Ризински: За пръв път се заговори, че в Македония живеят и българи

-  В задънена улица или пред развръзка е политическата ситуация в Македония към днешна дата?

 - С избора на председател на Народното събрание на Р Македония, смятам, че макар и бавно, а както виждаме, не и без затруднения и инциденти, има движение в посока към разрешение на дългосрочната политическа криза. След посещението на заместник-държавния секретар на САЩ Хойт Брайън Ий в Македония, сме свидетели на това, че и реториката на президента Георге Иванов е значително смекчена. Той вече е готов да даде мандат на Заев, ако му бъдат предоставени гаранции за целостта на страната. От последните изказвания на Заев разбираме, че точно следващият етап е представянето на правителствената програма на г-н Георге Иванов но и на всички граждани на Р Македония за обсъждане. При това Заев направи ясно разграничение между правителствената програма и „Тиранската платформа ʺ, нещо което беше забелязано и в изказването на Хойт Ий. В това отношение Хойт Ий допълни че споровете около програмата на мнозинството трябва да се решават в парламента.

- Каква е причината за „ината“ на президента Георге Иванов, който досега упорито отказваше да даде мандат за съставяне на правителство на СДСМ на Зоран Заев?

 - Все пак да не забравяме че президентът Георге Иванов дължи за президентският си пост най-вече на Груевски и на най-близкото му обкръжение. Това той самият го доказа по начина, по който упражняваше президентската си функция досега, като един от най-верните партийни войници. Много рядко, за да не съм по-груб и да не кажа, че никога не сме го виждали да е излизал от рамките на начертаните партийни политики на ДПМНЕ. Дори бих казал, че понякога е бил доста по-радикален в някои свои виждания и реакции в сравнение с партията, която го издигна на президентския пост. Но сега сме свидетели на сваляне на режима. Голяма част от обкръжението на Груевски , от ден на ден все по-рядко се виждат на партийните прояви. Имам чувството, че и президентът Георге Иванов е един от тези, които осъзнават пълната международна изолация на ДПМНЕ и със последните си изказвания най-вероятно предприема крачки за спасяване от потъващия кораб. От друга страна, като крайно амбициозен кариерист, който няма начин да не се вижда в бъдещото реформирано ВМРО-ДПМНЕ, е почти сигурно, че ще предприеме подобни политически крачки, 

- Доколко оправдани са страховете за „албанизиране“ на Македония поради т.нар. „албанска платформа“? Какво е действителното положение с т.нар. албанизиращ фактор, има ли потенциални заплахи за федерализация и евентуално откъсване на части от Македония?

 - Самият факт че тези ʺстраховеʺ за ʺалбанизиранеʺ на Македония изникнаха след последните парламентарни избори, или по-точно от момента, когато стана ясно че ВМРО-ДПМНЕ няма да успее да създаде парламентарно мнозинство, говори че са изкуствени и политически мотивирани. До този момент македонските албанци участваха в изпълнителната власт, примерно, новозибраният председател на Народното събрание беше министър на отбраната, македонските албанци-депутати в Народното събрание имаха право да говорят на албански език. Нищо от това досега не се приемаше като заплаха за ʺалбанизацияʺ на Македония. Още по-малко като опасност за евентуална федералзация и откъсване на части от Македония. Затова имам чувството, сякаш въпросната ʺалбанска платформаʺ да е изготвяна в кабинета на Груевски, или в някои центрове, които му нахвърлиха спасителен пояс. Това се превърна в тема, която му даде възможност да дефокусира обществото от истинските приоритети. Същевременно ʺалбанската платформаʺ му даде възможност да се преоблече в ʺпатриотичноʺ рухо, да се представи пред народа като спасител от т.нар. албанизиращ фактор и от заплахите от федерализация или откъсване на части от Македония. И това, което е основно и най-важно – да ʺаргументираʺ блокирането на предаването на властта на новосформиралото се парламентарно мнозинство. Аргументите, че трябва да се направи разлика между правителствената програма и въпросната ʺалбанска платформаʺ, както и това, че споровете трябва да се решават в институциите съгласно законите и конституцията, бяха заглушавани. Точно това и беше целта, проблемите да се решават извън институционално, доказателство за което са инцидентите на които станахме свидетели в парламента на Р Македония.

- Всички говорят за вмешателство на Тирана, ВМРО-ДПМНЕ се оплаква от евроатлантически диктат, но познавачите на региона обръщат внимание на друг един фактор, за който не се говори, но който е видим по оста Белград – Москва. Какви невидими нишки се дърпат оттам?

 - Кризата в Македония не може и не бива да се разглежда извън дестабилизационните процеси в земите на Западните Балкани. Нека да си припомним за опита за преврат в Черна Гора, референдума в Република Сръбска, сръбската провокация в Северно Косово, острата реторика между Еди Рама и Хашим Тачи, от една страна и Александър Вучич, от друга в течение на преговорите между Белград и Прищина. Общото във всички тези процеси е, че те спират приобщаването на Западните Балкани в евроатлантическото семейство, а логично е налице и ʺневидимата нишкаʺ на Москва. Що се отнася до политиката на Белград по отношение на Македония, тя винаги е подтиквала страховете между македонските граждани от Албания и България, с цел да държат Македония в собствената сфера на влияние. Да не говорим, че много данни свидетелстват, че Белград винаги е бил главният актъор при предизвикването на междуетнически напрежения и конфликти в Македония, в моменти когато трябва да решава сръбският въпрос за Косово. За Белград това нещо е наистина много лесно, имайки предвид силното им медийно влияние, но и това, че наследиха бившите югославски служби на територията на Р Македония, чиито пипала достигат до политици и в двата етноса. И този път реториката на правителствените медии в Сърбия по отношение на кризата в Македония беше в унисон с политиката на Груевски по отношение на албанската заплаха. Много неща говорят, че със подтикването към федерализация или евентуалното разделяне на Македония се цели създаването на прецедент за подобно политическо решение и за Косово, в полза на Сърбия.

- Ще се отрази ли позитивно евентуално бъдещо правителство на Заев върху развоя на българо-македонските отношения?

 - В последното си интервю за БГНЕС, г-н Зоран Заев артикулира, че България и Борисов са голями приятели на Македония. Отделно вече за втори път изтъква, че в Македония живеят и българи, факт който досега не беше признат от нито един политик в Македония. Ако наистина г-н Заев е искрен в тези изказвания, това може наистина да е основа за положително развитие на българо-македонските отношения. Ние пък, като българи от Македония, най-вече настояваме за истинско демократизиране на македонското общество, с което да се създадат условия за наше участие в политическия и обществен живот в Македония. Трябва да се спре с тази наложена от Белград политика към българите от Македония и лъжливата представа за тях, че са най-големите врагове на Македония. Ние, македонските българи, сме закърмени с идеите на историческото ВМРО и това ни определя като македонски патриоти. У нашите съграждани в Македония, които в резултат на трагичните исторически събития, са се почувствали етнически македонци, виждаме сънародници, с който споделяме една и съща история, един и същи език. Това е тема, която трябва да ни обединява, но и причина повече да я отворим за обсъждане открито. Не смятам, че в едно демократично общество трябва да има забранени теми, а най-вече по отношение на нашето общо минало. Това няма да ни направи по-слаби, напротив от този процес ще излезем по-силни и обединени.

Въпросите зададе Ана Кочева