Режисьорът И. Красимиров за Фрог: Върнахме се във времето на Паисий

Завършил е Арт Колеж по екранни изкуства в София и Нов Български Университет, специалност „Кино и ТВ“. Има над 5 години стаж в телевизии. Прави документални филми за Ботев, Алеко, Иван Вазов, Софроний Врачански. Последният, върху който работи и за който търси средства, е „Българин да се наричам”.

 - В навечерието сме на 22 септември. Празнуваме Деня на независимостта, а дали ние се чувстваме независими?

- За жалост не. Историята се повтаря и в момента минаваме през второ българско Възраждане, като сме на етапа, в който са се изявявали Паисий и Софроний. Чакаме да се появят Левски, Ботев, Вазов. Историята се повтаря, кръговратът се затваря, обслужваме чужди интереси, а не собствените си. Говорим за руски, турски и американски интереси. Намираме се на кръстопът, както се казва нашият филм за Алеко и цар Борис III. На това е обречена България и заради географското си положение, и заради манталитета на управляващите винаги да се нагаждат и да защитават чужди интереси.

- Националната памет загубена ли е по отношение на Деня на зависимостта?

- Много хора бъркат 6 септември с 22 септември. Водим борби с МОН да обикаляме училищата, да прожектираме нашите филми, да даваме уроци по родолюбие, за да не бъркат децата националните празници. 2 млн. лв. образователното министерство е похарчило за химикалки и тениски, но нямат 20 000 лв. за национално филмово турне за Ботев и Вазов. На последната среща в Министерството ме попитаха какво общо има Христо Ботев с първия учебен ден. Исках като Ботев да приветствам учениците, но не ми бе позволено. Все пак в 76-то училище го направих и стана страхотно. Това е още един пример за всичко което се затрива – идеали, памет, гордост.

22 септември съвпада с 95-годишнината от смъртта на Вазов.  При него са ходили всички хора за жалби и оплаквания, а не при министър-председателя, който е живял в съседната къща.

-  Освен от МОН, сте получили неразбиране и от Цецка Цачева.

-  Имахме желание за 15 септември да подарим „Дядо Йоцо гледа” на всеки депутат, но не бяхме допуснати в кулоарите на парламента с мотива, че патриотични и родолюбиви събития са нежелателни, както и присъствието на хора в униформи. Аз бях облечен като Ботев. Срещнахме отпор, но все пак успяхме да раздадем на всички лидери на партии в парламента книжки с разказа. И Ботев, и Вазов са заплашени да паднат от учебната програма на малките ученици и да бъдат изнесени в горните класове. Срещаме отпор и от общините в това число и от моята родна община Мездра. Радостното е, че имаме подкрепа от училищата, читалищата – постоянно сме канени на събори, фестивали. Там срещаме истинските родолюбци, които помагат на нашите филми.

Имаме три филма за Христо Ботев, един филм за Софроний Врачански – „Грешникът светец”, един филм за Алеко Константинов и цар Борис III – „Живот на кръстопът” и сега правим „Българин да се наричам” за Иван Вазов, който е 45 минути и ни трябват 25 000 лв. Предишните ни филми са финансирани от частни лица и фирми, областни администрации, общини. Търсили сме от помощ от НС. Обръщали сме се към комисии, като Комисията по образование и култура дори не ни прие. Истинските депутати патриоти се броят на пръстите на едната ръка. Искахме да лансираме идеята за българската мечта, защото в навечерието на 22 септември е логично да има българска, а не американска. В нашите книги, възстановки и филми лансираме именно тази идея. Оказва се обаче, че много депутати са увлечени от американската.

- Търсихте ли помощ от партиите, които имат претенции да са патриотични и националистични?

- Да, търсили сме, но и за тях родолюбието е показно.

- Разочарован сте от нашите депутати. Трябва ли съставът на НС да бъде сменен?

- Абсолютно. Трябва рестарт на сегашната политическа система. Щом политиците не допуснаха Ботев и Вазов в парламента, значи няма  достойни хора в тази най-важна институция. Народното събрание няма нищо общо с народа, а защо е тогава народно? Нямаме идеи да се занимаваме с политика. Все пак един от нашите членове лансира идеята за създаване на народна партия, която да представлява обикновения човек.

- Проучвали сте и Софроний Врачански.

- Много хора го свързват със скуката. Той обаче е първият екшън герой на българското Възраждане. Който прочете „Житие и страдание на грешнаго Софрония” ще види, че по-сетнешните Левски и Ботев произлизат от по-ранния Софроний или поп Стойко.

- Ще има ли следващ филм?

- Имаме желание да направим филм за Левски. Смятам, че знам къде е гробът на Левски. С полковник от Военна полиция бяхме там и сравнявахме всички свидетелства, които имаме. Проф. Пламен Митев казва, че когато историята не разполага с писмени свидетелства, се разглеждат спомените. Анализирайки всички спомени от онова време, установихме, че Левски не е бил препогребан, както твърди Николай Хайтов. Гробът на Левски е между бул. „Дондуков”, Сточна гара и Дондуков. Най-вероятното място за погребение на Апостола е градинката на Кюлуците, където някога народът си е изхвърлял пепелта от печките – тя е първото равно място след лекия наклон, който е имал „Дондуков” от паметника Левски. Баба Ванга беше казала, че гробът се намира под вода, под стълбище и до врата. Намерихме чешма с катеричка, намираща до стълбище и до врата в шахта. Това може да се установи от БАН и археолози.

- Наследник сте на съратник на Ботев. Разкажете за него.

- Моят прапрадядо е Ботев четник. Един от 200-те юнаци, които са се били редом с Ботев на Балкана. Казва се Никола Вълчев Минков. Той заедно с още 5 човека спазва неговия завет и се изтеглят в Сърбия. Ботев е искал да изтегли цялата чета в нашата западна съседка, но предателската ръка го спира и убива. В основата на убийството на Ботев лежи първата корупционна афера. Врачанският комитет изпраща огромна сума пари във Влашко, с които Гюргевският комитет злоупотребява. Обещано им е оръжие, а то не е докарано. Ботев се ядосва и издирва виновниците и те от своя страна търсят удобен момент да го ликвидират. Репликата „Убий Ботев” търдим, че е произнесена от българин предател в четата. Главните замесени лица са Апостолов, Обретенов и Войновски. Трудно е да се каже кой от тях е физическият убиец, Стамболов също има пръст в аферата като лидер на Гюргевският комитет, който злоупотребява с парите за оръжие.

Вазов прави пътешествие в търсене на гроба на Ботев през 1899 г. без подкрепата на държавата. Тръгва да търси гроба на войводата, не го намира, но пък намира сюжетите на „Една българка” и "Дядо Йоцо гледа".

- Останало ли е нещо от дядо ви?

- Не. Той умира малко след Освобождението. В село Дола Кремена има паметна плоча, където е живял.

Интервю на Даниела Николова