Събота, 20 Октомври 2018, 14:59
Frognews
4| 7394 |30.12.2017

Проф. Дечо Дечев: Инвестира се в хора на възлови места, за да лобират за една или друга терапия

.
Проф. д-р Дечо Дечев
Инвестира се в хора на възлови места, за да лобира за една или друга терапия. Това каза пред Фрог нюз шефът на МБАЛ „Св . Иван Рилски“ в столицата проф. Дечо Дечев. Ето какво още обясни той за проблемите около мораториума върху заплащането на иновативните терапии:

-  Д-р Дечев, след като падна мораториума върху забраната на заплащането на новите терапии, може ли една група пациенти да бъдат ощетени за сметка на друга?

 - Проблемът е, че  с тезите  за т. нар. „нови молекули“, управляващи  и опозиция избягаха от генералния проблем. Никой от съсловието на експертите и на лекарите не  постави на дневен ред вашият въпрос. Пределно ясно е, че всеки, който заболява,  трябва да има достъп до качествена терапия. Проблемът, обаче е, че средствата, които  сме решили да съберем като осигуряващи се хора, не могат да покрият нуждите ни от достъп до т. нар. иновативни терапии. В обществото се налага погрешната теза, че между иновативност  и качество има знак на равенство. Точно обратното е. За да докажем като лекари по категоричен начин на един пациент, че предлаганата от нас терапия е ефективна и безопасна, за това трябва много голям период от време. Целта е да се натрупат достатъчно база данни. Когато се провежда клинично проучване, то е върху тесен кръг от пациенти. Те са внимателно подбрани. Резултатите, които излизат от това проучване, обикновено във времето се променят.

 

- Кога става това?

- Когато  даденият препарат  се прилага върху широка група от пациенти. За това трябват цели  15 години. Лекарствата с доказана ефективност и безопасност са т. нар. генерични  лекарства.  При тях е минал този 15-годишен период на изпитание.  Самият факт, че една генерична  фирма тръгва да произвежда копие на оригиналния продукт, означава, че има абсолютни доказателства за неговата ефективност и безопасност. Погрешно е да се мисли, че когато на даден продукт лепнем етикета „иновативен“, той  е истинска панацея, която ще реши проблемите на всички болни. Ако искаме да харчим парите  си рационално, то дълбоко погрешно е да се инвестират много средства в продукти с недоказан ефект. Установено е, че не повече от 20 процента от всички нови лекарства, или както ги наричат „молекули“, имат  действително по-висока ефективност  и безопасност, спрямо съществуващата терапевтична група. И за едните и другите, всеки един производител инвестира средно  по 1 млрд. долара за тяхното въвеждане на пазара. Логично е, когато си инвестирал такава сума, да правиш всичко възможно да си я върнеш с печалба. Пазари като нашия, където мнението на политическата класа се мени постоянно от крайно ляво в крайно дясно, са изключително подходящи.

      

- Защо?

- Има изградена стройна система как и по какъв начин да се лобира , за да може единственият у нас здравноосигурителен  фонд да плаща дадено лекарство. В случая с отпадането на мораториума, бяха пробити всички нива на защита, които има една държава, за да се допусне на пазара само лекарства с доказана ефективност и безопасност.

 

- Дават ли се пари за да се извърши този пробив?

- От край време е известно, че това се прави по три начина-на база пол, пари и религия . Изключвам  третото. Най-вероятно се инвестира в определени хора на възлови позиции. Когато даден производител патентова лекарствения продукт, той получава право на 15 години патент върху неговата химична формула. И никой друг няма право да я произвежда. През този период  той има право да постави такава цена на продукта, каквато сам си прецени. Обикновено себестойността на това лекарство е надвишена  стотици, а понякога и с хиляди проценти. Благодарение на това се набавят и средства, които  да се инвестират в онези нива от управлението на държавата, които трябва да бъдат пробити. 

 

 - Политиците, обаче не ни обясниха това.

-  Бих  желал в България Здравната каса да изразходва средствата за лекарства по обективни критерии, базирани на ефективност и безопасност. Начинът, по който беше предложено това да стане, а именно чрез мораториум, е много погрешен. Вероятно някои от тези нови продукти като цени са по-икономически изгодни за НЗОК , защото влизат с по-ниска цена на курс на терапия, отколкото тази, която се прилага. И водещият критерии за избор на лекарства трябваше да  е точно този. Ако дадена нова терапия е по-евтина от сега съществуващата, не би трябвало да има проблем за нейното прилагане.

 

- А, ако тя е с по-висока цена от традиционната, как можеше да се подходи?

- Можеше  Здравната каса да покрива цената на новото лекарство до съществуващата в момента терапия. Другата част би трябвало да се остави да се доплати от пациента или от иновативната фирма. Такива  примери има много.  Ако касата заплаща 75 на сто от дадена цена, фирмата-производител поема другите 25 процент, да речем.  Ще дам един  пример за ефективността на продукт за лечение на хепатит С. Тогава, когато той беше един, курсът за лечение беше около 90 000 лв. на пациент. След като се появи втори и трети иновативен продукт, курсът на лечение падна на 15 000 лв . Представяте ли  си каква разлика е заложена в цената на продукта, при това пак  да е  на печалба?! Точно по този начин се дава право на достъп до лекарството за всички пациенти. Освен това се дава възможност за доплащане ли за сметка на пациента, или за фирмата. От тази гледна точка съм против начина, по който беше предложено да се правят  икономии. Не трябва определен сектор в здравеопазването да го поставяме в привилегировани  условия спрямо друг. До  момента не съм видял един протест на пациентска  организация за това, че медицинските изделия се плащат от  джоба на пациентите. Никой не е протестирал  за това да паднат лимитите в болниците или да плаща касата за медицинските изделия. Но за лекарствата протестираме. И то забележете за точно определени медикаменти.

 

- Това не навежда ли на мисълта, че пациентските  организации може да се използват за бизнес интереси?

 - Така е. Ако иска някой да разбере истината за пациентските  организации, нека да бръкне във финансовите  им отчети. Ще се видят доста интересни неща.

 

- Какво би ни заинтригувало?

- Те получават пари от държавния бюджет.  От същият бюджет, който не може да отдели пари за лекарства. Но се отделят обществени пари за тези организации. Получават финансиране и по редица европейски програми. И трето-за никой не е тайна, че получават пари от т. нар. иновативни производители. Лесно е да се види, че след финансирането  следват протести за даден продукт, чиито производител финансира същата тази организация. Порочен кръг!

 

- Защо управляващите не успаха да ни убедят-пиарът ли им куцаше, познаването на проблема или нещо друго?

 - Те бяха прави, че трябва да се икономисва от  бюджета на касата. Но не бяха прави в начина, по който искаха да го постигнат. Погрешно беше да се налага мораториум. Както виждате същите пациенти не протестираха против мораториума да се разкриват нови дейности в болниците. Те си избраха строго профилирана тема, по която трябваше да протестират.

 

-  След  като политиците дадоха  задна за мораториума, кой ще има ли ощетени?

-  Най-ощетени ще  са същата категория пациенти, които не попадат в групата потребители  на онкомедикаменти. Увеличението на бюджета на онкомедикаменти  ще е бъде за сметка на други пера в бюджета на касата. Същите тези пациенти, но вече с друг профил на заболяването, ще получат по-малък достъп до този вид помощ. Най-вероятно ще има по-строги лимити на болниците. През последните 7-8 години ръководителите на НЗОК се избират не по тяхната експертиза, а по съвсем други критерии, основно политически и корпоративни. 

         

-  За това ли д-р Петров беше махнат преди Коледа от  Здравната каса?

- Това е най-показателният пример за това. Мисля , че д-р Петров беше единственият човек, който имаше подготвеност в този екип.

 

- В болница „ Св . Иван Рилски“, която управлявате, изглежда всичко върви добре. Защо, обаче много лечебни заведения  в провинцията са пред фалит, като Ловешката  болница, да речем?

- Ловешката  болница е показателна за усилията на няколко институции тя да бъде съсипана. Като започнете от Общината и стигнете  до действията на  НЗОК . Има корпоративно -лобистки  интереси на разни хора, които, за да се развие частният сектор в Ловеч, правят всичко възможно болницата да бъде съсипана. Факт е, че преди няколко месеца Здравната каса е дала разрешение за дейност на частната болница. Тя, от своя страна, изчерпва кадровия ресурс на държавата и на практика престава да съществува. А в Ловешката болница години наред са правени много инвестиции. И всички ние сме помагали това да се случи. Сега се оказва, че всичко  е било безсмислено. Персоналът на болницата се премества в частната.

 

 - И на коя врата ощетените трябва да почукат, за да потърсят  правата си?

- Както виждате вратата, на която се чука и се отваря, е свързана с една единствена тема- лекарствата. Друга врата не се отваря. Ще ви дам конкретен пример. Лично съм свидетел за проблемите на болни от паркинсонова  болест, при които е изчерпана терапевтичната възможност от класическото лечение. След като се изчерпи тази възможност, съществуват три алтернативни метода за лечение.. В продължение на години касата заплаща два от тези три метода. В МБАЛ „Св. Иван Рилски“ е единственото място в България, където се прилага третия метод , който обаче касата не заплаща. За това болните постоянно идват при мен,  пишат едни молби до президента, премиера и омбудсмана. Третият метод, който не се заплаща, е с най-висока медицинска ефективност. В същото време е между 8 и 10 пъти по-икономичен, т. е по-евтин за касата, отколкото другите два метода. Въпреки това НЗОК  не желае да го заплати. Другите институции поеха единствен ангажимент  към тази група болни - да изпратят едно писмо до касата.

 

-  И какво пишат в него?

- От рода на: "Ако има възможност, вижте какво може да се направи за болните".  За тях няма пациентска  организация, която да се застъпи, няма меди, които да ги защитят. Този различен подход на  институциите ме кара да мисля, че има избирателност  към проблемите. Критериите за прилагането на една или друга терапия, обаче  трябва да са ясни. Това са медицинска целесъобразност, включваща ефективност и безопасност, и икономическа ефективност  за касата и за нас, като потребители на тази система. Ако всичко се базира на тези критерии, няма да има проблем. 

 

Интервю на Катя Илиева

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Велислав Минеков: За управляващия Падишах, освен идеите на Винету, е важно как изглежда в медиите 5| 9252 |30.12.2017 . Проф. Слатински: ”Ди Цайт” живее в друго време, изключено е корупмирана държава да е председател на ЕС 9| 11166 |30.12.2017 . Богомил Бонев и проф. Николай Слатински коментираха ”Проклятието на прехода” 7| 9127 |22.12.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах