Синът на Пабло Ескобар: Империята, изградена от баща ми, го унищожи

Мъжът, който умишлено си е сменил  името и живее в Аржентина сподели още:  Никога не ме е лъгал. Не се притесняваше да ми каже, че той е наредил да убият даден човек. Харчеше пари за бедните в Колумбия. Това го правеше щастлив. Капризи имаше много. По едно време бях запален фен на Майкъл  Джексън , искаше да ми направи този подарък, като го покани, но не можа, защото започна войната. Позволи ми да бъда голям човек, въпреки, че бях малък. 

Подари ми на 11 години апартамент  като на ерген, за да има къде да ходя с момичетата. Двойната гуша наследих от него.  Той възпита  в мен състрадание към другите. Големият двигател на потреблението  на наркотици в света е забраната. Тя е отлична реклама за потреблението. Никоя забрана няма да постине  успех. Алкохолът  и тютюна също са дрога , но те са законни . Те, обаче убиват. На този проблем трябва да противопоставим с много любов и образование.

Мен не ме определят имената ми, а делата. Имах 10 минути да избера новото си име. Не трябваше да има мафиотска  слава. Трябваше да махна клеймото на фамилията си. Детето ми ще избере само името си. Уча го, че трябва да обича дядо си. Той е на 3 г. и не знае още за него. Аз не се движа с охрана. Пази ме онзи отгоре. Всички ще умрат, това е неизбежно. Никога не съм одобрявал насилието на баща ми. На 7 г бях, когато ми каза, че е бандит. Почувствах благодарност за честността му. Всеки човек има своя история, независимо от това какъв е баща му. Той ми даваше само обич. Нямам упреци към него като баща, а като бандит. Спомням си как ме отказа от биберона. Купи ми балон с газ и ме попита дали искам да видя как лети биберона. От този ден престанах да ползвам биберон. Тогава за първи път ме измами.

Никога не ме е лъгал. Той искаше да знам от какво семейство съм и какви може да са последствията от това. Най-страшното беше един атентат в самолет, който беше взривен с повече от 100 души на борда. Цялата  империя, изградена от баща ми, го унищожи него самия. Бедните бяха дискриминирани,  защото бяха получили помощ от баща ми. Добрите дела на баща ми могат да бъдат продължени. Не би било умно да се върна в имението ни. Получил съм като наследство неговите врагове. Поръча да убият 500 полицаи. Войната стана страшна. Никой не зачиташе човешкия живот.

Баща ми и фамилията му били прогонени от земите си. Искал да стане счетоводител или адвокат. Няма финансовата  възможност да продължи. Казал си, че ако стане на 30 години и няма 1 млн . долара, ще се самоубие. Всички му се смели . Започнал с контрабанда на алкохол и техника, после влязъл в бизнеса с дрога . Писал ми е много писма, които съм разказал в книгата си. Веднъж попитах колко пари има, но той каза, че е загубил сметката. Корупцията , която му беше позволила да стигне  толкова далече, му струваше много.

Всички носим вина за насилието, което преживяваме. Тези пари ги плащаха американските картели, за които никога не се говореше. Те премълчават имената на собствените си бандити. САЩ  произвеждат химиците, които правят  възможно съществуването на кокаина. В книгата  си коментирам финансирането на предизборните кампании на някои наши президенти. Никой нищо не казва по въпроса. По-интересно им е да говорят за Франк Синатра , защото той не е между живите.

Баща ми тръгна надолу в момента, когато влезе в политиката-по-мръсна империя , от тази, която той управляваше . Връзката между политиката и наркотрафика  е по-голяма, отколкото хората си мислят. Баща ми не изостави наркотрафика , мислеше, че може да движи двете неща. Политиката е най-лошата му грешка. Затворът за баща ми се превърна в петзвезден хотел. Той беше директор на затвора. Хората разбраха, че той е направил нещо невъзможо -един бандит, който направил затвор за себе си. Криех се в затвора, когато полицията искаше да ме отвлече. Много пъти се опитваха да ме отвлекат . Заложиха ми бомба. На 1 км . стъклата бяха разбити. Не ми беше писано да умра в този ден. Загубих слуха на едното си ухо, повече от 50 на сто от слуха си. Но не приемайте, че съм жертва от уважение към хилядите жертви на баща ми. От 1984 година се крия. Парите от накотрафик  не служат за нищо.

Имахме достатъчно пари да си купим всичко, но нямахме свободата, за да си купим хляб. Криехме се в джунглата. Видяхме се за последно три месеца преди смъртта му. Предчувстваше , че ще се видим за последен път. Когато умря, аз бях дете. Спомням си, че ми каза че трябва да се грижа за сестра  си, защото мислеше, че чичо ми може да я отвлече. Той беше предател. Никога не съм бил съгласен с насилието, но не бих го предал. Предпочитам да умра, пред това да предам баща си. Чичо ми е предал баща ми на неговите врагове. Бил е информатор на ДЕА , той е по-големия брат. Аз прощавам, но да простиш, не значи да забравиш. Предаде го собствената му майка. Не ги смятам за роднини.

Ние, семейството,  бяхме заложници на колумбийската  държава. Ние бяхме примамката. Властите дадоха на баща ми да разбере, че ако  не се предаде, нас ще ни убият. През живота си не е ползвал телефон. Преди да го заловят, той 5 пъти е използвал телефон, после се самоубил. Той винаги ми казваше, че предпочита гроб в Колумбия, пред затвор в САЩ . Показа ми, че ще се застреля зад дясното ухо. Той вярваше, че всеки човек си има съдба, за добро или зло. Той искаше да помогне на колумбийския  народ да се отърве от бедността. Използваше марихуана, и то когато не работеше. Казваше-смел е онзи, който не опитва наркотиците. Той ме възпитаваше, че това е отрова за продаване, а не за употреба. Беше заплашил със смърт всички, които приемат дрога  пред мен. Никога  не съм употребявал наркотици. Възпитанието е решението. Светът е длъжен да обяви мир на наркотиците. Забраната поражда насилие и корупция.

Американците  приемаха  баща ми с отворени обятия. Те бяха най-добрите му партньори. Имах виза в продължение на 14 години. Сега нямам виза, защото ми искат 800 млн . долара за 4 визи. Най-големият ми подарък от него беше времето, което прекарваше с мен. Много футболисти го придружаваха на игрищата, построени от баща ми. Когато се криехме заедно, обичахме да четем дума по дума речника. В книгата уточнявам, че Франк Синатра  е бил връзка с един от неговите директни сътрудници. Колкото повече пари имахме, толкова по-бедни се чувствахме.

Парите без свобода, не служат за нищо. Аз поех моралната отговорност  за всички престъпления, извършени от баща ми. Като мирен човек трябваше да направя това, докато стигна до последната жертва на баща ми. Тая надежда, че те те ще простят. Да простиш, означава, че се освобождаваш  от мъката и болката като жертва. Ако можех да избера родителите си, пак него щях да избера. Майка ми е жива, влюбва се в баща ми, когато е била 13 годишна. Била е истинска любов. Мака ми се омъжила за него и му обещала да му бъда вярна до смъртта си. Караше баща ми да спре и да не продължава по пътя на насилието.

Миролюбивата нагласа на майка ми ни спаси. Имах възможност веднъж да бъда милионер, но се оказа не толкова приятно. Малко късно е да продължа. По-добре да съм архитект и писател. Ще съм по-беден, но ще живея повече. Аз съм плод на неговото възпитание и неговата любов. Израсъл съм сред най-лошите бандити в Колумбия. Аз съм възпитан  с много любов и обич. Макар да имаше много пари, беше скромен. Носеше една марка дрехи.  Казваше ми, че бижутата не правят човека. Живеем в мир в Аржентина.

Помолихме правителството да променят  самоличността ни, заплашихме ги,  че ще разкрием това, което знаем за тях и те ни съдействаха. Върховният съд на Аржентина ни обяви за невинни. Сестра ми живее в анонимност. Много пари хвърлихме по пътя си, за да спасим живота си. Властите и мафията ни отнеха всички пари. Политиците си ги поделиха. Това лишава от легитимност  цялата борба, която уж водят срещу баща ми. Мен може и да ме убият, но книгата ми-не. С книгата давам право на жертвите да научат истината.

Баща и син