Проф. Николай Петров: Упойката е критично състояние

Полк. проф. Николай Петров е началник Катедра по Анестезиология, реанимация

и интензивно лечение във Военномедицинска академия в София. Национален консултант и президент на дружеството на анестезиолозите в България. От 13 март 2013 г. е министър на здравеопазването в състава на служебното 88-о правителство на България.

 - Проф. Петров, имат ли решение проблемите в здравеопазването?

- Системата не работи добре. Не е измислено още как да се оправи. Частните болници могат да си избират пациентите, а държавните не и това не е порок. На медицинския пазар всеки може да си избира какво да прави, защото законът го позволява.

Проблемът започва доста по-далеч от мен – от самата система на клинични пътеки. Може би когато е стартирала, тя е била най-доброто, което е можело да се направи. Впоследствие обаче с годините системата не се развива и клиничните пътеки остават на същите цени, не покриват лечението. Някои клинични пътеки като обем дейност излишно товарят. Има заболявания, които биха могли да се лекуват в амбулаторни условия, и пациентът да идва само на контролен преглед, лекарят да го прегледа, за да види има ли подобрение. Има клиники, в които пациентите, са в един доста свободен режим - хранят се, пият кафе, разхождат се..., а сестрата им носи хапчетата и им мери температурата. Има заболявания, които се лекуват вкъщи, и такива - в болница.

В клиничните пътеки има заложени необходимия минимум диагностични и терапевтични процедури, които са задължителни, и ако не се изпълнят, няма да има плащане на клинична пътека от страна на касата. В много от случаите клинично не са обосновани, не е нужно да се правят, но догмата го изисква. И това води до преразход. Принципът на схематизма в здравеопазването е трудно приложим, защото всеки човек е различен и всяко заболяване протича различно. А системата на клинични пътеки прави точно това – вкарва човека в рамка.

- Ако сте министър, ще ги махнете ли?

- Не. Иначе трябва да се въведат диагностично-свързаните групи, което струва скъпо. При тях всичко се плаща. Ето пример: ако пациент с пневмония на 18 години и без придружаващи заболявания постъпи в болница и се лекува по клиничната пътека е едно, ако същият пациент с пневмония е на 85 години и е с прекаран инфаркт, инсулт, захарен диабет, с тежка атеросклероза, със сърдечна недостатъчност, опериран е няколко пъти, лечението е съвсем друго. В момента всичко влиза в схемата на клиничната пътека за лечение на пневмония.

Ако се приложи лечението на диагностично-свързаните групи, ще се добави лечението на придружаващите заболявания, което понякога е по-скъпо от лечение на основното, за което е постъпил пациентът. Касата ще трябва да плаща повече, а няма ресурс за това.

В момента системата плаща диагностиката и лечението на заболяването, за което си постъпил в болница, а медикът е длъжен да лекува и придружаващите болести и влиза в преразход.  Затова ако болницата е добра и предпочитана, има възможност за избор на пациенти и ще избере такива, които нямат придружаващи заболявания, другите ще отпрати. Тук са част от проблемите.

Друга част от проблемите е самото разпределение на финансовия ресурс за здравеопазване, защото се появяват нови заболявания, нови продукти за лечение, ваксини. Появил се е нов препарат и една група болни от рядко заболяване искат от него, но той е прекалено скъп. За да се осигури, се получава така, че се сблъскват интересите на една малка група хора с редки заболявания с всички останали. В този смисъл, за да помогнем на тази малка група, трябва да ощетим другите.

- На 13 март миналата година поехте управлението на здравното министерство. След 1 година как гледате на това предизвикателство?

- Екшънът беше голям. Дори след като приключих престоя си в здравното министерство, умишлено съм се мъчил да не се връщам назад и да анализирам ситуации. Не бяха много приятните спомени, повечето бяха свързани с проблеми.

- Да разбирам ли, че това, което сте заварили, ви е изплашило?

- Това са ваши думи. Мой принцип е да не коментира нито предшественика ми, нито наследника ми. По-лесно е отстрани да даваш съвети. Не е коректно.

- Ако вие имате предложение, с което може да помогнете, защо да не бъде чуто?!

- Ако министър Андреева пожелае. Не считам, че препоръките ми трябва да станат чрез медиите. На д-р Андреева не й е лесно. Въпросът е какви полезни ходове има в тази много трудна ситуация.

Едно от нещата, с които съм доволен по време на моя престой в министерството, беше, че бях спечелил преди това доверието на пациентите, на колегите си. Това е предимство. Понякога обаче дългият опит не е предимство – човек закостенява, започва да мисли едностранчиво. Бъдещето на България не е в такива като нас, а на 35-40-годишните.               

- Голяма част от джипитата не одобряват идеята за допълнителна специализация. Съгласен ли сте с тях?

- Всяко обучение е добро. Всички лекари учат постоянно – влиза нова техника, препарати... За да бъдеш добър, трябва цял живот да учиш. Иначе като се затвориш в кабинета, ставаш занаятчия. Друг е въпросът какво е нивото на обучението на джипитата и какво повече ще могат да правят след това.

- Каква е вероятността за грешки при анестезиолога?

- Не малка. Дозировките ги определяме по килограмите, но всяка доза трябва да бъде индивидуална. При индивид 100 кг с мускулна маса е едно, а при индивид 100 кг с много мазнини е друго. Имат различна метаболитна скорост за разграждане. Всяка анестезия е едно голямо изпитание. Упойката е критично състояние. При една обща анестезия се спира дишането и след това трябва в рамките на 1-2 мин да се поеме дишането изкуствено. За да се направи това, трябва да се интубира трахеята, а понякога е трудно. Има пациенти, които са с аномалии, тогава се удължава времето на изкуственото дишане и има риск, защото мозъкът не получава кислород. Това е първият етап от анестезията, след това идва събуждането. Възрастните колеги казваха: „Работата на анестезиолога е да приспи болния, а събуждането - Божа работа”.

- Ще се оправи ли Шумахер или не?

- Мога да предполагам само. Иначе много такива травми като неговите сме лекували. Причините за неговото състояние могат да бъдат много – често се дължат на прекъсване на проводимостта на връзката между мозъка и външния свят. Имали сме пациенти, които не са имали дори черепно-мозъчна травма, но в продължителен период са имали хипоксия (бел. ред. недостатъчното снабдяване с кислород на клетки, тъкани, органи или на целия организъм) и това води до необратими промени в мозъка. Остават живи базалните структури, но в крайна сметка се завършва с вегетативно състояние. За съжаление много трудно можем да прогнозираме до каква степен ще достигнем успех с нашите пациенти. В този смисъл в началото е борба за живот, вторият етап е борба за качество на живот. Не са редки случаите, когато не стигаме до този етап. Много има като Шумахер. Дано да има късмет да се оправи, макар че мина много време...

-  Добър ли е изборът за нов национален консултант по трансплантология?

-  Това е специалност, която е близка до моята, но не бих влизал в коментар. Националният консултант се избира от здравното министерство. Като бях здравен министър, се самоуволних като национален консултант, за да не бъда в конфликт на интереси. После със заповед назначих друг на мое място. След това министър Андреева ме възстанови. Националният консултант не е някаква кой знае каква длъжност. За нея не се плаща, а имаш огромни отговорности. Консултантът трябва да защитава политиката на здравното министерство в съответната специалност, трябва да консултира здравния министър по проблеми, касаещи тази специалност.

Познавам и предишния национален консултант по трансплантология, и сегашния. И с проф. Владов, и с проф. Спасов съм в прекрасни отношения.

Интервю на Даниела Николова