Проф. Лидия Катрова: Новите здравни модели ще оскъпят лечението

Прехвърляне на отговорността от медицинския анализ в сферата на пазара е самоубийство! С това бързане за приемането на новите здравноосигурителни модели може да се постигнат само две неща – пълна победа на адвокатско-брокерския модел и бум на сайтовете за събиране на пари за лечение някъде другаде! Това заяви в интервю за Фрогнюз проф. д-р Лидия Катрова от Катедра “Обществено дентално здраве” в Медицинския университет.

Проф. Катрова, как Ви се струват двата здравноосигурителни модели, които предлага министър Кирил Ананиев? 

В днешно време, класическите здравни системи (Бевъридж-Английска, Бисмарк – Германска, Френска, Скандинавска, Американска, характерни най-общо за класическите социални системи – консервативна, социално-насочена и либерално-пазарна) постепенно и сигурно се вливат и припокриват с тенденция за повишаване ролята на „посредника”, финансиращия орган. Въпреки това никъде не си и помислят с лека ръка да пренебрегват традициите и социално-икономическата реалност. Точно обратното е поведението на „реформаторите” в здравеопазването в България. Прехвърляне на отговорността от медицинския анализ в сферата на пазара е самоубийство! С това бързане и активност може да се постигнат само две неща – пълна победа на адвокатско-брокерския модел и бум на сайтовете за събиране на пари за лечение някога някъде другаде, но не сега и не тук! Бих попитала колегите от БЗС и БЛС – може би това ще развие пазара в страната и ще повиши доходите на лекарите? Или точно обратното! За пациентите няма какво да говорим, те и сега трудно ни вярват, как да ни вярват повече?

В България хората буквално изчезват, а се чудят какви модели да им приложат. Могат ли да ми кажат авторите (ще се радвам да знам кои са) моят живот колко струва?!  Защото, отивайки към застраховане, трябва компетентно да се знае цената. Дали животът на този, който ипотекира имот за 200 000 и задължително се застрахова, струва повече от длъжник със 100 000? Разход се прави, за да се защити животът или да се възстанови щетата върху здравето на човека, който е титуляр. За какви застраховки се говори, след като солидарността трябва да е на първо място?! Застраховката не може да бъде задължителна, ако имаме вече задължително здравно осигуряване. Това е незаконно. Веднага ще започнат дела в Конституционния съд.

Въобще не смятам, че проблемите на Българското здравеопазване са финансови. Но е много по-лесно да се говори за пари, а и е много по-апетитно!

Призовавам тези, които взривиха с още една сериозна тревога гражданите на България, първо да се извинят за това, след това да си напишат домашното, а ако не са компетентни да поканят и назначат компетентни специалисти за това и едва тогава да започнат дебат. Или обратното, да започнат дебат в обществото какви са наистина нуждите и когато формулират приоритети и мисии, тогава да говорят за финансови проблеми. Нормално е да се очакват веднага дела в Конституционния съд.

За мен като лекар по-същественото е друго: Кой ще насочва хората къде и как да отиват да се лекуват? Всички здравни заведения с всички застрахователи ли ще бъдат задължени да сключват договори? Срещу предлаганата цена застрахователят наистина ли може да се осигури нужното лечение или ще трябва да се доплаща? Къде е изборът на пациента? Каква е позицията и кой е отговорен за потенциални фалити!

За тези псевдоконкурентни модели, които щели да повишат качеството и да намалят разходите вървят легенди отдавна. Имате ли поне един пример на разбиване на монопола след влизане на пазара на множество играчи – вижте банковите такси, вижте горивата, вижте тока, водата и т.н. Срещу монополите в България идват само картелите! От друга страна, запитвате ли се защо в САЩ държавата дава най-много пари, хората плащат най-много и достъпът до болница е мечта недостижима за милиони хора! И какъв беше резултатът от опитите на ПРЕЗИДЕНТ ОБАМА да върне часовника – НУЛА! И ние с тези мижави пари ще правим грешките на големия брат!?

Назад във времето имахме модел, който е много близък до английската система – те имат национална здравна служба, която е пирамидална и структурирана йерархично, по специализираност, по субординираност и по територия. Тя се осигурява от държавата, а свободните професионалисти работят в техните организации в партньорство по договаряне на параметрите. Групите под черта на бедност се обслужват по специални програми. Успоредно съществува частен сектор. Контролът за реализираните обеми, качество и постигнати цели на системата е определен от националната здравна служба. При нас съществуваше подобна пирамидална структура, но организацията и контролът бяха съсредоточени изключително в държавата – държавата назначава хората, държавата прави здравни заведения, държавата контролираше условията на труд, условията за грижи за пациентите, резултатите от лечението. Вноските на хората автоматично бяха удържани от техните заплати. Добра или лоша системата разви инфраструктурата по територията на страната, имахме свързаност и нива на субординираност, на контрол. Понятието „клинична пътека” по своята същност беше може би по-характерно за стария модел, защото клиничната пътека е практически пътят на пациента от момента на среща със системата (по спешност или планирано, за остро или епизод на хронично заболяване) до момента на неговата рехабилитация и връщане на неговата трудоспособност и социализация.

След радикалните социално –политически промени изведнъж се събуждаме с друга система и започваме от нула да правим отчисления и да трупаме фонд! Никой нито тогава, нито сега се пита къде са натрупванията от социалното осигуряване до момента (преди 30 години)! Не само инфлацията ги изяде!

Днес се повтаря старата история, натрупаха се грешки в управлението на здравната система, това е факт, но и известен опит, създаде се обучена администрация, както и пари! Какви са предложенията, дайте да вземем парите, пък после ще видим! Фалитите на КТБ и Олимпик? Не са ли достатъчно красноречиви! Че да се допуска експеримент с тази сфера!

Без да оценяваме детайлно реализацията на вече въведения модел и да се учим от грешките си, ние просто спираме и започваме да правим нови рискови опити! И кой ще плаща сметките? Защо отчитането към НЗОК не е в реално време? Тогава няма да има пътеки, които са само за „пътеките”.

Вместо безумни пръстови отпечатъци една електронна здравна карта можеше да поеме вътрешния контрол, а и наблюдение на процесите.

Не бих си позволила да давам съвети на Г-н Министъра, нито на колегите, които (ако действително е така) могат да докажат нуждата и ефективността на предлаганото от тях. За мен е опасно и моля да се помисли много сериозно преди да се дават за мен смехотворни срокове от 4 месеца!!!

Вие бяхте от малцината, които посмяха да разкажат за злоупотребите във Факултета по дентална медицина. Изпратихте сигнал до министъра на образованието за тях. Какво се промени след това?

Подаването на сигнал до Г-н Министъра ми струваше много. За мен моят университет е светиня! Но дойде време след 30 години служба, след многократни опити да обърна внимание на колегите и управлението на Факултета да погледне по-сериозно на тези проблеми и след като бях игнорирана, подигравана, унижавана и ощетявана (както и всеки, който не е съгласен!) се обърнах към Г-н Министъра, защото когато има проблеми в университета по Закона за висшето бразование, е от компетенция на МС, но е логично Г-н Министъра да внесе за разхглеждане проблема.

Конкретно, след моя сигнал до министъра на просветата Красимир Вълчев получих писмо, подписано от Г-н ректора на МУ проф. Златев, с куриер с искане в срок до 3 дни да дам обяснение за написаното от мен. Искаха да представя документи и да посоча членове от Закона, които според мен са нарушавани, под заплаха от дисциплинарно уволнение.

Имало и Факултетен съвет, на който е бил прочетен моя текст (част или целия не знам). След това се е събрал Академичният съвет, на който аз съм била заклеймена основно тъй като поставям въпроса за приемствеността и правомерността на заемане на ръководни длъжности след 65 годишна възраст.

Какво конкретно посочихте в сигнала?

В него пиша, че ресурсите, с които разполага институцията, не се инвестират в това, за което тя е предназначена. Това се подмина с лека ръка от Съветите. Не се мисли за увеличаване на постиженията на Академията. Може ли заместник декан да се гордее, че средният успех на студентите е 3.82?

Напълно са подменени ценностите точно от хората, които представляват нашето учебно заведение. Трябва да сме послушковци, защото някой гениален ще намери едни пари и ако много слушаме ще ни ги раздаде. Това е взривоопасно за средата в университета. Това е безумие, което вече се приема като нормално.  „Лоялността” се възнаграждава с академични звания! Как бихте си обяснили присъждане на титла професор на главен счетоводител! Попитайте какви курсове чете, колко докторанти има?

По отношение на инвестициите и материалната среда: Имаме огромен брой машини, които се използват само по няколко часа дневно по време на семестъра, докато по време на стажа обаче всички са натъпкани в една зала. Пак питам защо?

Огромен брой лица охраняват факултета. От какво да ни охраняват, след като всеки влиза и излиза без да има централна регистрационна, което е необходимо както за сигурността така и за учебния процес. В същото време когато хората разговарят в коридора се оглеждат за камери, да не би да бъде регистриран „нежелан контакт”. Всичко това са „неоснователни неща”.

За бившия ректор в МУ Ваньо Митев също излезе скандална информация, но съдът го оправда. Как си обяснявате това?

Това е скандално. Скандално е, че бившият ректор излиза по телевизията и казва: „Какви са тези обвинения, че сме давали пари на един адвокат? Вие знаете ли, че той ми спечели толкова златен имот на морето! Това мнение на учен или на брокер е? Жалкото е, че това не прави впечтление на повечето хора.

Интервю на Даниела Николова