Румен Миланов: Когато правото започва да обслужва целите на управляващите, идва диктатурата

Г-н Миланов, вие сте пряк свидетел на подписването на Конвенцията на ООН за противодействие на организираната престъпност. Като бивш шеф на ГДБОП, успяхме ли да се преборим с този проблем?

Имах възможност да бъда на подписването на Конвенцията през 2000 г. в Палермо. Подписът под документа сложи тогавашният вътрешен министър Емануил Йорданов. Тогава се прие, че за организирана престъпна група се счита минимум трима души, които имат цел да извършат престъпна дейност. Имайте предвид, че този документ трябва да удовлетворява реалностите на страните от цял свят- Исландия, например, където половината от населението са роднини и  Палермо, където действа сицилианската мафия. Важно за нас в ГДБОП тогава бе да съсредоточим усилията си не толкова към организираните престъпни групи, колкото към престъпните структури, защото именно те оказват влияние на социално-икономическия живот в страната. От гледна точка на криминологията организираните престъпни групи се доближават повече до груповата престъпност. А такава има винаги. Джебчийските екипи са организирани престъпни групи.

Тези, които посегнаха на картините на Майстора също, нали?

Точно така. Тези групи, обаче няма да съборят държавата.

Спомням си, че по ваше време беше съставен т. нар. „Списък 45“ на организираните престъпни структури, които действат в България. Зад това стоеше огромен труд на всички отдели и сектори в ГДБОП.  Каква е съдбата на този Списък?

Идеята за „Списък 45“ бе да се установи кои престъпни структури действат у нас. Една част от лидерите на тези структури вече не са между живите. Други навлязоха в бялата икономика. Какво, обаче стана със структурите, които се разпаднаха? Какво стана с хората в тях. Къде се намират те сега и с какво се занимават? Дали промениха манталитета си?

Щом питате, значи не знаете отговорите?

Да, тези въпроси и до днес си остават открити, тъй като от 2004 година съм далече от тези информационни потоци.  Но  би било редно да се търсят отговорите. Може част от хората, засечени в тези престъпни структури, да са преминали в белия сектор. Този въпрос за мен остана отворен.

Разбрахте ли накъде отидоха парите им?

Само донякъде.  Но най-вероятно голяма част от средствата се насочиха към различни  отрасли на икономиката.

Не ви ли притесняваше, че разследващите, които образно разполагат с 5 лева, са тръгнали да се борят със структури, които разполагат с 5 млрд. лв, например?

При подобно съотношение на силите, е абсурдно да се постигне резултат. Но, ако знаеш откъде идват тези пари и накъде отиват, може да се противодейства. Трябваше да сме наясно с какви пари разполагат тези организации, за да се изготви стратегия как да бъдат затруднени, ограничени и  дори спрени. 

ЕК каза, че сме се справили с организираната престъпност. Вие съгласни ли сте с тази констатация?

Факт е, че вече не са така видими престъпните структури, каквито ги помним от преди 15 години. Но също така е вярно, че те са и много гъвкави. Разбраха, че им вреди, ако всеки ден са във фокуса на общественото внимание.  И както виждате  те сякаш се „потопиха“. Ако тези организации вече  са навлезли в бялата икономика и имат правомерно поведение, и спазват законите,  това е добре. Но дали нравът им си е останал? Ако  е така-лошо.

Спомням си, че на хартия, тези престъпни групи приличаха на родословно дърво. Стигаха ли неговите разклонения до политиката?

Бяха съвсем близо. Дали са проникнали в нея, обаче не зная.

Докато оглавявахте ГДБОП възникна и се разви идеята за създаване на специализация на прокуратурата и съда. Удовлетворен ли сте, виждайки  как действат тези институции в момента?

Концепцията много се промени и  ще ви призная, че това, което виждам, много  ме разочарова. Навремето идеята беше да има една специализация на хората, които разследват престъпления, извършени от организираните престъпни структури.  Сега обект на спецпрокуратурата е по-скоро груповата престъпност. Измести се центъра на тежестта и реално въпросните институции не изпълняват функциите, които бяха заложени в самото начало. Сгреших, защото не очаквах, че спецпрокуратурата и съда  ще променят насоката на работа. Всичко вече минава  под знака на организираната престъпна група. Те съставляват 70 % от криминогенната обстановка. Малко са индивидуалните изпълнители. Вижданията ми са, че това залага и други цели на спецпрокуратурата.

Много хора оприличиха действията на спецпрокуратурата като бухалка срещу неудобните. Вие съгласен ли сте с тази констатация?

Стряскащо е това определение. Факт е, че понякога се пристъпва към действия, без да се представят на съда  достатъчно доказателства. В подкрепа на думите ми са и  множеството осъдителни присъди срещу България в Страсбург. Има нагласа, че всичко може да „мине“ през тази специална институция. А това не е редно. Случаите, които трябва да се разглеждат там, трябва да са изключение, а не правило.

Наблюдавайки делото „Иванчева“, не оставате ли с усещането, че прокуратурата и обвиняемите не са равнопоставени страни в съдебния процес?

Вижда се, че не са равнопоставени. Генералният проблем е в  равнопоставеността на нашата съдебна система въобще. Тя, в крайна сметка, е като един футболен мач. Два отбора се съревновават и съдията съди по правила. Но възниква въпросът кои съставляват съдебната система? Да, съдът категорично. Прокуратурата, обаче и тя е вътре. Тогава нека и защитата да е част от съдебната система, за да са равнопоставени всички „отбори“. Или обратното-прокуратурата да е извън нея, както е в САЩ. Въпросът за развитието на нашата съдебна система остава открит. От гледна точка на системният подход виждаме, че има неравнопоставеност. Цял живот съм бил от обвинителната страна. Но за да говорим да балансираност на системата, трябва да има промяна.

Нормално ли ви се струва близките на задържаните да не бъдат уведомявани за 24 и 48 часа съответно за дете и възрастен? 

Определено не. От 100 човека един е престъпник. Ние в момента се готовим да погазим правата на тези 99 човека, за да се справим с този един човек. Вместо държавата да насочи целият ресурс към престъпника по нов начин. Има нови знания, умения и технологии, за справяне. Вместо това, се ограничава свободата на 99 човека. Те с нищо не са го заслужили. Това е принципен въпрос.

Управляващите излизат с номера, че такава е директива на ЕС?

Една директива дава само рамката, общата позиция. Тя не е норма за изпълнение. Ако беше регламент, това е нещо съвсем друго. В тази промяна беше необходимо да се диференцират изключенията, т. е. да се отбележи при какви случаи близките няма да бъдат уведомявани- дали става дума примерно за терористични дейности или за много тежки престъпления. Важно е това да се посочи. 

В едно интервю Цветан Цветанов каза, че дете може да е заподозряно за тероризъм и  то да предупреди близките си, ако не се приложи 24-часовата мярка.  Вие в практиката си сблъсквали ли сте се с подобни  случаи?

Такива случаи не зная да има. Това е абсурден аргумент.

Струва ли ви се абсурдна идеята да се пристъпва към  гражданската конфискация срещу хора, които не се преследват за престъпление?

Това не е нормално. У нас бе приложен опитът на Ирландия. Но в него става дума за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин. А дали има престъпление, може да каже само съдът. Сега идеята напълно се деформира. Човечеството в своето развитие изповядва две ценности-едната е животът и свободата.  Другата е неговото материално осигуряване. И двете групи ценности могат да бъдат променени само със съдебно решение. Съдът може да  отнеме свободата, имотът също. Луций Корнелий Сула в римската република  отнема по идентичен начин без съд  имуществото на противниците си, продавайки го на търг. Ето например отнетото имущество на царската фамилия през 1947 година. Близо 70 години обществото ни е разделено на тази тема.  

Бившият служебен премиер Огнян Герджиков каза, че законотворците не се допитват до авторитетите на правото при създаването на законите.

Това е много опасно. Правото е фундамент, управлението е надстройката.  По време на Лиайбциския процес Георги Димитров успява да се защити сам и то успешно. Но пропускаме една малка, но съществена подробност. От страната на обвинението е стояла хитлерова Германия и Гьоринг. Въпреки това старите имперски съдии не се поддават на натиска, защото за тях правото е било религия.  Кой знае каква е била след това  тяхната съдба?! Какво им е коствало да отстояват правото? Ето за това на дневен ред и пред нас стои въпросът за правото и демокрацията. Когато правото започва да обслужва целите на управлаващите, идва диктатурата. В момента сме свидетели на напрежение в ромските райони. Редно е да попитаме-правото еднакво ли се отнася за всички граждани? Или за едни може,  а за други - не. Правото е хармония на справедливостта и добротата. Убеден съм, че нищо добро не ни чака, когато тя се наруши.

Около КПКОНПИ се разиграха множество скандали. Институцията подгони едни хора, но сякаш не реагира на сигнали за други, свързани с властта. Не ви ли се струва, че и тук е нарушена хармонията на справедливостта?

Дзержински казва: Топло сърце, хладен ум, чисти ръце. Това означава справедлив подход и равнопоставеност пред всички. В случая говорим за  инструмент на управляващите. А управляващите са променлива величина-днес са едни, утре други. Няма да забравя една мисъл на Венцислав Очков, съдия във Върховния съд. Когато подготвяхме Закона за движение по пътищата, неговата реплика беше: Запомнете, законът се пише така, че да ви помага, когато не сте на власт. Може да звуча мрачно,  вероятно е заради вижданията ми. На друг може да му се струвам архаичен. Водя се от идеята за справедливостта и доброто. Важно е  управляващите, независимо от коя партията са, да се съобразяват с принципите на правото, с принципите на икономиката и с принципите, на които се подчинява развитието на обществото ни. Да погледнем към закона за КПКОНПИ. Там има три основни хипотези, които противоречат на основните принципи на правото. Първото е обратната тежест на доказателствата. Второто-отнемане на имущество без да има решение на съда за престъпна дейност. И трето-законът действа със задна дата.  Считам, че вместо да се правят тези отклонения от основните правни принципи, държавата следва да насочи усилията си с нов технически и интелектуален инструментариум срещу този един от 99, който е престъпник. Една мисъл преди време се въртеше в  публичното пространство: По-хубаво 10 престъпници на свобода, отколкото един невинен в затвора. Обществото трябва да проявява нетърпимост към неправдата. Виждаме, че се появиха „жълтите жилетки“ като форма на нетърпимост. Улицата започва да налага своето мнение. От това се възползват различни радикални елементи. Ахмед Доган каза, че улицата не трябва да се налага.

Да не харесахте новогодишното му слово?

Принципно е прав. Но управляващите трябва да се съобразяват с исканията, и желанията на хората, както и с принципите на демокрацията. В противен случай става така, че улицата започва да диктува правилата. Много велики промени все пак са станали през улицата. Моят апел е към управляващите- да спазват принципите на правото и да се съобразяват с интересите на хората.

Вие да нямате политически амбиции?

Не! Нямам такива намерения. Никога не съм искал да бъда политик. Политиката не ме привлича.

Интервю на Катя Илиева