Д-р Румен Кънчев: Модернизирането на армията е без стратегическа визия

Това казва за Фрог експертът по международна сигурност и геополика, доктор на науките по национална сигурност и бивш зам.-министър на отбраната Румен Кънчев.

- Какво е вашето усещане за официалното приемане на председателството на Съвета на ЕС няколко дни след фанфарите преди и по време на откриването му? Не е ли излишно това пренапрягане около европредседателството? Носи се шегата, че то ще бъде успешно, ако към края на мандата българите научат дали сме били шефове на Съвета на Европа или на Съвета на ЕС?

- Председателството на Съвета на ЕС от България е рутинно и всяка държава-членка минава през такъв период, като този процес е цикличен. Целта е не само демократизиране управлението на Съюза, но и показване, че всички са равнопоставени и всяка страна притежава потенциал за 6 месеца периодично да организира председателството на ЕС. В този смисъл това не е някакво изключение за нас, но не бива да го омаловажаваме и да бъдем критични към всичко, което България прави. Сигурен съм, че за нашите пратньори извън ЕС това се приема като голяма чест и работи силно за положителния имидж на страната ни.

- Премиерът Борисов налагал демокрацията в страната със сила, защото българите сме тъпаци? Това ли ни казаха с речите си първите евробюрократи? Много журналисти сравниха речта на Доналд Туск за България и Естония. При нас говори за славното ни минало, а в Естония за постиженията и напредъка на естонците в днешния ден.

- Доналд Туск се държа отлично при откриването в Народния театър, каза хубави неща за България, окуражи ни, посочвайки славната история на страната, посъветва българите да не се самоподценяват и да не мислят, че сме виновни за нещо,  или, че са длъжни някому. Очевидно, отлично се бе подготвил в съответствие с историческата традиция и политическия контекст днес. Появиха се критични бележки, че ни е потупал по рамото, че снизходително се е държал към нас използвайке внимателно националистическата струна в българския характер. Каза се и, че когато е откривал началото на Естонското преседателство е говорил за бъдещето , а в София за миналото. Може някои така да са го разбрали, но Туск показа, че отлично познава ситуацията тук, характера и националната психология на българите, беше положил усилия да изговори всичко на български език и всичко това говори както за интелегиентност, така и за добронамереност към България. Лично аз не се съмнявам, че ръководителите на ЕС ще положат всички необходими усилия и 6 –те месеца на българското председателство на Съвета на ЕС ще минат успешно. Нашата политика през този период трябва да се опита да извлече максимални ползи от този процес, тъй като името на България ще се чува през тези месеци все по-често и в положителен контекст. Каквито и опити за дестабилизация да се направят през тези 6 месеца, било под формата на митинги, оставки и какво ли не още те няма да променят с нищо хода на нещата в ЕС.

- Г-н Кънчев коментирайте подчертавания от политиците и ГЕРБ първи приоритет на европредседателството ни - Западните Балкани?

- Западните Балкани са един от приоритетите на българското председателство и това е ясно признание за България, че тя е по-напред от останалите страни в региона. Доколко тя ще развие тази позиция е трудно да се каже. Но и в Македония, и в Сърбия, и в Албания и навсякъде в Западните Балкани това се оценява много високо и, струва ми се, дори само с този факт имиджът на България сред нейните западни съседи силно нарасна през последната година.

- Според вас ще помагаме ли на Турция? Какво очаквате да е отношението ни към санкциите срещу Русия? Един социолог твърди, че е дошло времето на държави като България - хем да сме добре с Русия, хем със САЩ; хем да ни уважават в ЕС, хем да ни тачи Турция?

- Отношенията ни с Турция са важни в много отношения, икономически, културно-исторически, политически, геополитически, във военен план и др. Турция бе една от страните, която енергично и категорично ни подкрепяше, когато изпълнявахме предварителните критерии за членство в НАТО. Добре е такъв съюзник да имаме на границите си. Разбира се, режимът на Ердоган е нещо съвсем друго. Ако връщането към неосманизма продължи през следващите години Турция все повече ще се отдалечава от Европа. В тази връзка България може да се окаже онзи мост между Анкара и Брюксел, по който да се търси сближаването на Турция с ЕС. Във вътрешната политика на Турция не бива, а нямаме потнциал да се месим. Но не бива и да вярваме толкова много на нейното сближаване с Русия.

Дипломатическите отношения между тези две държави имат повече от 2 вековна история и едва ли добре структурираната в продължение на много векове турска дипломация ще вземе прибързани и радикални решения относно Русия. Разбира се, българските политици никога не бива да подценяват планът „Йозал“ за т.нар. ислямска дъга, лансиран непосредствено след края на Студената война, концепцията за „стратегическата дълбочина“ на бившия министър-председател на Турция Давутоглу и др.

- Бяхте зам.-министър в министерството на обраната. Ще се съгласите ли с анализа на вашия колега Бойко Ноев, че днешната българска армия е "куха армия". Според него е илюзия,че ако се отпуснат допълнително средства за 2018 г., ще се реши някакъв проблем?

- Отдавна в министерството на отбраната не се провеждат реформи и това не е тайна за никого. Получава се парадокс, офицерите и служителите на това министерство са най-много обучавани от нашите партньори в различни структури на Алианса и, вероятно, са най-добре образованите сред останалите държавни служители, но в същото време армията не е в добро състояние. Днешният министър е амбициозен и енергичен, освен това е и патриотично настроен, наясно е с историческия контекст на Балканите, а около него бъка от историци. Моето скромно мнение обаче е, че започнатата от него модернизация и превъоръжаване е без стратегическа визия. С неясен хоризонт. С елементарни и много ниски приоритети и цели. Не може в края на второто десетилетие 21 век приоритет да бъде модернизацията на танк Т-72, конструиран преди 60 години. И да искаш пари от данъкоплатеца за такъв приоритет. Още повече, че този танк бе изпробван в реална бойна обстановка преди 15 години, при операцията на САЩ в Ирак през април 2003 г., когато иракчани загубиха за две седмици две танкови бригади и гвардейска танкова дивизия, които бяха въоръжени точно с Т-72. Т-72 постъпи на въоръжение в българската армия около 1969 – 1970 г. , смешно е 50 години по-късно да се връщаме към него като към основен боен танк на БА.

Още по-безперспективно е положението в авиацията. Противовъздушната отбрана е базирана изцяло на руски системи за ПВО, между които „най-модерна“ е системата С – 300. При ВВС конкурсът за закупуване на нов базов многоцеливи  изстребител вероятно ще бъде върнат на изходна позиция и ще започне отначало, което означава, че до края на 2019 г. решение, поне на концептуално ниво, няма да има. Разбира се, не Каракачанов, а други преди него носят главно отговорността за това състояние в МО, но от почти година и той е сред отговорните фактори. В модернизацията и превъоръжаването на военноморския флот пък е направо хаос. Там нищо не е ясно. Няма средносрочни приоритети и цели, няма дългосрочна визия.

И не е най-важен некомплектът от 5-6 хиляди войници в БА. Духът на армията е нисък, а имам чувството, че личният състав е деморализиран и „преуморен“ от продължилото прекалено дълго, тежко и, накрая, оказало се неефективно реформиране. Реформата в армията иска ясна и дългосрочна стратегическа визия, която да бъде приета като първостепенен национален приоритет и изпълнявана от всички български правителства независимо от техният политически цвят. Тази реформа трябва да създава бойни възможности, които не могат да бъдат постигнати с оръжие и техники отпреди 50-60 години.

- И един последен въпрос , като експерт по международна сигурност  кажете, колко голяма  заплаха за световния мир е КНДР?

- Севернокорейската ядрена програма не е проблем само на САЩ, а и на останалите ядрени сили и особено на РФ и Китай. Създаването на нови ядрени държави след края на Студената война постепенно се превръща в необратим процес и това ще усложни рязко запазването на мира през следващите години. Севернокорейците вече са на етап, при който са възможни само два основни варианта:1) или тяхната ядрена програма за военни цели да бъде замразена, за да не се нуклеизира севернокорейският полуостров или 2) Северна Корея да бъде призната от световните ядрени сили САЩ, РФ, Китай, Англия, Франция и Индия за равностойна на тях ядрена сила. И при първия, и при втория вариант са необходими усилията на всички ядрени държави и особено на членовете на Съвета за сигурност на ООН. Добрата тенденция към днешния момент е, че между неговите постоянни членове продължава да съществува пълен консенсус относно необходимостта от замаразяването на ядрената прогарма на Северна Корея за военни цели. Северно-корейското политическо и държавно ръководство обаче все още не желае да се съобрази с ООН.

Интервю на Красен Бучков