Спортният журналист Сашо Диков: Правя се на Мунчо, за да казвам истината

Интервю на Люба Кулезич

- Как си обясняваш появата на дописка в седмичника „Уикенд”, че си агент на Държавна сигурност Виктор? Кой има интерес да те нападне, макар и с известни уговорки?

- Съжалявам, че трябва да го кажа, но мисля, че това е поръчкова статия.

- Кой е поръчителят?

- Нямам доказателства. Затова ще премълча името, за което допускам, че е направило внушенията за някакво мое досие, което се предлагало срещу 2000 лв. на вестника.

- Нямаш ли хипотези за причините да бъдеш ударен?

- Едната от темите, които разработвах в няколко поредни предавания по Канал 3, беше темата за досиетата. Мисля, че ме накисват за агентурно минало, за да бъда уязвен точно по тази линия.

- За първи път ли се занимаваш сега с темата за агентите на ДС?

- В интерес на истината – да. Стана ми интересно да отида в Комисията по досиетата и да видя какво пише в досието на „Гоце”. Видях още досиетата на Димитри Иванов и на Ахмед Доган. Едно от нещата, които ме мотивираха за досието на Доган, беше едно убийствено интревю на Вежди Рашидов в „24 часа”. Там той твърдеше, че Доган е вкаран в затвора, за да шпионира други турци, затворени заради Възродителния процес...

- Е, та това се повтаря открай време...

- Да, де ама пак нямаше никаква реакция от никого. Нито от самия Доган, нито от негови важни хора в ДПС. Това мълчание за мене е убийствено, то е абсурдно. Тогава поканих Вежди в предаването си.

- Темата за агентурното минало на Доган, на Гоце дори се изтърка. Да те атакуват, че я подхващаш пак, не е ли малко детско това допускане?

- Виж какво, що се отнася до спорта, мога да си говоря каквото и както искам. В тази сфера са преплетени също страшни интереси. Но все пак в спорта съм се наложил като някаква фигура. И публиката, и спортните босове знаят, че говоря това, което мисля и според убежденията си. А не защото някой ме е подкупил. Когато обаче човек с моята репутация на журналист, който не лъже, насочи интереса си от по-страничните спортни теми към по-сериозни сфери, знаех, че ще има уязвени хора. Те се изживяват като персони с власт. Бях сигурен, че ще реагират по някакъв начин, за да всеят съмнения в моята почтеност.

- Защо е толкова важен твоят авторитет?

- Виж какво, когато гостувах за последно в „На 4 очи” при Цветанка Ризова, за първи път в този пояс Нова телевизия би два пъти по рейтинг Би Ти Ви.

- Ами?! На какво се дължи този удар?

- Ами защото ставаше дума – като ги почнеш от Сергей Станишев до Първанов – за какво ли не. Очевидно, предизвиквам някакво внимание у хората. Същото ми казаха и от екипа в „Шоуто на Азис”, където гостувах и общо взето направих Азис на нищо. Бах № 1 по рейтинг в цялата история на предаването. Значи, колкото и наивно да звучи, публиката ми се доверява. Правилно ли, неправилно ли говоря, но тя ми вярва. Може би.

- Вярва на какво: на това, че у теб няма задни мисли?

- Да. Затова и започнах да правя предаването си със заглавието „Пет за четири”. Давам си сметка, че по много теми ми липсва компетентност. Затова пък съм запазил чистото любопитство на дете, което гледа какво става около нас, не вярва на очите си, на ушите си и затова задава въпроси.

- Получаваш ли отговорите, които да ти обяснят същината на ставащото?

- Помниш ли, когато на първа страница на „168 часа” излезе, че на Първанов пушката струва 50 000 лв.? А вътре на въпроса откъде я има и кой му я е купил, главният секретар на президентството отговори, че когато държавният глава ловува, в този момент той не е държавен глава. Затова не го лови законът за достъп до информацията и затова не е длъжен да отговаря. За мен това е гавра с цялата ни гилдия. Но реагирахме само Re: tv и аз.

- Ти досега интересувал ли си се дали в Комисията по досиетата има нещо за теб?

- Никога до преди месец, когато отидох за онези досиета – на Първанов, на Доган, на Димитри Иванов. Неведнъж съм си мислел да поискам да прочета кой как ме е клепал. Но все не ми е достигало любопитство. Но този път пуснах молба за проверка.

- От Комисията ми казаха, че скоро ще излезе с резултатите от проверката. Засега, както се казва, си чист. Защо се реши да опишеш в книгата „Неудобните” на Петър Волгин своята единствена среща с ДС преди 30 гозини?

- Реших не за друго, а защото винаги съм се изумявал и не съм могъл да си обясня защо тези, които са били сътрудници на ДС и особено доносници на Шесто, как пък веднъж след 10 ноември не излязоха да кажат първи: „Хора, прекараха ме, натиснаха ме, но – да, аз сътрудничих. Ако искате, приемете ме, ако не – не”. Не, бе, мълчаха и си мълчат. Ама и се настървяват сега, като им падат маските окончателно. Смятам, че поне в нашата професия трябва всичко да е прозрачно. Заради едната професионална етика. Затова ми се виждаше нормално да разкажа, че съм имал един контакт с офицер от ДС.

- Какво точно се случи тогава?

- Бях студент първи курс. Беше забранено да се ходи в жилищата на чужди дипломати, но аз ходех на гости на една австрийка.

- С каква цел? Защото си бил хубаво момче ли?

- Ами щото ме канеха на партита. Не съм си давал сметка тогава, че съм бил хубаво момче. Но имах нужда от повече контакти в началото на скиорската ми кариера. Бах на 21 години. С онази австрийска дипломатка се запознахме, защото тя идваше на състезанията ми. Но бързам веднага да кажа, че в моите очи тогава една около 40 годишна жена беше меко казано твърде зряла. Нашият контакт е бил приятелски, вербален. И тогава дойде един и каза: „Трябва да напишеш за какво си приказвате”. Искаше да призная, че тя ме е карала да избягам в чужбина. Аз отказах и така приключиха нещата. Повече нито този, нито друг човек от ДС не съм срещал. Тогава бях убеден, че съм се разминал тънко за нарушението, че съм ходил на гости на чужденка. Не мога да ти кажа обаче, какво е щяло да стане, ако ме бяха натиснали и ми кажеха: „Айде, обратно в Троян”.

- От публикацията в „Уикенд” ли разбра, че на черния пазар се предлага папка с досието ти за 2000 лв.?

- Авторът ми се обади предварително, за да коментирам това. Но аз знаех за себе си, че нямам от какво да се притеснявам и му го казах. Интересно е обаче дали наистина действа още черен пазар на досиета при положение, че това нещо вече е наказуемо по закон. Поне това може да се проясни заради тази дописка, че съм агент на ДС.

- Не ти ли играе понякога лоша шега твоята прекалена непосредственост в журналистиката? Не се ли боиш, че ще те нарекат Мунчо заради откровеността ти? По този този начин не ставаш ли мишена на насмешки и на подценяване, включително и на компромати като този сега, че си ченге?

- В журналистиката се чувствам като човек, когото никой не може да уязви. Така съм ги карал нещата през последните 30 години, че няма кой да каже, че за нещо съм излъгал, взел съм пари, затраял съм си или съм си изкривил душата. Затова мога да се правя на клоун, на наивен, на Мунчо и да казвам каквото ми е на сърце. Не съм безгрешен, но поне този комфорт да съм открит, съм си го извоювал в професията. Ей затова искат да ме окалят. Гадното е, че от тук нататък след тази дописка винаги ще си остане някакво съмнение, че нещо има около мен.



Сашо Диков с дъщеря си Петя

- Нали Комисията по досиетата всеки момент ще се произнесе?

- Каквото и да каже Комисията по досиетата, у нас политиците я докараха до там, че никой не вярва на институциите. Доверието е сринато тотално във всичко. След като се оказа, че има уредени мачове и между вечните съперници „Левски” и ЦСКА, за какво да говорим вече? И какво от това, че съм първият, който каза това и отначало ме вдигнаха на „ура”, а после излезе, че съм прав? Страшното е, че съм бил прав. Стана нетърпимо вече. Няма здраво място в това наше общество, за което човек да се залови.

- Имаш ли прогнози за резултата от изборите през юни?

- Нарочно пуснах в края на петъчното си предаване целия материал, в който Бойко Борисов каза, че Станишев и Доган му готвят атентат. Никой не го пусна целия, за да се разбере общият смисъл. За мен беше много важно и това, което Борисов спомена, че МВФ констатирал, че догодина България ще има 3 милиарда дефицит. Защо всички медии оставиха без коментар тази ужасяваща новина? Става страшно мазало преди изборите. Задават се кански манупалиции от страна на БСП и Доган. Изливат се огромни пари, тече уникално подкупване на медии. Управниците толкова нагло напъват за властта, удрят по Борисов толкова безочливо, че минаха всякакви граници на приличието. Няма да се изненадам, ако ГЕРБ спечели абсолютно мнозинство.

- Очакваш масов протестен вот, така ли?

- Да. Идва моментът, когато хората наказват – както наказаха Костов и царя. Друг е въпросът, че – макар да съм фен на Бойко – гафовете и първосигналните му реакции му играят лоша шега. Слаб му е щабът, иска се по-сериозна подготовка. Забелязва се аматьорщина покрай него и в него самия, което си е стряскащо. Само че избирателите ще избират между БСП и ГЕРБ, както на онзи дебат избираха между Бойко и Станишев: по усет и по чувство. От лявата страна нагли, самодоволни, безогледни властници. Насреща им – известна чистота все пак. Тя ще натежи на везните накрая. Защото хората не са морални дебили в крайна сметка. Разбираш ли?!