петрола си, която да е демокрация – май само Норвегия е изключение. Подобни страни разчитат на рентата, която идва от земята и наместо да развиват производства, хвърлят всички сили във военната сфера, за да пазят ресурса. Русия има един от най-високите военни бюджети - 5,3% от брутния продукт (при 2,2 за САЩ). Няма да се учудите, че пред нея май само Саудитска Арабия с около 10%. Военщината е водеща нишка за цялата история на Романови, после на Сталин, сега при управлението на Путин. Защо изборите се проведоха в годишнината от анексията на Крим? Защото основно те бяха референдум за това одобрява ли руският народ това завоевание. Ами одобряват, както биха одобрили, ако ние си „вземем“ западните покрайнини. Военните общества функционират по по-различен начин от онези, които произвеждат и търгуват. Винаги има врагове и герои, победи и унижения. А дали хората живеят добре остава на заден план.

- Какъв ще е международният отзвук на изборите в Русия и преизбирането на Путин?

- Не вярвам някой да е учуден. Мисля, че след предизборното парадиране, сега от него наблюдателите очакват някакъв по-прагматичен завой. Това, което Русия прави в Сирия, е смущаващо, избиват се безразборно цивилни хора в помощ на един отвратителен диктатор. Впрочем Русия винаги е бивала на страната на най-реакционните режими, потъпквала е революции, опити за народно самоопределение, включително и по времето на нашето съединение. Реалполитиката винаги доминира над ценностите. Не е ясно какъв точно е изходът за Сирия, но Путин би могъл да търси някакъв компромис, например замяна на Асад с пак негов човек. Наместо това в момента конфликтът се изостря, вече сме на крачка пред пряк сблъсък между западни и руски части. Да се надяваме, че е било предизборно.

Ситуацията с Крим също е тупик – Путин не може да отстъпи най-ценното си завоевание, западът не може да признае анексията. При някакъв по-широк компромис може би е възможно да се намери решение, например руснаците да оставят намира Донбас, западните сили да участват във втори референдум за присъединяване на Крим към Русия, този път с наблюдатели и без зелени човечета. Резултатът ще е почти същият, но ситуацията ще получи някаква легитимност.

Подобни цялостни преговори, в които да влязат и темата Иран, и Северна Корея, за съжаление днес няма как да се случат, защото в Белия дом се озова един дилетант. Чакаме някаква обща европейска политика, само че Русия не уважава особено ЕС, предпочита да преговаря с отделни страни.

- Как ще се развият отношенията между Великобритания и Русия, които точно преди вота доста се нажежиха с взаимни обвинения и прогонване на дипломати от двете страни?

- Разни хипотези има за това, което се е случило, една от тях е, че руските служби предупреждават свои съграждани да не сътрудничат в разследването на Мюлър на руската намеса в американските избори. Това било причината деянието да е така явно и брутално. Дългата история на лъжи в подобни случаи – от съветско време насам – е подкопало дълбоко доверието в Москва. Споменатите зелени човечета например, които Русия отричаше да е пращала в Крим, в един момент бяха наградени с военни ордени.

Какви ли не клетви бяха за ракетата БУК, която свали Малайзийския пътнически самолет над източна Украйна.

Кой има интерес от подобно недоверие, дълга тема. Вероятно и едните и другите. Студената война беше уютно време, когато беше съвсем ясно кой къде е.  

- У нас ще продължи ли противопоставянето на "фоби" и "фили" по повод на Русия?

- Това деление у нас е между модернизатори, които гледат за пример към Европа и консерватори, които се вдъхновяват от руската империя и от съветския спомен. Това ще ви обясни защо българските социалисти се оказаха изразители на най-реакционните тежнения на хората. Случаят с истанбулската конвенция, чиито цели бяха фалшифицирани с братската помощ на руски тролове, беше показателен. Избликна не само скудоумие, но и азиатска назадничавост.

Няма лошо някакви хора да са консервативни, разбира се, лошо е когато това се дирижира от един геополитически център. От Москва подхранват не само идейно, но и финансово крайно десни формации като Националния фронт във Франция, Алтернатива за Германия, нашата Атака, 5-те звезди в Италия. По времето на соца антизападната идеология даваше алтернатива – ние ще строим друг строй, вървим към комунизъм. Днешните русофили се вдъхновяват от едната гола реакция – не това, не онова. А какво се предлага, не знаем. Да си помпаме нафтата и да бъдем национални егоисти, това ли е програмата?

Дали ще продължи противопоставянето? Да, защото то запълва липсата на политически идеи. Като похвалиш или пък наругаеш Русия лесно се нареждаш при едните или другите.

Лично аз смятам себе си за русофил в сферата на културата: руската култура винаги е била пример с това, че се е борила срещу самодържавието, после срещу комунистическата диктатура. И днес там има смели хора, които се съпротивляват, опитват да променят страната си.  

- И последно, за лидерството и по-скоро липсата на такова в съвременния свят - според вас вярна ли е тезата, че Путин е силен лидер на унизена държава?

- Всички империи в един момент биват „унизени“, т.е. разпадат се. Какво да кажат британците, испанците? Проблемът на руския колониализъм е, че е завладял съседни територии, които е почнал да мисли като естествена част от себе си. Ако Украйна беше далеч като Индия за Великобритания, раздялата с нея щеше да е по-лека. Представете си сега Тереза Мей да иде да анексира Цейлон, за да повдига духа? Тази териториална непрекъснатост е свързана и с разселване на руско население, чиито права създават тежки проблеми по всички граници.

Колониализмът си е отишъл не толкова по хуманни причини, а понеже се е оказал твърде нерентабилен, в един момент е станало по-изгодно да се търгува с бивши колонии, отколкото те директно да бъдат администрирани. Но за Русия икономическите фактори са на втори план, главното е да се вее знамето в центъра. Те просто живеят още в 19ти век. Оттук идват и всичките унижения – всеки опит някой да се изплъзне от контрол предизвиква тежка травма. Военното владение е основния фактор, който легитимира властта. Докога ще издържат, не знам, тази богата страна изостава непоправимо, брутният й продукт днес е между този да Испания и на Италия. Да се надяваме на прагматизъм.

Интервю на Аделина Делийска