Проф. Р. Генов пред Фрог: Договорът ”Ленд-лийз” бе решаващ за СССР срещу Хитлер, сега с ”Ленд-лийз” Украйна воюва срещу Путин

Защо се честват два празника – 9 май Ден на Европа и 9 май- Ден на победата?

Денят на победата, както знаете, се отбелязва на две дати - на 8 и на 9 май. Това е свързано с капитулацията на Германия през Втората световна война. Защото нейното подписване се случва всъщност два пъти.

Първоначално още на 7 май 1945 г. в щаба на Главното командване на съюзните сили в Реймс генерал Алфред Йодъл, началник щаб на върховното командване на Вермахта (упълномощен от гросадмирал Дьониц, назначен от Хитлер, преди да се самоубие, за райхспрезидент), подписва акта за капитулацията на Германия на всички фронтове. Тя е приета от американския генерал Уолтър Бедъл Смит, началник на Главния щаб на съюзните сили в Европа, и е приподписана от съветския генерал Иван Суслопаров и френския генерал Севез.

Новината за капитулацията е официално съобщена на на 8 май. Но Сталин е недоволен, отказва да признае тази капитулация, заявява, че актът е само предварителен и настоява процедурата да се повтори в превзетия от Червената армия Берлин.

Така че на 8 срещу 9 май 1945 г. в предградието Карлсхорст е подписана повторна капитулация от фелдмаршал Вилхелм Кайтел и други военни  лица. Приета е от съветска страна от маршал Георгий Жуков и от британска от маршал Артър Тедър, заместник главнокомандвщ съюзните сили, като е преподписана от американския генерал Карл Спатс и френския генерал дьо Латр дьо Тасини.

По силата на този втори акт на капитулация, тя влиза в сила късно вечерта – в 23 часа централноевропейско време. По московско време, обаче, вече е 1 часа през нощта на 9 май. За това за руснаците денят на победата е 9-ти май.

По-нататък той се чества в Съветския съюз -обявен е за официален празник през 1965 г., както и от страните от съветската зона, от Варшавския договор, макар и не толкова тържествено.

В постсъветско време честването се подновява от Елцин, а при Путин, особено след 2008 г., се превръща в централен празник. Освен традиционните военни паради, се провеждат шествия на т. нар. Безсмъртен полк, на които участниците носят портрети на загинали техни роднини. В тях се е появявал и самият Путин с портрет на баща си във военна униформа.

А Денят на Европа?

Денят на Европа се чества на две дати – 5 и 9 май. От една страна на 5 май 1945 г. е създаден Съвета на Европа, важна стъпка към европейско единство. От друга -  на 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман произнася една знаменита реч, във връзка със създаването на Обединение за въглища, стомана. И очертава визия за обединение на Европа.

Така се слага началото на процеса на европейско икономическо обединение. По-нататък се разширява и добива по-широк характер – на европейско икономическо и политическо обединение, за да се стигне до днешния Европейски съюз.  Така че още  от 1964 г. 5 май се чества от Европейския съвет като Ден на Европа. А от 1985 г. 9 май е обявен за празник от Европейската икономическа общност.

Тогава се приемат флагът и химнът на Европа. Тези дати се отбелязват като празници на мирна и обединена Европа, на преодоляване на трагичното минало.

Всички ли честват края на Втората световна война на една и съща дата?

Впрочем има известен разнобой в отбелязването на края на Втората световна война. Италианците честват Ден на освобождението на 25 април. В Дания и Нидерландия Денят на освобождението се чества на 5 май - когато окончателно са били изтласкани немските войски.

Какво е значението на договора „Ленд-лийз“ за резултата на Втората световна война?

Договорът „Ленд-лийз“ („заем-наем“) е от 1941 г. Той първоначално се е отнасял за помощ за Великобритания. След капитулацията на Франция Великобритания е единствената страна, която продължава да се сражава срещу хитлерова Германия и изпитва огромни трудности. Първоначално търси помощ от САЩ, които обаче са ограничени от няколко договора за неутралитет, приети през 30-те години на миналия век.

Освен това в САЩ през междувоенния период е имало много силни изолационистки настроения. Изолационизмът, т. е. неангажирането с европейски конфликти се смята за основна външнополитическа доктрина завещана от президента Вашингтон. А и европейските държави, които са получили заеми от САЩ по време на Първата световна война още не са се издължили.

Между САЩ и Великобритания съществуват т.нар. „специални отношения“. По много линии – културни, политически и пр., макар, че исторически те са водили войни по между си. Независимо от това между двете страни има много голяма близост, езикова, културна, политическа.

Уилям Гладстон е казвал, че те са братовчеди от двете страни на океана, майката на Чърчил е американка и прочие. Администрацията на президента Франклин Делано Рузвелт разбира заплахата, която идва от диктаторските режими в Европа. САЩ започват да  оказват помощ, която първоначално по системата „кеш енд кери“. Англичаните плащат и си превозват военното оборудване на собствени кораби.

Но в началото на 1941 г. администрацията на Рузвелт успява да убеди Конгреса да приеме закон за „заем-наем“, който първоначално се отнася за Великобритания. Законът предвижда предоставяне на военно оборудване от всякакъв характер на Великобритания за воденето на войната, без да обвързва САЩ директно.

Въпросното оборудване се използва, а това, което оцелява или е годно за употреба трябва да бъде върнато, или заплатено. Така започва разгръщането на мащабна помощ на САЩ за антихитлеристка коалиция, която започва да се оформя.

Каква е помощта за Русия?

След като САЩ се включват във войната след нападението над Пърл Харбър, се разгръща една изключително мащабна помощ за всички държави, които могат да помогнат на страната за водене на войната . Тогава Съветския съюз е на първо място, но също така Франция, Китай и др. На 30 държави се оказва такава помощ.

Тя общо възлиза на една колосална сума от 50 млрд. долара, която по цени от 2020 г. е 690 млрд. долара.

Лъвският пай от помощта по „Ленд-лийз“ получава Великобритания - 31 млрд. долара, СССР получава 11 млрд. долара, Франция – 2 млрд. долара, малко над 1 млрд. долара получава Китай и други страни. Тази помощ е от решаващо значение за изхода на войната. Президентът Рузвелт казва, че САЩ трябва да станат „арсенал на демокрацията“.

Връщат ли се тези пари и оръжие след войната?

След войната има частично връщане или изплащане, главно от страна на Великобритания. Макар че те предпочитат да запазят част от оборудването с оглед на започване на бъдеща война.

Колкото до Съветския съюз в хода на Студената война нищо не се плаща,  правят се някакви опити по-сетне. Но те са прекратени и едва в началото на 21 век се изплаща някаква сума, има спорове, специално от страна на Съветския съюз. Тази помощ се омаловажава, твърди се че тя възлизала на 4 % от всички разходи, които са стрували на Съветския съюз по време на войната. Но става дума за изключително важна помощ, не само военна.

Военната помощ е по-малко от половината, получена от Съветския съюз. Иначе те получават и различни материали с мирновременна употреба, например над 1 000 локомотива, 11 000 товарни вагони, много голямо количество други материали, машини, стругове и пр. Не на последно място-  хранителни стоки, което е особено важно.

Съветският съюз загубва голяма част от аграрната си база, в територията окупирана от Вермахта, освен това огромен брой мъже са мобилизирани в армията и военното производство, затова проблемите за изхранване на населението и войските са големи.

Съветската страна получава и военни материали, самолети, танкове, особено автомобили, камиони. Виждали сме във филми и документални фотографии военновременните „джипове“ (всъщност фирмата е „Уилис“), широко използвани от Червената армия. А знаменитите „катюши“ са монтирани на шасита на камиони „Студебейкър“ - това може да се види и на кадрите от филма за парада на победата на Червения площад на 14 юни 1945 г.

Каква е ролята на "ленд-лийз" за изхода на войната?

Ленд-лийз действително изиграва много важна роля за изхода от Втората световна война. На 9 май 2022 г. президентът Байдън подписа такъв договор „Ленд-лийз“ за подпомагане на Украйна, така че нещата получават ново развитие в наше време.

Какво е Вашето мнение за войната в Украйна?

Много трагично събитие. Една безсмислена война между два близки народа, която освен това застрашава мира в Европа и в света. Непрестанно се говори, че се засилва опасността от пряка конфронтация между Русия и западните сили, НАТО,а и за заплаха от ядрен конфликт, който би бил световна катастрофа.

Проф. д-р Румен Генов  е завършил Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, член е на Българско историческо дружество (Управителен съвет); член на Българско дружество за британски изследвания; член на ред. Колегия на сп. „История“. Преподавател в НБУ.

Разговаря: Росица Николаева