Психологът Стою Недин: Проф. Герджиков - или как се съвместява превод на Аристотел с махленска простащина и чекмеджета с кюлчета

Нямало неоспорими доказателства . Нещата избождат очи! Дългогодишната ми практика ме доведе до извода, че човек не мирясва докато не си самонавреди по убедителен начин и в конкретния случай намирам още едно потвърждение на това. Това казва за Фрог психологът Стою Недин.

– Миналата година направихме две кризисни интервюта по време на протестите. Сега отново сме в политическа криза и преди избори та реших да чуя какво мислиш за сегашната ситуация.

– Навлизаме в свят, в който екологични, икономически, военни, пандемични и т.н. кризи ще се застъпват и взаимно обуславят една друга. Това на което днес казваме криза, ще бъде перманентно състояние на средата в която живеем, която ще става все по-динамична, неопределена и непредвидима. Проблемът пред индивидите, групите, организациите, общностните ще бъде как отработват тази среда. Това което сме формирали като представи и знания за себе си и света, това което мечтаем и целеполагаме, това което имаме като модели за справяне, все повече ще прави засечки и няма да ни решава проблема. Все повече животът ще ни играе гадния номер, да ни изпитва не по конспект, по който ни е учил. Предизвикателството е в това как все по-увеличаващата се стресогенност на средата да не предизвиква наднормена тревожност, дистрес и дерайлиране. Новата цивилизация на страха ще изисква нова конфигурация на знания и умения, на друг структура, съдържание и преживяване на самоидентичността, на Азовоста, на субектността.

– Нека да оставим това на глобалистите. Как виждаш в България нещата? Очакваш ли третите, за тази година, парламентарни избори да излъчат партийна мозайка, която да може да сформира редовно правителство?

- Проблемът е, че няма на кого да го оставиш. Глобалистите не мислят глобално . Те използват глобални мантри и схеми за прокарване на свои локални интереси. Става дума за картели и монополи, за нови, либерални форми на колониализъм. Идеите и патосът на либералната демокрация неусетно се подмениха . От водещи права и свободи на личността се стигна главно до права на капитала и свободен пазар. Подплашени от тероризъм, пандемии и подмамени от дигитални джуфки ние сами се отказваме от личното си пространство и свобода. Но както и да е. Това е дълъг разговор. Наистина да погледнем нас си. Та, редовно правителство предполагам , че ще се сформира, но това само по себе си не е гаранция, че нещата ще бъдат по-добре. Практиката показва, че има деца които са проблемни, депресирани затова че родителите им са се развели, но има и деца които са такива, защото родителите им не са се развели. Та и с правителствата е така – не толкова дали е редовно или не, а какво е като експертиза, морал и воля. От една страна, редовно правителство не значи, че то ще е стабилно, а от друга дори да е стабилно, въпросът е на каква база, на каква цена. Стабилното управление през предишните 12 години ни закрепи устойчиво на първо място по всички негативни европейски класации. Някога е по-добре нестабилност и отвореност за промяна, отколкото стабилна токсична констелация. Големите промени, а именно от такива се нуждаем, изискват време, втасване. Бързо, от тиква може да се направи каляска, но засега се е отдало само на вълшебната фея. За нас като общество, е добре да престанем с тези опити. Добре е да не истеризираме неуспеха, а да се опитаме да се вслушаме в това което ни казва реалността, защото тогава тя е по-откровена с нас. Добре е като общество да повишим своята толерантност към нестабилност и неопределеност, за да изчакаме реда на по-мъдрото, моралното и стилното да се появи на сцената, защото то не е толкова пъргаво и бързо, като просташкото, алчното и махленското. Ако на предишните избори първата и втората партия бяха с подчертано авторитарно лидерство то очаквам на предстоящите, такава да е само първата партия, което да способства за по-голяма конструктивност в преговорния процес.

– Въпреки че 12 години управлява партия с авторитарно лидерство, очертава се и сега суверенът да изпрати в парламента голямо представителство на депутати от тези партии. Защо получава такава голяма подкрепа този тип лидерство в България?

– Не всяко авторитарно лидерство намира почва у нас . Когато Иван Костов се превърна в авторитарен лидер беше декласиран от властта, докато Бойко Борисов изкара три мандата и “неговата” партия отново се очертава да получи най-много гласове. Тук не върви авторитаризма на догмите, на строгите правила, на твърдата ръка неприкрито ползваща репресивни методи, на интроверта който стои горе, високо, далеч и е недостижим. Нашият авторитаризъм е много коварен защото той работи под булото на махленски шегички, закачки, бабаитлък и непринуденост, задаваща усещането за близост. Нашият е тартор е заграбил цялата власт и дерибейства зад завесата, но се държи свойски, неофициално и фамилиарничи до степен на невъзпитаност и простащина дори. Ние дълго можем да търпим диктаторство под прегръдката на “човек от народа”.

– Защо българинът подкрепя този тип лидерство?

– Нека да направим уговорката, че говорим не за българина въобще, а за значителна маса от хора. Различни са моделите чрез които индивидите се справят в една нестабилна, несправедлива, непредвидима социална среда. Едни намират изход чрез терминалите на летище София, други чрез понижаване на личностните аспирации и скъсяване хоризонта на мечтите, други чрез морални компромиси, но има и такива на които не им се налага да правят морални компромиси, защото не са случили на родители и не са срещнали добър учител. В повечето случаи, тези последните не са инвестирали много в знания и умения, и са по-склонни да поемат рискове, и са по-лоялни и контролируеми. Прекрасен личностен профил, за това да бъдеш човек на човека. Когато разделението на властите не функционира, когато презумпцията за невинност до доказване на противното не работи, когато правилата за вертикално израстване са подменени и калинки щъкат навсякъде по върховете, губиш вяра в принципите, ценностите, закона, институциите, но в същото време виждаш, че това не е хаос, а друга, строга обществена логика, която се дирижира от човека отгоре. Това води до отчуждаване от държавността от институциите, но се получава се така, че този който те е отчуждил, ти е отнел държавата чрез повсеместна несправедливост, този който е на върха на тази държава ти компенсира тази отчужденост чрез прегръдка, груба шегичка, махленщина, бабаитлък. Държавата идва при теб чрез своя симулакър. Това което е зад завесата остава далечно и неясно не можеш да формираш доверително отношение към него, в приучена безпомощно си относно справяне с това, но този който е носител на най-голямата власт в държавата се държи като теб и това създава чувството за близост, която топли и редуцира тревожността от нещо непредвидимо лошо. Българският политически авторитаризъм е коварен и има голям периметър на облъчване защото изпълнява и транквилантни функции. Разбира се тук говорим за определен електорален сегмент, но той повлиява съществено в изборите.
Има и друга група, която поддържа този модел. Когато имаме дългогодишно управление (в случая са 12), става дума и за голяма маса на клиентелизъм . Огромен брой държавни и общински служители както и служители на фирми не биха запазили местата си при трайна промяна на управлението. Тук няма заден план. Не става дума за харесване и нехаресване. Нещата са елементарни. Става дума за пари и за поминък.

– Как оценяваш предизборната кампания и въобще до колко тя допринася за промяна на предпочитанията и защо в България все още съществува този проблем купуване на гласове?

– Има една картина на Рене Магрит, станала символ на сюрреализма, която се казва “Предателството на образите”. Тя съдържа една лула нарисувана с фотографска точност, под която, вътре в платното е написано “Това не е лула “. От една страна това наистина не е лула, а е само образ на лулата, но от друга, контекста в който е написано твърдението се отнася за образа на лулата. Един спор за истината отива в лоша безкрайност. Та и предизборните дебати са нещо такова, разбира се още по-сложно и объркващо, защото се говори не само за една лула, а за още 100 други неща. В повечето случаи човек чува това, което иска да чуе. За този който не знае все още какво иска да чуе се повлиява не толкова от твърдения и силогизми, колкото от думкане и натъртване . Когато говорим за обществено-политически явления, влиза не толкова истината на човекът с качества и логично говорещия, колкото тази на адресанта. зад който стоят повече самолетоносачи, бомбардировачи, мегафони, монитори и други “доказателства” от този род.
За да стане промяна на нагласи в такава ситуация е нужна среща на двете страни – на говорещият и слушащият. Такава среща е много рядко явление, защото в повечето случаи и двете страни не са подготвени за това. Говорещият се движи нахъсано и речитативи в своя си речеви коридор, не даващ си сметка, че бюлетината се насочва не според истината в устата на говорещия, а от истината в ушите на слушащия . За да те допусне слушащият да боравиш с неговата истина е необходимо скачване, необходимо е съучастие, но това не се практикува в тази култура на успех през асертивност, граничеща с агресия. Предлага се знание, а не разсъждение.

От друга страна слушащият не е ситивно девствен, а е импрегниран от идеологеми, клишета и стигми. Той знае неща, които не знае че ги знае, но те определят неговите виждания, отношения и поведение. За да се случи срещата е нужно забавяне, спиране, вглеждане в другия и най-вече вглеждане в своите интереси. Нужно е да мислиш и оценяваш през себе си, но пътят към нас самите обикновено е претрупан с магазини, брошури , промоции, лайкове във социалните мрежи и т.н., и е почти непроходим.
С една дума срещата на смисли и интереси е почти невъзможна и остава основното – думкане, мегафони, монитори, билбордове. Неща които се правят с пари. Тези които са резистентни към този тип инвестирани пари, ги купуваш директно чрез кеш и кебапчета.

– От старта на кампанията досега президентът Радев води убедително на следващият го Герджиков. Очакваш ли някакви изненади?

– Не че ги очаквам, но не са невъзможни. Одобрението и подкрепата на президента Радев намаля през изтеклата година, но въпреки това преднината му е огромна и изглежда непреодолима. Това което би трябвало да притеснява неговия щаб е не толкова спада на количеството, колкото на качеството на подкрепата за него, това което агенциите със своите проценти не мерят, но ще играе решаваща роля на втория тур. Голяма част от подкрепящите го бяха тези които са по-чувствителни по темата национално достойнство, държавен суверенитет, независимост и именно в него припознаваха защитник на тези ценности. При евентуално втори тур зад
Герджиков ще има мобилизиран електорат на ГЕРБ и ДПС. Ректор на Софийски университет “ Свети Климент Охридски”. Повтарям - Ректор на Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Е как може така? Как се съвместява хумболтов университет, превод на Аристотел, средновековна литература с еднокнижност, махленска простащина, чекмеджета с кюлчета злато и т.н. Нямало неоспорими доказателства . Нещата избождат очи . Това което го няма е личното достойнство. И за какво е бил този Аристотел. Човек губи вяра и смисъл в посвещението, така да се каже. Дългогодишната ми практика ме доведе до извода, че човек не мирясва докато не си самонавреди по убедителен начин и в конкретния случай намирам още едно потвърждение на това.

– Мислех това да е последният въпрос, но кажи нещо по-не мрачно за завършек.

– Имаше нещо в една песен на Дейвид Боуи, което силно перефразирирано звучи : Ех, ако можеше да се държим винаги така, че срамът да не остава откъм нашата страна. Това  го отнасям и към себе си, да знаеш.

Интервю на Никола Йорданов
Българска асоциация за тренинг и развитие