Д-р Пулиева: Църквата „Ново поколение” е откровена секта

Потърсихме д-р Десислава Пулиева, директор на Център за религиозни изследвания и консултации „Св. Св. Кирил и Методий” във връзка с дейността на евангелистката протестантска секта „Ново поколение” с лидер пастор Пламен Цолов. Противоречивите коментари, които предизвика материалът на Frognews.bg „Легална секта издухва мозъци с Библия в ръка”, както и многобройните форуми, в които се дискутираше темата, ни задължиха да чуем компетентното мнение на д-р Пулиева. Според нея църквите от подобен тип имат за цел единствено да печелят пари чрез ловки психологически похвати, които обаче разбиват живота на поклонниците. „Има няколко критерия за това, как да се определи едно религиозно движение като сектантско. „Ново поколение” попада категорично в тях”, казва директорът на центъра. 

-До каква степен сте запознати с дейността на евангелистката протестантска църква „Ново поколение” и по-конкретно с нейния главен пастор Пламен Цолов? Доста коментари имаше около това, че пасторът живеел в доста луксозно имение, карал скъп автомобил и няколко пъти в месеца обикалял Европа и Щатите. Някои наши читатели дори пресметнаха състоянието му на около 5-6 млн. лева.

-Аз мога да кажа, че познавам косвено тази общност, по простата причина, че не съм присъствала на нейните молитвени събрания. Запозната съм с нея от оплакванията на хора, които са членували или от техни близки, както и от познанията ми за корените й в САЩ, от където произлиза. Фактически това е един типичен евангелско-петдесятен тип секта, т.е. протестантска общност, която се базира на убеждението, че чрез екзалтираното призоваване на Светия дух, той може да слезе и да върши своите чудодейни невидими действия върху енориашите. Това, което мога да кажа за г-н Пламен Цолов е, че той до преди известно време се подвизаваше в телевизия „Вяра”, където водеше проповеднически предавания. Те, за моя радост, вече не съществуват в съответната медия, именно поради редица оплаквания и коментари на граждани за това, че тази общност съдържа твърде опасна и тоталитарна характеристика на секта. По отношение на имотното му състояние, не мога да коментирам, тъй като нямам конкретни данни. Но не се изненадвам, ако той разполага с много пари поради две причини. Първо, във всички съвременни протестантски общности се практикува даването на десятък, т.е. всеки дава 1/10 част от своите доходи. Не винаги това е напълно задължително, но в повечето секти хората се задължават по духовен път, като им се втълпява, че ако не дадат сумата, няма да са угодни на Бога и Светият дух няма да ги посети. В този смисъл, това е със сигурност едната ниша, чрез която финансово се устройва общността и самият й лидер. От друга страна повечето протестантски пастори в България, а и не само у нас, често пътуват до Щатите, където събират дарения от други протестантски общности. Точно на това базират своята дейност в страната ни и съответно финансовото си благосъстояние.  

-Как бихте определили дейността на едно подобно узаконено религиозно движение – странните начини за събиране на дарения в кофи за неясни каузи, изпадането в транс на поклонниците, мистичните срещи на един от пасторите с Бога, гонене на болести с викове и крясъци, предизвикващи дори демоничност? Не е ли това в разрез с християнските норми?

-Напълно е в разрез, разбира се. Забележете, когато в I в. Светите апостоли са получили на празника Петдесетница дара на Светия дух, те са лекували чрез Христовото име, чрез докосване, чрез полагане на ръце, чрез молитва, дори дрехите им са били целебни, но с мир и любов към Христа. При тях не е имало подобни форми на екзалтации и на трансове, каквито се срещат в сектантските общности. Именно това показва, че не Светият дух е този, който действа в тези общности. Те са много на брой в България – и регистрирани и нерегистрирани. Коментарът на българската църква, която има хилядолетен опит в това отношение, е следният: „Това е едно изключително опасно и дълбоко явление, наричано духовна прелест. Съответно пасторът или присъстващите в залата, където се събират, смятат, че те са избраните Христови воини, че са най-духовно развитите и не могат да направят разлика между духовете, т.е., дали това, което им се случва е от Бога и с помощта на неговите свети ангели или е чрез действието на демонични същества.”

-Какви най-често са хората, които ходят на подобен вид църкви? При моето посещение аз установих, че около 30-40% от поклонниците са на не повече от 25-годишна възраст, т.е. младежи. Какви са похватите, които пасторите използват?

-Това е обяснимо, защото по принцип сектите целят няколко рискови групи от обществото. Това са възрастните хора, които нямат социална среда, хората, преживели професионален или семеен крах, болните и младежите. Младите хора в повечето случаи са абсолютно духовно неориентирани и затова те най-лесно се зарибяват. Това е и в синхрон с тяхната възраст от гледна точка на техните духовни търсения. Те имат много въпроси, те се вълнуват от темата за вечността, от произхода на живота и на Бога, именно заради това често попадат в сектите. Друга причина е липсата на приемственост между времената, в които българският народ е бил духовно грамотен и днешното време, в което младежите, търсейки духовното, попадат в общности, където се предлага един по-либерален модел на молитвен живот. Това са: песни, транс-състояния и т.н. Те обаче не осъзнават, че подменят своята религиозна страст и копнежа към Бога с форма на социални музикални и екстазни събирания. Това е съвсем различно от реалния духовен живот. Методите, които се използват на молитвеното събрание от страна на пасторите, са изпитани хипнотично. Чрез тях се извършва масова хипноза – както при римските оратори през I-II в., така и при Хитлер. В сектите се използват тези похвати на викове и крясъци, на заповедната форма на обръщение, екзалтацията, тоталната емоционална разхвърляност на човека. Точно те влияят на крехката младежка психика и стават лесно манипулируеми и верни на своя водач.  

-Веднъж влязъл в подобна общност обаче, човек трудно може да я напусне. Как може да се излезе от омагьосания кръг и въобще има ли някакво измъкване?

-Трудно може да излезе, но не е и невъзможно. Има няколко метода за освобождаване на съзнанието на този човек, защото той е роб, защото е с окупирано съзнание. Първо, близките му трябва да стоят вярно до него, да не го изоставят, да не го хулят или обиждат, да не го изтикват в периферията на семейния живот. Приятелите му не бива да го изоставят в никакъв случай, дори той да се държи неадекватно с тях. Може би най-важното е по някакъв начин да се постигне това, той да прочете алтернативна християнска литература, т.е. да си състави друг поглед върху духовността въобще. Да може сам да направи сравнение, да се събуди критичното му мислене. Това е пътят, за да може да осъзнае, че е манипулиран и че вече за съжаление е зависим. Ако му бъде подадена ръка, той ще види, че има път назад и би могъл по този начин да се освободи. Разбира се, ние съветваме и други неща, но това зависи от личния избор на всеки. Ако зависимият от сектата е склонен, нека да поговори с православен свещеник, да му се прочетат определени молитви, да започне да посещава богослужението в православната църква. Трябва да започне да участва в тайнствения благодатен живот на църквата. И ако този човек по-често се прекръства, по-често споменава Божието име, но с убедеността на един православен християнин и най-вече да се причестява и изповядва, това е сигурен път за освобождение от сектата.

-Какви са предпоставките за това, едно движение на религиозна основа да се счита за секта?

-Критериите за това са няколко. Първо – наличието на тоталитарен водач. С това започва всичко, защото всяка секта се ражда поради самоволието и самовлюбеността на определен човек, който е твърдо уверен в себе си. Вторият критерий е, че тази общност е затворена, т.е. в сектата се забраняват прекалено много странични контакти с нейни нечленове. Забраняват се определени социални дейности на човека, понякога се извършва натиск върху професионалния му и семейния му избор. Стига се до крайности, като недояждане и недоспиване, намеса в интимния живот на поклонника, което го прави изключително уязвим, уморен, съзнанието му е пренапрегнато, поради което се оставя в ръцете на самозваните лидери. И на последно място – конкретните признаци на психически отклонения, самоубийства и откровени престъпления, които присъстват, както в християнски, така и в нехристиянски секти. В контекста на въпроса ви, църквата „Ново поколение” е секта от където и да се погледне. От гледна точка на православието, е секта, защото всичко, което нарича себе си Християнство, но не съдържа пълнотата на истината, която се пази в Православието от I век насам, е секта. „Секта” означава школа, партия, ерес. Секта е, защото лидерът й е от тоталитарен тип водач и извършва неправомерни намеси в съзнанието на хората и общността води сравнително затворен начин на живот.

-Какво е отношението на Светия синод към подобни религиозни течения, като църквата „Ново поколение”? Не носи ли самата Православна църква известна вина за тяхното съществуване?

-Без да искам да оправдавам, когото и да е било, бих искала да кажа, че наличието на нашия център е знак точно за отговорността на Светия синод и в частност на Софийската света митрополия именно за душите на нашите младежи и за цялото ни общество. Нашият център беше създаден, за да можем да консултираме безплатно хората и да им помагаме да се ориентират. От друга страна, разбира се, че църквата би могла да направи много повече, например да открие подобни центрове в цялата страна и да извършва по-цялостна образователна и просветна дейност. Същевременно обаче искам да подчертая, че Светият синод, именно за да извършва превенция в обществото по отношение на сектите, толкова силно и постоянно от 18 години настоява, че предметът вероучение трябва да стане задължителен в българските училища. Защото тези млади хора, които сега са на 18 или 22 години, попаднали в сектата, преди 5-6 години бяха изучавали предмет религия в училище и им се бяха създали критерии за това, що е секта и що е църква, по-трудно щяха да попаднат в подобна общност.  

-Какъв е броят на узаконените религии в България до момента? Колко са нелегалните общности, които по различни начини проповядват Християнството у нас?

-Към момента тези узаконени религиозни общности са 96, скандално много регистрирани вероизповедания в България. Давам пример – в Швеция и Румъния те са 7-8, и то традиционните – православие, римокатолицизъм, ислям, лутеранство – там, където има протестантски традиции. Тези секти обаче, които се нароиха в САЩ още след 90-те години и нахлуха в България, да имат статута на вероизповедание, за мен е абсурдно. Те нямат тези характеристики на вероизповеданието, на една дълговечна традиция, на голям брой членове. То е престъпно и от гледна точка на това, че хора, които рушат човешки съдби, имат статута на вероизповедания – с всички данъчни облекчения. Нерегистрираните общности в България са между 40 и 50, повечето протестантски, а останалите на източна и езическа основа. Т.е., общият брой на религиозните общности е около 150, като всички те твърдят, че изповядват истината.

-Съществуват ли някакви законови пречки, при изрядна документация и одобрен от „Дирекцията по вероизповеданията” устав, всеки, който реши, да може да си създаде религиозна общност? След като дори „Свидетелите на Йехова” и мормоните вече са легализирани, като че ли само църквата на Сан Мюнг Муун чака своя ред? Не трябва ли в известна степен да се въведат някои промени в „Закона за вероизповеданията”, свързани с подобни съмнителни религии?

-Практиката и реалността в България показват, че няма пречки. Софийски градски съд единствено преглежда устава и още някои документи и ако всички те са изрядни – няма проблем да се узаконят. Както казахте, сектата на Сан Мюнг Муун, на Висарион, на Анастасия и други подобни вече са на опашката за легализиране. Сектата на Анастасия опита да се регистрира, но за сега съдът не я допуска. Опити направиха и от „Църква на слънцето”, която е една изключително опасна украинска секта, криеща зад Православието, а всъщност е противоправославна. Проблемът е, че трябва да се ревизира много кардинално Закона за вероизповеданията. В момента той е твърде либерален, но можем да почерпим опит от съседна Румъния. Там религиозните общности в страната са регистрирани дотолкова, доколкото отговарят на няколко критерия – липса на заплаха на здравето и благоденствието на гражданите, дълбоки исторически корени в съответната страна, членска маса над 25 хил. души и още няколко критерия. Ако ние постъпим по подобен начин, аз съм сигурна, че броят на подобни секти значително ще намалее. Останалите религиозни общности в Румъния са с друг статут, например – фондации и сдружения, и така нещата ще станат ясни. Същото трябва да се случи и в България, стига да има политическа воля за подобни промени.

-Да приемем, че „Ново поколение” се превърне във фондация. Какво конкретно ще се промени в дейността й? Няма ли тя отново да продължи да действа по старому, но с нов статут?

-Тези църкви пак могат да действат, но тогава държавата ще бъде свободна от тази отговорност, че е дала карт бланш на откровена тоталитарна и сектантска общност да мъти главите на хората и да им проваля съдбите. Второ – съответната секта няма да има правото да използва данъчни, митнически и други преференции, нито ще има право да строи храм. Друга необходимост при промяната на закона е да се засили контролът, който в момента е занижен до абсолютния минимум. Трябва да се дадат правомощия на някои институции в България – както на „Дирекция по вероизповеданията”, така и на полицейските служби, които да имат специфични отговорности за наблюдение на сектите. Мисля, че това ще постави в малко по-различна ситуация недобросъвестните духовни водачи, които имат право да вярват в каквото си искат, но нямат право да провалят човешки съдби.

Интервю на Васил Илиев