Проф. Оливер Андонов за ФрогНюз: Силни проруски струи в отношенията между България и Македония. Лекарството е Европейският съюз

Това каза за ФрогНюз политикът от Северна Македония и представител на фракцията за демократизация и съживяване на ВМРО-ДПМНЕ проф. Оливер Андонов. 

Ето и цялото интервю:

На 24 април във Вашата страна предстоят президентски избори. След това, вторият тур на тези избори ще се проведе заедно с парламентарните избори на 8 май. Може ли този двоен вот да донесе управление, което гледа с повече смелост към Европа?

Мисля, че това е желанието на всеки нормален македонски гражданин, който иска да бъдем част от Европейски съюз. Македонците, които мислят проевропейски и промакедонски ще искат правителство и президент, които гледат към Европейския съюз.

Изключително е важно новото правителство, което ще дойде - не в смисъла, че то няма да е ръководено от Християн Мицкоски като министър-председател, а в смисъл, че ще има промени в състава на кабинета, както и новият президент да бъдат на една и съща линия, която е проевропейската линия.

Знаем много добре, че проевропейската линия зависи много от изпълнението на рамката, договорена с Европейския съюз по отношение промяна на Конституцията. Ако македонците бяхме малко по-умни досега щяхме да променим Конституцията и щяхме да отидем на избори с това кой колко повече е спомогнал за приближаването на Македония към Европейския съюз, за началото на преговорите, за това колко въпроси от преговорите са били отворени и затворени, вместо тепърва да говорим за конституционните промени, с които албанската общност например иска да наложи свои етнически и политически цели, които са тежки, но и глупави за Македония - като например президентът на Македония да се избира от Парламента.

Кои са въпросите, които според Вас трябва да се обсъждат в Северна Македония в момента?

Това, което е важно за нас, е да започнат преговорите с Европейския съюз, да се направи така, че и у нас, и в България да имаме правителства, които да са партньорски - правителства, които да могат да разговарят нормално. Понякога имам изключително негативното чувство, че в отношенията между България и Македония се намесват силни проруски струи, антагонистични струи, ретроградни струи, така че да не успее инициативата за Македония в Европейския съюз.

Може ли едно ново управление на Северна Македония, което гледа по-сериозно към Европа, да е ключът към подобряването на правата на българите във Вашата държава?

Това е и основата на нещата - вписването на българите в Конституцията на Македония. Това би означавало подобряване на отношението към българите. Отношението към българите в Македония е резултат от политическото напрежение между македонската и българската общност, но и напрежение между държавите. Покрай конституционните въпроси - промяната на Конституцията и вписването на българите, се поставя и въпросът с българската общност в Македония, който е по-скоро автошовинизъм от наша страна. Нито има полза от това, нито има прагматично политическо значение. Това е повече етнополитическа мобилизация на негативна основа - “намерихме си неприятели в българите, нека да се мобилизираме на тази основа”. По този начин утре ще намерим неприятели в албанците, пак ще се мобилизираме. Ще си намерим неприятел в която и да е друга общност в Македония, и нон-стоп ще се мобилизираме. Това не е европейският път.

Следващото правителство на Македония трябва да помисли за това - да приеме конституционните промени, за да може да се успокои обществото. Само така ще можем да водим преговори за членство в Европейския съюз.

Може ли да се каже, че руските влияния пречат както на членството на Северна Македония в Европейския съюз, така и на отношенията ви с България?

Никога няма да чуете в Македония да ви кажат, че Русия действа пряко срещу влизането в Европейския съюз и към подтикване към шовинизъм спрямо България и отношенията с България. Никога няма да чуете открито това. Точно вписването на българите в Конституцията обаче се използва, за да се попречи Македония да влезе в Европейския съюз. Тук отново стигаме до въпроса с етническата мобилизация и етническите отношения, които се ползват за конфронтация с българите. Във вътрешната фракция за демократизация и съживяване на ВМРО-ДПМНЕ смятаме, че нито броят на българската общност в Македония е толкова голям, че македонците да се чувстват застрашени, нито може да доведе до това да имаме лоши отношения с България. Напротив - връзката с българската общност в Македония може да бъде елемент за отлични отношения с България.

Политическата тенденция на новото правителство трябва да бъде вписването на българите в Конституцията и добри отношения с България като партньор за по-бързо влизане в Европейския съюз. Очаквам допълнителни проблеми за членството ни по-скоро от Гърция, не от България.

Руското влияние в Македония е много по-изразено чрез медиите, особено интернет порталите и социалните мрежи, които налагат проруските възгледи на населението, но също и чрез проюгославското културно влияние, което идва през Сърбия. Затова пряко руско влияние няма да видите, но то винаги е скрито през призмата на съседите на Македония.

Какви пречки смятате, че може да постави Гърция?

Гледайки през призмата на проруското влияние в Македония, казах, че очаквам пречките, поставени от Гърция, да продължат, но също така очаквам в Македония постоянно, особено в периода на преговорите с ЕС, определени групи във вътрешната политика да повдигат въпрос за промяна на името на държавата.

От Гърция очаквам отново повдигане на някои идентичности проблеми, предимно свързани  с църквата. Такива проблеми не очаквам от България, мисля, че лесно ще уточним някои въпроси около историческите аспекти на Охридската архиепископия, докато проблемът с Гърция е сериозен. Те използват елементите на антимакедонизма - името на Македония и т.н. При гърците въпросът, че Македония не е гръцка предизвиква алергия. Тенденциозно е поведението им, че Македония е гръцка - затова и очаквам бъдещи конфликти за членството ни в Европейския съюз повече от Гърция, отколкото от България. Мисля, че в България рамката с Европейския съюз е ясна и никой няма да има против, освен кръгове, близки до руското влияние, които биха опитали да създадат конфликт между Македония и България в контекста на нестабилни Балкани и нестабилна Европа.

Смятам обаче, че тези гласове ще бъдат незначителни с нормализиране на отношенията. Но отношенията с Гърция, въпреки че религиозните въпроси не трябва да са въпрос на секуларния свят, можем да ги очакваме като продължение на проблема с македонската идентичност от страна на Гърция и гръцката общност.

Въпреки че сме съседи, в България сякаш политическата обстановка в Македония не е напълно ясна. Какъв е залогът на предстоящите избори - първо за президент, след това за парламент?

Залогът е голям - или ще тръгнем по пътя към Европейския съюз, или ще стагнираме до степен, че ще започнем да се разпадаме отвътре. Това е залогът и той трябва да бъде ясен на гражданите на Македония. Знам, че това интервю ще бъде прочетено и в Македония и се надявам, че ще стигне до македонските граждани, особено до македонците. Надявам се, че ще стигне и до българските граждани по отношение разбирането за Македония и македонското членство в ЕС.

Че залогът от резултатите от предстоящите избори в Македония е голям, си личи и от предизборната кампания до момента. А именно, основният акцент остава върху промените в Конституцията и включването на българите в македонската конституция. Има и т. нар. суверенистични елементи през призмата "да направиш Македония отново горда" или "Македония отново твоя". Не става дума за европейски подход, а за игра с чувствата на гражданите на Македония, особено на македонците. Няма нищо общо с реалността, но това е една тенденциозна политическа кампания, която имам чувството, че е създадена и наложена отвън и за други интереси, включително руски, с цел да попречи на Македония по пътя към ЕС.

Имам усещането, че въпросите около Македония в България не са на първо място, не знам дали са и на пето място. Имам още чувството, че политическият аспект на членството ни е решен въпрос, а в България се говори за съвсем други неща - и вас ви чакат двойни избори на 9 юни. Мисля, че в България ще се води борба между проруските и проевропейските структури, но през призмата на корупцията и организираната престъпност. То е и наша македонска болка, но у нас преобърнатият образ има политическа стойност.

Българската общност говори за Македония не около членството ни в ЕС - мисля, че рамката по този въпрос е затворена, а по-скоро около българската общност в Македония. Радва ме това, че към момента няма изразена нетърпеливост и конфликти. Никой от България не успя да предизвика конфликт от такъв характер около евроизборите ви. Няма и полза някой да предизвиква подобно напрежение, защото един от основните въпроси около изборите в Македония е вписването на българите в Конституцията ни, а тук всичко е ясно и свършва, така че няма нужда от напрежение.

Казахте, че залогът е голям - дали Северна Македония ще премине към европейското семейство, или не. Струва ми се, че този въпрос е важен не само за Вашата държава, но и за целите Балкани. Какъв е залогът за региона ни по отношение европейското бъдеще на Северна Македония?

Констатацията Ви е правилна, съгласен съм. Залогът за региона идва от факта, че сме държава, която може да генерира нестабилност. При евентуален напредък на Албания, никой няма да има търпение да чака Македония - Албания ще тръгне преди нас. Това ще значи съвсем друго отношение на албанската общност в Македония към Македония като държава, към бъдещето ни. Това прави ситуацията в Македония критична. Собствения си интерес изпълняват още Сърбия и Косово. Между собствените им интереси имат и допълнителен интерес към Македония и случващото се в Македония.

Има нещо много интересно, което не знам колко е познато на българските граждани. Познато е обаче на политиците. В Сърбия има тенденция Македония да не влезе преди нея в Европейския съюз. Според мен и в Косово има такова желание, тъй като тогава позицията на Македония по отношение Сърбия ще се промени. Ако предизвикат невлизане на Македония в ЕС, непродължаване на преговорите, това би дало възможност да се сипят конфликти както между Сърбия и Косово, така и да ги прехвърлят в Македония. Това е регионалното влияние на Македония по отношение влизането или не в ЕС. Нещо повече, влизането на Македония в ЕС преди Косово и Сърбия ще направи Македония политически стабилна и още по-мощна по отношение на Сърбия и Косово, особено в политико-икономически аспект, което ще се отрази и на взаимоотношенията на Македония с тези страни, но и в региона.

Има я теорията, че през Сърбия, Русия може да отвори втори фронт, който да е на Балканите. Смятате ли, че това е възможно?

Смятам, че това не е възможна теория, ако говорим за директно отваряне на военен балкански фронт през Сърбия. Русия при всички положения иска това, но този фронт би бил повече не класическа война - Русия идва и носи агресия, както в Украйна, по-скоро би бил отворен фронт в друг контекст - на етническа основа, на дългосрочна нестабилност на региона, слаби институции и етническо напрежение. Това е тенденция, която я има през Сърбия и то от дълъг период, тъй като е очевидно, че Сърбия има достатъчно капацитет да предизвика кризи в региона или да повлияе на ситуацията в региона, особено върху страни, които не са членки на ЕС и НАТО.

Такова напрежение би било насочено към Косово, към Македония по линия македонци срещу албанци, към Босна. Не бива да забравяме Босна и влиянието на Република Сръбска. Напредъкът на преговорите за членство в ЕС на Босна е интересен въпрос, защото Босна има изключително предимство, което е в ущърб на Сърбия. Ако Босна тръгне по пътя към ЕС, ще тръгне и по пътя към НАТО, а това означава невъзможност Република Сръбска да бъде елемент на дестабилизация.

Усещате ли дестабилизирането на Балканите и в момента?

Балканите винаги са били меката точка на Европа. Винаги са били елемент за дестабилизация. Често балканските държави опираме до средновековна неизживяност, национални романтизми и териториални претенции в 21. век. Точно затова лекарството е Европейският съюз - за да се приключи с това.

Може ли да извлечем следния извод - че пътят към ЕС е начинът да се приключи с напрежението в нашия регион?

Точно така - това е начинът да приключим с тези шовинизми, с междусъседските тенденции към завземане на територии, с това да се мразим едни други, да се унищожаваме, да се съобразяваме с интересите на големите държави и да ги оставяме да реализират своите геополитически интереси през Балканите. Мисля, че политиците на Балканите знаят това много добре и затова и злоупотребяват - балканските държави биха влезли в ЕС, но по наши собствени правила. А тези правила биха били балкански правила, което няма как да е работещо. Следователно влизането в ЕС по правилата на ЕС е единственият път, който ще ни откъсне от балканския манталитет на поведение както вътре в собствените ни държави, така и в отношенията ни.

Илияна Маринкова