Стоян Тончев пред Фрог: Демокрация в държави без върховенство на закона и свободни медии – няма

-        Стоян, след години говорене за корупция, чекмеджета, пачки и кюлчета, има ли опасност темата да се “изтощи” и обществото да спре да й обръща внимание?

-        Темата за корупцията винаги ще бъде актуална, докато България продължава да бъде бетонирана на първото място по корупция сред държавите в Европейски съюз.
Корупцията е вкусна „дъвка“ за партии и политически лица, когато са в опозиция или се борят за власт, но когато се потопят в нея, както виждаме, вместо да бъдат пресичани и изкоренявани, корупционните практики не само биват продължавани, но и „иновативно“ надграждани.

Разбира се, че това умори будното гражданско общество, защото корупцията се бори първо с личен пример, а не само с приказки, законопроекти и приемането на закони, които не влизат в употреба за създателите и носителите на корупционните отношения и обвързаности, но пък добре се котират като правосъден „напредък“ пред европейските и атлантическите партньори на държавата ни. Всъщност лъжем и заблуждаваме себе си.

Цели системи в България функционират заради корупцията. И да, може да се каже, че българското общество започна да свиква, защото примерите за порочни и престъпни административни и институционални практики, не рядко кореспондиращи и с рекет, са много, но липсата на наказани обезсмисля и обезсилва гражданската енергия.

-        Дали пък това не е идеята - хората да се отвратят от политическата класа и да спрат да се интересуват от безобразията по върховете на властта?

- Българите отдавна са отвратени от политическите елити и доказателство за това може да бъде потърсено и намерено в недостигащата до 40% избирателна активност и в отрицателните рейтинги на всички политически лидери, в това число и на президента.
В голяма степен мнозинството от българите са спрели да се интересуват какво се случва по върховете на властта. Вечер на масата се коментират казуси от злободневието, политическите и корупционни скандали, попаднали в публичното пространство са широко обсъждани, но сюжетът и най-вече краят на този „филм“ е от 30 години известен и преди финалните надписи се показва изречението: „И какво от това? Пак няма да има наказани!“.

-        Как главният прокурор Иван Гешев успя да се закрепи на позициите си, въпреки мащабните протести с основното искане за неговото отстраняване?

-        Гражданската енергия беше порочно употребена. Хората останаха излъгани след протестите. И едва ли в близките 10 години ще бъдем свидетели на демонстрации от такъв голям мащаб - както у нас, така и сред българските диаспори в чужбина.
Борисов беше сменен като премиер, но какво се промени след това? Ще Ви кажа – нищо. Корупцията и шмекерлъка си намериха последователи – и в служебните кабинети, и в управлението на доминираното от „Продължаваме промяната“ правителство, в което участваха БСП, ДБ и ИТН. Може би единствената разлика, от преди и след 2020 година, се изразява в липсата на доминиращи в управлението полицейщина и репресии над журналисти и граждански активисти. В унисон с това главният прокурор се сниши и самообяви за „защитник на гражданите и онеправданите“. Но това по никакъв начин не намали високия интензитет на всеобщото усещане за безнаказаност и липса на справедливост, което намери отражение и в последния доклад на Съвета на Европа за България, обхващащ периода 2020 г. – 2022 г.
Дори може да се направи заключение, че по някои показатели средата в България се е влошила.

-        Вярваш ли, че ще изкара мандата си от 7 години?

-        Дали главният прокурор Иван Гешев ще завърши 7-годишния си мандат, зависи кумулативно от различни фактори и действия – както вътрешни, така и външнополитически.
По-важно е, какво ще последва, ако Иван Гешев бъде сменен? Защото, дали главният прокурор ще бъде на Борисов и/или Пеевски, или на Прокопиев, ДБ и ПП, или пък на Радев и „кохортата му“, не смятам, че това ще промени по някакъв начин отровната среда в България и „светлината ще победи мрака“.

Промени в Съдебната власт са необходими, но генерални такива не могат да бъдат реализирани преди Конституцията да бъде отворена. А като виждам, че Задкулисието продължава да управлява държавата и капиталите й еднакво успешно за себе си през различните си проекции и да се обогатява и възпроизвежда, изсмуквайки ресурсно потенциала на България, обезкървявайки я - смяната на „играчите“ не е гаранция за просперитет.

Ако трябва да отговоря конкретно на въпроса Ви, смятам, че Гешев ще бъде главен прокурор в единствения си мандат, докато Статуквото не е убедено, че е намерило точния му заместител. А Статуквото не е нито ляво, нито дясно, нито център. Така че опасността дебне отвсякъде.
Предстоят процеси, които ще бъдат катализирани отвън, но без помощ и действия вътре в България,  възможно е да се слеят с „ехото“ от Магнитски 1. Но Магнитски 2 ще има и то не далеч във времето.

-        Виждаш ли в момента политическа партия, която да отстоява интересите на протестиращите през 2020 година българи?

-        Не само не виждам, но и не смятам, че скоро ще се появи такава, докато резултатите от изборите в България се произвеждат хартиено и машинно. Убеден съм, че дистанционното гласуване по електронен път е скок към това, което ще обърка схемите на кукловодите и марионетките им. И това ще е голям успех. Не случайно избирателния кодекс само се отваря и затваря, за да угоди на тази или онази политическа партия и лидера й, но дистанционното гласуване не се въвежда, въпреки че за него се проведе Референдум, а последствие резултатите бяха приети от Парламента.

-        Ще успее ли ГЕРБ да се измъкне от изолацията, в която се намираше през последните две-три години?

-        Те вече са извън изолация. След следващите избори ще има два основни парламентарни лагера – този на ГЕРБ и този на ПП и ДБ. Но има ли значение това, ако са с общ генезис?!

-        Ще продължават ли да се “топят” симпатизантите на БСП, особено след като на лидерската среща се даде заявка за бъдещо съвместно правителство с ГЕРБ, ДПС и БВ?

-        БСП май не са управлявали официално само с ГЕРБ. Ако БСП убеди електората си, че ще се бори за редовен кабинет и участието си в него, има голяма вероятност да запази незначителната си електорална тежест. Но със сигурност ще има и преориентирани гласоподаватели след серията от провали и признанието на Кирил Петков и Асен Василев, че България е изнасяла тайно оръжия за Украйна. Все пак електоратът на БСП е русофилски.

-        Чувстваш ли се предаден или подведен по един или друг начин от “новите” партии, които също не успяха да формират правителство?

-        Нали вече веднъж формираха?  И се провалиха. Мога да се почувствам предаден само тогава, когато не знам за наличието на „тъмни“ сили и користни цели, зад който и да е политически субект. Останалото е очакване на неизбежното.
Няма как нещо, което 30 години е изграждано и угоявано на държавната софра, да бъде сгромолясано за един ден или чрез някоя партия, представяща се за „нова“ и/или „носител на промяната“. А зад нея да стоят сенките на посткомунистическото наследство. Не случайно и Преходът не свършва – защото той не е само исторически времеви период, а път, който не можем да извървим – и като духовно израстване, и като еволюционно провидение за истинска промяна, която да започне отвътре - навън.

-        Защо не можем да “изплуваме” от блатото? Външна намеса ли ни е нужна, за да го направим или това зависи от самите нас?

-        След акта на Съединението и обявяването на Независимостта, да ме извинят историците, защото не съм такъв, но не се сещам за други значими и повратни за България събития, които да са променили хода на историята и да не се продиктувани отвън и/или реализирани с външна намеса. За съжаление, сега също ще бъде така, защото територията ни е геостратегически топос и в тази сложна международна обстановка за Великите сили е от голямо значение в чии ръце е поверена властта в България и какви политики следва.
Съдбата ни зависи от нас, но преди това трябва да си повярваме, че можем. И затова са необходими светли личности, които да осмислят институциите и да им предадат легитимност.

-        Станаха ли медиите по-свободни?

-        Не само, че медиите в България не са станали по-свободни, но и гласът им изтъня. И това е целенасочено и умишлено търсен дефект в уж демократичното ни общество. Демокрация в държави без върховенство на закона и свободни медии – няма.

Интервю на Катя Илиева