Симеон Иванов: Искаме Иван Бояджиев посмъртно да бъде произведен в генерал

-    Г-н Иванов, експертът по антитероризъм  Иван Бояджиев  беше председател на Института за изучаване на тероризма и сигурността. Ще продължи ли дейността му  след като си тръгна от този свят?

-  Иван Бояджиев  беше не само председател на института , но и изключителна личност. Един от малкото хора, които направиха много в МВР  и оставиха трайна следа след себе си. Почти не се знае, че той изгради цялат  служба ДОТИ , антибомбения  отряд.  Иван доказа още веднъж, че разрушаването е дело  на мнозина, а съграждането е привилегия само на малцина. Той беше от вторите. Отличаваше се с една голяма почтеност към службата, която създаде и разбира се  към МВР. С неговата смърт България  загуби сериозен и авторитетен човек от международен мащаб. Делото му, обаче няма да приключи. Напротив.

- Използваха ли у нас неговия потенциал?

- Потенциалът  му не беше използван дори на 50 процента. И то защото от него се интересуваха, докато можеха да разчитат на пиара, който правеше с медиите си изяви. Обясняваше  много точно процесите в обществото. Направи много за България, а  управляващите и кметът на София дори не изпратиха съболезнования на погребението му.  В Столична община работи до последно. Вярно е, че през последната година боледуваше сериозно. Претърпя тежки операции. Но той беше дал много за системата сигурност. Поведението на сегашното правителство е срамно. Вече не очаквам от него нищо добро.

- Чувстваше ли Иван Бояджиев  приживе това отношение?

- Той не е първият човек в България , който е недооценен. Това е обичайно за сегашното поколение политици, които освен за лични  дивиденти  и пари ,за друго не се грижат.

- През последните години се напълнихме с много генерали. Господин Бояджиев, обаче не беше удостоен с това звание. Как си го обяснявате?

- Той трябваше да получи генералско звание за  оперативната и организационната си длъжност  в МВР, която няма да коментирам. Не стана генерал заради политически котерийни игри. Два пъти правителството на Жан Виденов даваше предложения за неговото удостояване  с генералско знание. И два пъти президентът Жельо Желев отказваше с мотива, че не му е „лично верен“. Желев  искаше  само на него да му се  докладва. Държеше Иван да не прави нищо без негово съгласие. Не разбра, че той няма да клекне и да му целува ръка. На никого не го направи.

- Това не го ли обиждаше все пак?

- Не.  Беше широко скроен човек. Казваше: По-добре можещ полковник, отколкото ампутиран генерал. Генерал се става с лице към хората, а не със залепени пагони след  лизане. С насмешка се отнасяше  към това. Иван Бояджиев няма да е нито първият, нито последният експерт, който е в това положение. И днес има служители-бивши и настоящи като него. Целият свят  призна експертизата на Бояджиев.  Само нашите не разбраха. Твърдеше, че да се обидиш на който е да е от управляващите, е все едно да се обидиш  на безумец. На луд можеш ли да се обиждаш?! Няма как. Луд и алчен-те са на едно ниво.

- До колкото знам, той е бил главно действащо лице при разкриването на терористите от гара Буново. Така ли е?

- Той беше водещата личност при разследване на атентата на гара Буново. Важна роля имаше и следователят  Митрофан  Митрофанов, но и него забравиха. Заслугата на Иван не беше само да намери доказателствата за извършеното престъпление, а да открие тенденциите и да даде възможните решения за последващите действия на терористите.

- Защо у нас лесно  се забравят личности като Иван Бояджиев?

-Защото не са интересни. Те не правят евтин пиар, нямат милиони по сметките си. Иван  караше кола втора употреба. Не ползваше служебна. Не си купи никога мерцедес или джип, да речем. За сметка на това обичаше България. Беше изцяло отдаден на нея. Обичаше онзи неповторим  възрожденски дух на хората. За него националната сигурност беше икона.

- Кога го видяхте за последно и какво ви каза?

- Последното ни виждане беше четири месеца преди да почине. Предстоеше му тежка операция и не  искаше да го запомним като човек на легло. Той винаги беше действен.  По телефона се чухме после. Каза ми: Вие сте млади. Трябва да си свършите работата. Това, което аз не успях, вие го направете. Държеше се до последно. Казваше: Време е да оставим младите да работят.

- Каква ще е съдбата на института, след като него го няма?

- Поели сме ангажимент да се избере нов председател. Това ще стане сега, на 18 септември. Освен това ще внесем предложение до президента Румен Радев да удостои посмъртно Иван Бояджиев с генералско звание. Той го заслужава повече от всички генерали, взети заедно. Ако не го направим, бъдещите поколения няма да ни го простят.

Интервю на Катя Илиева