Реклама / Ads
46| 14321 |13.09.2023 ИНТЕРВЮ

Проф. Веселин Янчев за ФрогНюз: Комунистическият интернационал поставя още през 1922 г. задача за държавен преврат

.
Проф. Веселин Янчев, историк Източник: БГНЕС
Задачата, поставена на Българската комунистическа партия за извършване на държавен преврат и вземане на властта, също колкото и парадоксално да звучи, не е от юни 1923 г. Тя е поставена от Комунистическия интернационал още през лятото на 1922 г. Именно тогава Москва и нейните представители преценяват, че партията е достатъчно силна, достатъчно добре организирана, за да може да вземе властта и да установи едно ново комунистическо управление в България.
 

Това заяви в интервю за ФрогНюз историкът проф. Веселин Янчев във връзка с навършването на 100 години от Септемврийското въстание и новата му книга "Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание". Вижте и цялото интервю:

 

Проф. Янчев, как възникна идеята за книга за 100-годишнината от Септемврийското въстание?

 

 

Трябва категорично да кажа, че не съм си поставял за цел да разглеждам тези събития във връзка с навършването на 100 годишнината от септемврийските събития. Тази книга е третата поред от един мой замисъл да представя вътрешните функции на българската армия, т.е. как държавата използва армията при решаването на вътрешнополитически проблеми, свързани със сигурността и вътрешния ред. Първата книга беше за случилото се до 1912 г., до началото на Балканските войни. След това подготвих една книга за използването на армията и въобще участието на армията в политическия живот от 1913 до 9 юни 1923 г. И моят замисъл беше да направя още една книга за процесите от 1923 г. до 1939 г. Но когато започнах конкретно да структурирам материала, изследването си по тези въпроси, стана ясно, че Септемврийското въстание е проблем, който не може да бъде игнориран и просто споменат. То заслужава едно много внимателно представяне. И то представяне не само от гледната точка на държавата и на армията, а и от гледната точка на неговите подбудители, организатори и участници. За да може в сблъсъка на тези две позиции да се приближим максимално до обективността и до истината за случилото се.

 

 

Метеж или въстание е септември 1923 г.?

 

 

Колкото и парадоксално да звучи, и двете. Аз се опитах да поставя всички тези събития в контекста на съществуващата тогава правна рамка в България, включително и конституционна. Българската държава, която е добре структурирана и добре организирана в онзи период, има ясни дефиниции за това какво представлява "метеж" и какво "въстание". Определението за "метеж" е фиксирано в Наказателния закон от 1896 г. Определението за "въстание" може да бъде намерено в протоколите на 5-тото Велико Народно Събрание, което променя Конституцията и въвежда термина "военно положение". За да се обясни кога се въвежда "военно положение", депутатите формулират, че това може да стане в случай на външна или вътрешна заплаха, включително и на въоръжено въстание. Конкретно, то започва като метеж, защото първите прояви са свързани с действия, противостоящи на мерките на правителството, взети на 12 септември 1923 г. Но случилото се през следващите дни според мен не може да бъде определено като "въстание", защото това са некоординирани, разпокъсани действия, без обща цел, без обща идея. Те имат дефанзивен, а не офанзивен характер. Вече от 20 септември нататък събитията наистина прерастват във въоръжено въстание, което, ако използвам определението за което споменах, са действия на хора, които с оръжие в ръка се противопоставят открито срещу съществуващия държавен и обществен ред. Именно събитията след 20 септември 1923 г. имат за цел промяна на съществуващия конституционен и държавен ред в България и те могат да бъдат определени като "въстание".

 

Поръчано ли е Септемврийското въстание?

 

 

Категорично, да. Тук не мисля, че може да има съмнения и дискусии. Има, разбира се, една предистория, която е добре да се знае. Задачата, поставена на Българската комунистическа партия за извършване на държавен преврат и вземане на властта, също колкото и парадоксално да звучи, не е от юни 1923 г. Тя е поставена от Комунистическия интернационал още през лятото на 1922 г. Именно тогава Москва и нейните представители преценяват, че партията е достатъчно силна, достатъчно добре организирана, за да може да вземе властта и да установи едно ново комунистическо управление в България. Но, както констатират в Москва, тя все още е подвластна на социалдемократическите идеи, възгледи и методи на действие, свързани преди всичко с агитация и пропаганда, участие в избори, т.е. тя си остава привърженик на партийната и парламентарната система в страната и е против насилнически действия.

 

Юни 1923 г. - извършеният държавен преврат - всъщност дава повода на Комунистическия интернационал да изисква вече незабавни действия, защото фактически комунистическата партия е изпреварена. От военните, от старите и новите политически сили, които успяват да вземат властта от Земеделския съюз. Друг факт, който заслужава особено внимание, е следният: Повече от два месеца ръководството на Българската комунистическа партия упорито се съпротивлява на натиска, оказан от Коминтерна, за вдигане на въоръжено въстание или въобще за предприемане на насилнически действия в България. Централният комитет на БКП скрива исканията на Коминтерна дори от своите членове, обосновава неколкократно тезата си, че позицията, която заема, на неутралитет, на 9 юни 1923 г., е единствено правилната, единствено възможната, и единствено печелившата според тях. И едва след като в началото на месец август пристига пратеник на Коминтерна в София, това става на 3 август 1923 г., това е Александър Абрамович Четуев, с псевдоним "Албрехт". И след множество заседания на ЦК на БКП се взема решението тя да пристъпи към подготовката на въоръжено въстание, или както се изразяват тогава, на един "контрапреврат", който да свали от власт деветоюнците и властта да бъде взета от Комунистическата партия.

 

Предадоха ли септемврийските въстаници ръководителите си Георги Димитров и Васил Коларов?

 

 

Най-големият парадокс е, че фактически няма един общ план за повсеместно въстание - с общо ръководство и с обща мрежа от връзки, канали, координация и пр. Решението за вдигане на всеобщо въстание също е плод на една дългоподхранвана митологична теза - че то е взето от ЦК на БКП след обсъждания в продължение на няколко дни - от 15-и до 20-и септември 1923 г. Като за център на бъдещото въстание е определена Враца. Странно защо, тъй като вече въстанически действия има в Южна и Централна България. Ръководителите на въстанието - Васил Коларов и Георги Димитров - заминават за Враца, странно защо. Във Враца нищо не се случва. Център на въстанието се превръща град Фердинанд.

 

Аз намерих документи в архива на Комунистическия интернационал, всъщност единственият доклад - автентичен, от онова време - изпратен от члена на ЦК на БКП Тодор Петров. Не мога да датирам точно дали на 21-и или 22-и септември, но в този документ се твърди, че ЦК наистина е обсъждал ситуацията в страната и е взел решение, но не за вдигане на масово въстание, а за оказване на съпротива на властта, която извършва арести на 12-и септември над дейците на Комунистическата партия, т.е. директивите са за освобождаване на арестуваните комунисти и с очакване тези действия да прераснат, както пише Петров в своя доклад до Москва, в едно селско партизанско движение, което може да продължи като въоръжено въстание. По-късни свидетелства, от друг член на ЦК на БКП, Тодор Луканов, твърдят, че Георги Димитров и Васил Коларов наистина са дали директива за вдигане на повсеместно въстание след 20 септември 1923 г., но очевидно това е тяхно решение, защото аз поне не открих доказателства, които да сочат, че това е колективно решение на ЦК на БКП.

 


Как ще коментирате към днешна дата поемата "Септември" на Гео Милев?

 

 

Правото на един невъобразим ум и творчески гений да интерпретира събития политически, които в действителност са впечатляващи, е безспорно. Тези събития са представени, разбира се, през погледа на един гениален поет, а не на политическо лице или на изследовател. Това трябва да се има предвид, когато се чете и се цитира поемата на Гео Милев "Септември". Изключително въздействащо, експресивно, впечатляващо произведение, което обаче не бива да се интерпретира като обективен разказ за случилото се.

 


Кога ще бъде представянето на новата Ви книга, посветена на Септемврийското въстание?

 

 

Книгата вече беше представена в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в отделни градове като Казанлък и Хасково. Предстои да бъде представена в Бургас, Монтана и Видин. Различни професионални групи и колеги също са организирали представяне на книгата. Официално публично представяне не съм замислял, а и всъщност почти се е изчерпал тиражът на книгата, така че ще очаквам един нов тираж и тогава вече може да се помисли върху едно по-представително мероприятие.

 

Интервю на Георги Камарашев

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 5| 10941 |09.09.2023 Димитър Куманов за ФрогНюз: Ако се случи такъв дъжд като по Южното ни Черноморие, София буквално ще изчезне . 23| 8954 |06.09.2023 Историкът д-р Пламен Димитров за Фрог: Със Съединението България увеличава с около 50% територията и населението си . 12| 6451 |04.09.2023 Евелина Славкова за ФрогНюз: Местните избори ще са повратен момент на сглобката между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ . 4| 12556 |31.08.2023 Йонко Иванов за ФрогНюз: Държавен рекет са новите правила за автоизпитите

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads