Д-р Силвия Сиракова: На 14 февруари празнувам по четири направления!

- Г-жо Сиракова в месеца на любовта и виното – какво ще празнувате?

- На 14 ти февруари има „струпване“ на няколко празника…

1. Трифон Зарезан по нов стил,
2. Свети Валентин,
3. Международен ден на археолога,
4. Успение на Свети Кирил Славянобългарски.

Празнувам всички. Всяка година. Обичам хубавото вино и като историк, знам какво място заема в античната култура, а и днес. Осъзнавам важността му и като социален контактьор…

Ще уважа и Свети Валентин, защото няма нищо по - градивно, красиво и мотивиращо от любовта.

Археолог ще остана винаги, защото това е диагноза. А, Свети Кирил – знаем колко важен за българската писменост и просвета.

14 – февруари - Прекрасен ден! Изпълнен със съдържателни поводи за празнуване. А аз празнувам винаги и по четирите направления!
Какво по- хубаво?

- Как избирате гардероба си – винаги изглеждате елегантно,  дори и с униформа?

- Ако наистина е вярно - мисля, че се възпитава от ранно детство. И двете ми баби бяха много елегантни. С майка ми се гордеех страшно – по родителските срещи – беше най- хубавата майка. Така ми казваха другите деца. Винаги съм имала особено отношение към модата. Не съм влизала никога в никакъв моден канон. Винаги съм решавала аз.

Като историк – познавам и историята на облеклото през вековете. Дори, като студентка съм карала такъв курс по „облекло и костюми“.

Още в ранна възраст осъзнах, че някои цветове ми влияят на настроението. Тогава още не бях чела нищо за това- просто го усетих. Обичам много свежите цветове – зелено, тюркоазено, мистично лилаво особено, но бялото ми е особено любимо. Съвсем скоро открих и червеното, което цял живот съм отричала. Това значи нещо, разбира се. Истината е, че благодарение на гените си – тенът ми търпи доста цветове. А в кройките винаги се съобразявам с моята фигура, а не с модните тенденции. Като всяка жена – имам своите комплекси по отношение на фигурата си и се старая да туширам щетите на майката Природа по мен.

- Какви аромати предпочитате?

- Е, това е една от огромните ми слабости. Още от дете. Светът на ароматите е като магия за мен. Много съм чела за историята на парфюмите – още от Месопотамия, Египет, Рим- та до наши дни. Имам мои категорични предпочитания и агресивния маркетинг не може да ги промени. И аз имам своите промени на настроения и оттам на парфюми, които предпочитам. Смея да твърдя, че продължавам да следя и поддържам информацията си по отношение на развитието на световните лейбъли по посока на ароматите.

Като момиче бях влюбена в аромата на диви карамфили на Нина Ричи в „Лер дю темп“ и в този на момина сълза в Диорисимо на Диор. Сега, от може би 2 години залагам основно на 2-3 парфюма. „Пантера“ на Картие, като дневен,и Елексира на чудесата на Ермес, харесвам и по новите аромати на Герлен.

- Любими филми, автори, живопис, хоби?

- Срам ме е да си призная, но спрях да чета това, което искам. Просто нямам време. Чета книги и материали, свързани с проектите ми към момента. Като добавиш и новинарския поток, който всеки съвременен човек „изтърпява“ през деня…Но все пак ще спомена няколко автори, без чиито произведения не мога. Томчетата им стоят на близо и понякога препрочитам по половин страничка и съм като пречистена. Не мога без моят учител по снизходителност към човечеството – Оскар Уайлд. Когато съм ранена - лекувам душата си с Маркес, Тургенев и Карлсон, който живее на покрива.

Не мога без стиховете на невероятната Маргарита Петкова – няма да спра да повтарям, че тя е моят „душевен говорител“. Във всяко нейно стихотворение, открирам формулировките на женската си същност и усещания. Преди няколко години открих и съвременатата българска писателка Катерина Хапсали, която чувствам, като посестрима, като съдба и светоусещане, заради нашата обща любов към Балканите.

За отношението ми към изкуството ще цитирам една мисъл отново на любимият ми Оскар Уайлд, който казва, че изкуството трябва да се приема интуитивно, без значение дали е музика или живопис, или театър. Така го приемам и аз. Абсолютно интуитивно. Не се влияя от моди, течения, тенденции. Никой не може да ме убеди, че нещо, е „велико, гениално и уникално“, ако не докосне моята душа. Ето, например сега ми трябва море. Ужасно се нуждая от море – пълня душата си с маринисти.
Същото е и с музиката…Мисля, че изкуството трябва да е „храна за душите“, а не самоцелно. Силно интуитивен човек съм и точно тази интуитивност, когато някое от изкуството докосва душата ми ме довежда до тази наслада, за която всъщност съществува истинскато изкуство - не халтурата.

- Как реанимирате – живееш толкова интензивен живот?

- Май не реанимирам. Поне сега в условията на пандемия – не можем да излизаме с приятели. Няма как да се видим по едно кафе да изпием с приятелка – да си разкажем нещо. Сега, като се замисля – абсолютен парадокс е, но май сега изобщо не реанимирам. Нямам време за четене на литература по мое желание. Тотално се обърках къде се играе и дали изобщо се играе нещо по театрите. Обичайните неща, които правех преди„ пандемията и които бяха релакс за мен- сега ги няма. Спя, когато мога и имам време. Като се вземе предвид, че съм „сова“ – значи и това ми се случва малко. Но и в този случаи - всичко е субективно.

Има хора, които реанимираха пълноценно през този период - аз - незнам как. Да, парадокс е, но сега, по време на пандемията – разпускам по- малко от преди…

- Съвремена жена – такава ли е Силвия Сиракова?

- . Понякога се чувствам като амазонка, като жена – войн от анимационен филм. Не съм сигурна за ефективността на „свръх оръжията си“, но се досещам се за едно, две. Скоро, покрай протестите, в които участвах, един много скъп приятел почти ми се накара, че съм се превърнала в "мъжкарана". Бях се събрала много в себе си – бях стиснала зъби. За известно време "дамските атрибути" бяха останали на втори план. Така трябваше! Преди няколко месеца бях такава. но, като всяка жена съм по своему хамелеон и мисля, че отново съм се върнала към нормалността.

Такива сме жените тук, в България…Налага се да се мобилизираме бързо за да бъдем поливалетни. Но българските работещи жени, като цяло са различни от другите дами в различни точки на света, като цяло. Имам наблюдения върху работещите жени в няколко държави по света. Мисля, че българките на Балканите, като цяло са най- еманципираните жени. Пак казвам – не мога да преценя дали това е добре. Не се наемам да бъда обективна, защото не познавам другата гледна точка на жената, която е само домакиня. Благодарна съм на Съдбата, че винаги съм имала интересна и любима работа. Никога не съм работила нещо монотонно, еднотипно. Пак казвам - най- тежката част от семейните анжажименти и едновременно с това и образование ми се случиха много рано и сега вече е само работата ми. Сигурно е тежко на една жена, която цял ден работи в някоя фабрика, например, или в някой офис едно и също, вечер се прибира,къщата, децата, сметките…Сигурно е смачкващо, убийствено…

Виждала съм по Балканите и света и другият вариант – осигурени от съпрузите си дами, които сплетничат по цял ден и гледат филми, животът им е изпълнен със снобски псевдоангажименти…

Знам, че много съвремени млади дами мечтаят за именно такъв живот. Пожелавам на всички мечтите им да се сбъднат, но този начин на живот не е за мен!

Незнам…накара ме да се замисля и да сравнявам. И май сравнeнието е в моя полза. Днес животът ми е по- пълен от всякога. Имам работа, която обожавам, имам обществени ангажименти, които ме карат да се чувствам потребна и граждански ангажирана, имам прекрасно дете, имам обичта на един силен и смел мъж - моят и не само мой герой, имам уникални приятели - най-красивите и светли български умове.

Май имам всичко!

Благодаря ти, че чрез въпросите накара да разбера, че всъщност съм щастлива жена!
Не знам дали мога по друг начин. Мисля, че не мога – това съм аз. Но, всеки решава сам.

- След толкова предавания и филми зад гърба ти – още ли те „сърбят ръцете“ за работа?

- Във Военният телевизионен канал съм още от създаването му. Странно е, че някак, като че ли вървя отзад – напред. В началото правех и водех предавания, свързани със сигурността на Балканите, а сега съм повече в историческата тематика. Макар, че тогава бях по - близо до студентските си години, когато изучавах история, а и до работата ми в Националният исторически музей и в НБУ, като преподавател.

Сега от време на време успявам да направя и някой филм за съвременната армия, но в момента основно се занимавам с Патриотичния и исторически сектор. Това, обаче не значи, че не събирам материали и не работя по 3 сценария едновременно и сега. Единият проект беше пред старта си, но „затварянето“ с Ковид го отмени за неопределено време. Той е посветен на позиционната няколкодневна война между България и Гърция през 1953 . Вторият проект, за който мисля, а вече събирам материали и осъществявам контакти с бъдещите си участници във филма е проекта, посветен на един български войник, от първите Сини каски в Камбоджа – Евгений Василев, загинал по късно с мъченическа смърт в Босна от ръцете на муджехидините през 1995 г.

За третият проект е още рано да говоря, но не спирам да работя и по него. Гледната ми точка ще е абсолютно различна и ще прави анализ и ще търси причините, а няма да бъде просто хроника на едни събития от преди почти 20 години.

Същевременно обявихме в ефира на Щрихи от миналото с Холивудския актьор и продуцент Антон Касабов, че работим по много сериозен проект на филм за Васил Левски по легендарния сценарии на Яна Язова.

Паралелно с това работя по рубриките си във ВТК. Няма да крия, че „телевизионната болест“ е страшен вирус. Сигурно е като летенето. Адреналин! Няма спиране - колкото повече, толкова повече.

Разговаря: Красен Костадинов

Силвия Сиракова е доктор по история и класическа археология. Работила е в Националния исторически музей (НИМ) като археолог и уредник. Преподавател в НБУ (Нов български университет). Организационен секретар на „Балкански форум по сигурност”. Журналист в печатни медии и във ВТК (Военен телевизионен канал). Автор на редица документални филми на патриотична и историческа тематика, водещ на рубриките „Балканите днес”, „Балкани и сигурност”, „Балканика”, „Исторически графити”, „Щрихи от миналото”, „Българските пълководци” и др.

Общественик. Член на Военноисторическата комисия, Фондация „Културно –историческо наследство”, Съюз на българските журналисти, Съюз на офицерите и сежантите от запаса и резерва, Съюз на Тракийските дружества в България.