Румен Гълъбинов пред Фрог: Много бизнеси ще фалират, безработицата ще доведе до нова емиграция

Ето какво още сподели той относно кризата:

Г-н Гълъбинов, очаквате ли икономическа криза след разхлабване на мерките около коронавируса и какви ще са мащабите й?

Кризата ще е с двойно дъно. Едното е дълбоко, а другото е плитко дъно. Сега сме в дълбокото. А като излезем от плиткото, тя ще свърши. Цените на петрола и златото са водещи показатели за този процес. Собствениците на една част от бизнесите, които не вървят или са фалирали, ще търсят начин да се освободят от тях. Вече са в ход доста от процедурите за продажба на активи. Една част от хотелите, кафенетата, ресторантите, сервизите ще фалират и ще се продават, както и някои цели производства.

Колко време  ще им бъде необходимо, за да се съвземат?

Възстановяването на икономиката ни няма да стане бързо, а ще отнеме време, докато здравните предизвикателства бъдат преодоляни. Това ще зависи от синхрона между отделните страни и особено в какво състояние ще са основните ни партньори от ЕС. Някои бизнеси ще фалират, като очаквам голяма трансформация на доста от тях, търсейки други алтернативи за развитие. Предстои преодоляване на икономическата зависимост на света от Китай и създаване на нови икономически зони. България би могла да използва този шанс за привличане на нови преки инвестиции. А иначе в България, по отношение на икономическото неравенство, през 2019-та година регистрираме коефициент на Джини 40.8.

Пояснете какво означава това?

 Разликата между най-богатите 20% и най-бедните 20% е 8,1. Като средно равнище в ЕС е около 5.2. България има най-високата смъртност в света от 15.433 смъртни случая на 1000 души. Според Световната здравна организация причините за смъртта в България са същите като тези в други европейски страни, включително неинфекциозни заболявания (заболявания на кръвоносната, храносмилателната или дихателната система) и ракови заболявания. Десетте държави с най-висок процент на смъртност в света са: България (15.433) Украйна (15.192) Латвия (14.669) Лесото (14.144) Литва (13.737) Сърбия (13.194) Хърватия (13.17) Румъния (13.099) Джорджия (12.816) Русия (12.785).

Защо толкова старателно изброявате тази статистика?

Защото демографията е много важна - трудно става голяма икономика с малко хора.

Достатъчни и адекватни бяха предприетите мерки за подпомагане на фирмите и хората по време на извънредното положение?

Всички страни повишават ликвидността, като подпомагат безвъзмездно фирмите и населението и по този начин се намалява отрицателното въздействие на кризата. България трябва да направи същото. Би следвало да има повече директни плащания към останалите без доходи граждани и фирми, отколкото дълговите инструменти. В почти всички държави на ЕС останалите без работа и доходи граждани получиха еднократна безвъзмездна сума, докато в България се предоставя само възможност за теглене на заем. Чрез предоставяне на директни средства на българските граждани следва да се вдигне потреблението, което да съживи икономиката.

Каква е прогнозата ви за безработните, чийто брой скочи след началото на извънредното положение?

Големият брой безработни в България скоро ще доведе до нова емиграция. Повечето от тях ще заминат на сезонна работа, но  после ще гледат да останат за постоянно в различни други страни.

Управляващите съобщиха днес, че „размразяват“ големите строителни обекти, включително и санирането. Смятате ли, че това е уместно да се прави точно сега?

Това не бих могъл да коментирам, защото още не е ясно финансирането от структурните фондове на ЕС за следващия програмен период между 2021 и 2027 г. Друг източник на средства за подобряване на енергийната ефективност на сградите в страната са различните финансови инструменти, основно захранвани с кредити от ЕИБ и ЕБВР. Пари могат да бъдат осигурени от програмата InvestEU, известна повече като план „Юнкер”. За саниране средства могат също така да бъдат взети и от Модернизационния фонд. Тоест когато има осигурено финансиране, тогава може да се оцени икономическия смисъл за икономиката ни на тези строителни проекти.

Въпросите зададе Катя Илиева

Графиката показва изменението в ръста на БВП на ЕС и Еврозоната за периода 2008-2020г.