13|
7131
|24.01.2010
ИНТЕРВЮ
Д. Стоянов: Атаката срещу Желева - междупартийна игра в ЕП
„Силно се надявам случаят с г-жа Желева да не се отрази зле върху доста важните функции на ЕП, които дълго време се е борил да придобие.”, заяви евродепутатът от „Атака” Димитър Стоянов пред Frognews.bg дни, след като Румяна Желева напусна ръководни постове в България и ЕС.
Интервю на Васил Василев
- Партия „Атака” заяви, че ще подкрепи промените в кабинета, които Бойко Борисов вече предложи. Заставате ли обаче и зад кандидатурата на Миглена Плугчиева?
- Миглена Плугчиева кандидатства за тази работа в ЕБВР като частно лице, това не е държавно предложение. Мисля, че от политическа гледна точка няма какво да се коментира. Всеки има право да излезе на пазара на труда. Ние нямаме отношение по този въпрос, както няма да имаме, ако всеки един отиде и си потърси работа.
- Г-н Костов остана обиден, че Бойко Борисов не се е допитал до Синята коалиция за смяната на министри и кандидатурата на еврокомисар. ГЕРБ потърсиха ли мнението на „Атака” по тези въпроси?
- От изборите насам политическата ситуация в България е такава, че партия ГЕРБ получи много силен вот. Бойко Борисов като министър-председател се ангажира да състави еднопартийно правителство. В този ред на мисли отговорността за промените в кабинета се носи изцяло от ГЕРБ и от премиера Бойко Борисов. Но така или иначе нашата подкрепа за кабинета е принципна. Щом са се наложили такива промени с течение на обстоятелствата, трябва да бъдат подкрепени, тъй като вървим по една последователна политическа линия.
В петък г-н Сидеров и г-н Борисов се срещнаха и обсъдиха предложенията. Не сме държани в пълна тъмнина, нещата се случват напълно нормално. Това е обичайна европейска практика – еврокомисарите се предлагат от правителствата на съответните страни членки на Европейския съюз. Но искам да добавя още, че съм работил две години заедно с г-жа Румяна Желева, с която имахме прекрасни отношения и много съвместни инициативи. Затова ние подкрепяхме нейната кандидатура, но за съжаление беше направена една кампания, целяща удар срещу правителството чрез поста за еврокомисар. Чисто политически България беше поставена в това неудобно положение.
- Оттеглянето на кандидатурата на Румяна Желева предизвика ли трусове в Европарламента?
- Гласуването на Еврокомисията е безспорно най-важното събитие за новосформирания Европейски парламент. На последните избори социалистите в Европа претърпяха много големи загуби, либералите намаляха с 20 депутати от цялата парламентарна група и именно затова мисля, че имаше определена доза реваншизъм при назначаването на еврокомисарите. Социалистите и либералите се възползваха от това, че им беше дадена възможност да атакуват един кандидат за еврокомисар и зам.-председател на ЕНП, за да изпъчат мускули. Да покажат с тази условна коалиция помежду си, че са реален фактор, въпреки че явно губят доверие в ЕС като цяло. Този допълнителен елемент се насложи в създадената ситуация, което отново замеси името ни в компроматни войни и извънполитически практики. Това противоборство в ЕП, което винаги е съществувало, донесе допълнително негативи в създалата се ситуация. Либералите до последно отговаряха уклончиво на българската кандидатура – даваха сигнали, че може и да я подкрепят, но видяхте, че избраха да се съюзят със социалистите.
Играта, която започнаха, е негативна за новоизбрания Европейски парламент и ще затруднява все повече работата му в бъдеще. Парламентът играе много важна балансираща роля. От гледна точка на останалите европейски институции той има контролни функции спрямо Европейската комисия и Европейския съвет. Много е важно такъв тип интриги да не се отразяват на позицията относно общата политика в Европа. Силно се надявам случаят с г-жа Желева да не се отрази зле върху доста важните функции на ЕП, за които дълго време се е борил да придобие.
- Паралелно с това у нас се случваха също интересни събития. Например "потулването" на проблема с новините на турски език по БНТ1?
- С нашите действия през последните месеци отново целяхме да покажем, че тази тема е от изключителна важност за България. Вече почти пет години от създаването на „Атака” ние не спираме да се борим за свалянето от ефир на турските новини от държавната телевизия. Ние в никакъв случай не сме забравили какво сме заявили пред избирателите си и не спираме да работим в тази посока. Те отредиха на „Атака” 21 места в 41-вото Народно събрание.
С 21 депутати единственото, което може да се направи е да се търси дипломация и воля от останалите политическите сили. Ако такава воля не съществува, независимо от причините, няма как да наложим свалянето на новините на турски език. Но ние имахме изказвания на тази тема и дори Волен Сидеров заяви, че падането на 10-минутната емисия от национале н ефир е въпрос на време, един ден това ще се случи и ние ще намерим начина. Най-лесно е естествено в едни бъдещи избори „Атака” да получи мнозинство, тогава това ще стане още на другия ден.
- В България се появи един нескрит интерес към турските сериали. Има ли тенденция те да залеят и западния ефир или само нашата страна е отворена към тях?
- От около 2 години се забелязва една много усилена турска кампания, която е свързана с активизирането на турската политика по отношение на присъединяването на страната в ЕС. Навсякъде в големите европейски столици като Париж и Рим могат да се видят големи билбордове, които рекламират Турция като държава. За пръв път този месец в National Geographic видях огромен платен материал в началото на списанието (обикновено тези репортажи се публикуват в края на изданието) за Турция. В статията пише какъв прекрасен рай е Турция. Сигурен съм, че и тези сериали, които избиха напоследък, са субсидирани по някакъв начин, за да се получи един своеобразен дъмпинг. Т.е., на телевизиите е по-изгодно да купят турски продукти, тъй като изкуствено се свалят цените им, от колкото филми от други държави. Естествено, че една телевизия, която търси сериали, ще избере икономически по-изгодните. Това е една последователна държавна политика на Турция. В тези сериали може да се види една пропаганда и създаване на погрешно впечатление за това, колко е европеизирана Турция, как нейното място е до Гърция.
В рекламния блок на една от телевизиите попаднах на някакъв сериал „Брак с чужденец”, в който се намекваше как Турция и Гърция са братски държави, как се женят помежду си хората там, как проблемите се създават от старото закостеняло поколение…Всичко това е една целенасочена и последователна пропаганда, която цели да се убедят колкото се може повече хора от държавите в ЕС, че Турция ще бъде едно прекрасно допълнение. Надявам се, че в Европа ще победи здравият разум и до такова решение няма да се стигне.
- Преди няколко седмици се разрази един скандал с обезщетението за тракийските българи, в който основно участие взеха министър Божидар Димитров и Бойко Борисов. Подкрепяте ли все още позицията, която изрази министърът без портфейл?
- Няма как да не подкрепим идеята на Божидар Димитров, тъй като първият човек, който постави въпроса за получаването на обезщетение от страна Турция за тракийските българи, беше Волен Сидеров. Това е един въпрос с изключително национално значение и не е правилно да кажеш „аз съм първият, който го повдигна”. Тези въпроси не трябва да се приватизират или да се използват с политическа цел, защото ако това стане, те няма да бъдат разрешени. С казуса по обезщетението, което Турция дължи на България, има нещо много важно, което е залегнало в принципите на Международното право – договорите трябва да се изпълняват.
Близо сто години България и Турция имат сключен договор, в който пише, че Турция има задължението да плати една сума за заграбените имоти на тракийските българи. И докато Турция има такива международни ангажименти, които е поела по съвсем законен начин, но не изпълнява, тя показва, че не е годна да бъде част от европейския правен ред.
- Като че ли обаче липсва ясното поставяне на проблема на масата за преговори с Турция. Божидар Димитров едва ли не беше анатемосан за поведението си от ГЕРБ.
- Нашата позиция е ясна. За да работи едно правителство както трябва, би следвало да има пълна субординация и напасване на позициите. Не може един министър, без да се посъветва с парламента и с министър-председателя, да излиза и да прави каквито и да е изявления по толкова важни въпроси. Не говоря за конкретния случай с министър Божидар Димитров, а изцяло. Все едно министърът на икономиката да реши да закрие някоя електроцентрала зад гърба на премиера. Тук не става дума за нарушаване на някаква партийна дисциплина, а за това, че проблемите трябва да се разглеждат прагматично и практически.
- Опозицията обвинява партия „Атака”, че приема безрезервно всяко едно решение на Бойко Борисов.
- Аз мисля, че в една партньорска атмосфера тези нещата следва да бъдат обсъждани и от двете страни. Има доста въпроси, по които водим активно разговори с представителите на ГЕРБ и предварително има напасване на позициите. В по-важните решения ние излагаме нашата позиция. Пример мога да ви дам с новия закон за висшето образование. Огнян Стоичков от „Атака” е председател на Образователната комисия в парламента и там се работи много тясно с цялото министерство, за да се постигне най-добрият резултат.
От гледна точка на законодателство и политика, координацията е постигната. Разбира се има решения, които са взети изцяло от правителството, но това е право на министър-председателя. Нерешително правителство, което се допитва постоянно, е може би лош вариант. Ето и конкретен пример – Бойко Борисов отиде в петък до Кулата и обясни каква е ситуацията с измръзващите шофьори, които чакаха на границата. Това е едно логично решение на премиера и той не е длъжен да дава обяснение защо го е направил. Всъщност ние не сме виждали до сега такава реакция на българско правителство, камо ли на министър-председател. Т.е. ние виждаме, че от енергичността има полза. Не трябва да се опитваме да слагаме някакви букаи, защото в ситуацията, в която сме поставени, са нужни много бързи решения.
- При какви обстоятелства бихте развалили дружбата с ГЕРБ?
- Когато човек приеме едно партньорство, обикновено не тръгва да се вглежда в това, което би го развалило, а по-скоро търси онова, което би го укрепило. Нашето партньорство се крепи на това, че двете предишни управления на България няма повече да се върнат на власт.
- „Разводът” на общинско ниво в Пловдив също ли е част от тази обща политика?
- В Пловдив специално нещата са доста объркани. Още след местните избори ВМРО успя на гърба на ГЕРБ да получи значително представителство в общинския парламент. В последствие от ВМРО постъпиха некоректно към ГЕРБ и го изолираха. Аз мисля, че това, което ние правим на национално ниво с управляващата партия, има нужда от укрепване и на местно. Случващото се в Пловдив е една последователна политика от наша страна.
- Президентът „отпразнува” годишнината от встъпването си в длъжност в НДК с препоръки и съвети за развитието на България. Как "Атака" оценява мястото на Георги Първанов в днешната политика на държавата?
- На този президент му се иска да играе важна политическа роля в управлението и политиката на България. Той отново зае едни изключително популистки и демагогски позиции. Когато на власт беше конструираното от него правителство на тройната коалиция, Първанов не се появяваше, не говореше за ефектите от бюджетните излишъци, не говореше за стагнацията на икономиката.
Изявленията, които направи в НДК, теоретично са верни, но не е ясно защо са направени едва сега. „Атака” отдавна е заявила, че публичните разходи са тези, които движат икономиката и дават възможност за избуксуване от едно постстагнирано икономическо положение. Сега изведнъж Георги Първанов се сети, че има нужда от по-голямо количество публични разходи, че дефицитът в бюджета може да бъде и нещо хубаво. Ако беше лошо, нямаше по-голямата част от развитите държави в Европейския съюз и развитите икономики като САЩ и Япония, да имат бюджетен дефицит.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads