П. Милевски: Топлофикация печели 90% от делата срещу длъжниците

Абсолютно на всички обръщаме внимание”, уверява ни наследникът на Валентин Димитров.

Интервю на Милан Николов

- Г-н Милевски, вече стартира отоплителният сезон, работи ли „Топлофикация” на пълни мощности?

Отоплителният сезон започна и е на пълни обороти. Има около 300 сгради, където се провеждат ремонтни дейности и затова не са включени. В момента, в който ни подадат сигнал, че ремонтът е завършил, ще ги включим и тях.

- Как върви събирането на дълговете от абонатите? Имате ли проблеми в това отношение?

Събираемостта, за съжаление, е такава, каквато е от 5 години насам. В края на годината ще отчетем събираемост 60-62% в годишен разрез, което не е добро. То не се различава от събираемостта, която имат другите дружества, а това навежда на мисълта, че нашите сигнали за промяна на нормативната база би трябвало да бъдат чути най-после. Предприемат се различни мерки и кампании, като тази година сме решили да наблегнем на нещо, което ни костваше година и половина подготовка , една позанемарена дейност – използване на институцията съд, която за нас не е наказателна, а арбитражна институция. Когато има спор между две страни, е хубаво той да бъде решаван със законовия инструмент в държавата.

- В това отношение продължават ли делата и вероятно сте направили някакъв анализ, печелите ли от тези дела?

В 90% от делата сме спечелили. Внесли сме в съда над 7000 дела, събрали сме около 6,5-7 милиона лева. При подобна събираемост чрез съда за предишни години - между 2 и 3 милиона. Надеждите ни са, че до края на годината чрез съда ще постигнем събираемост 10-12 милиона лева. Допълнително това действа дисциплиниращо върху онази част от нашите клиенти, които решават своите проблеми чрез неплащане на топлинна енергия. Това са около 1/3 от софиянци, които компенсират недобрия си статус с неплащане на задължения. Опашките пред касите се увеличават, което означава, че мярката ни да търсим събираемост чрез съда дава резултат. Но пак повтарям, това за нас не е наказателна мярка. Това е един арбитър, който отдавна би трябвало да бъде използван да дисциплинира и двете страни.

- Вероятно голяма част от длъжниците са натрупали големи лихви? Начин ли е да се увеличат събиранията, като се опростят лихвите?

Бяхме достатъчно наивни да използваме още 2007 година този способ, за да привлечем вниманието на неизрядните длъжници и да осъществим евентуално плащане. Оказа се, че тази кампания за нас не даде необходимия отзвук в обществото. Не се възползваха всички, които се надявахме да се възползват. Тя донесе позитив за Топлофикация, но не в този размер, в който очаквахме. Опростяването на лихви означава намалена събираемост като абсолютна стойност. От друга страна сме задължени да платим данъци върху несъбраната лихва, което е допълнителна тежест. Положителен отзвук в обществото, но не резултатен! Нашето намерение е да не продължаваме в тази насока.

- А появяват ли се още хора, които чрез изказвания пречат на това, хората да си платят задълженията?

Вие сте свидетел на такива изказвания, които аз наричам деструктивни. Те нарушават един обществен договор, което говори за поставяне под въпрос понятието държавност. Аз мисля, че такива прояви, често пъти подкрепяни от част от медиите, водят до деструктивни реакции в обществото, заради което съм дълбоко притеснен.

- Все пак хора от обществото се оплакват, че плащат по 100 лева сметки и през лятото. И като че ли се получава така, че сериозните платци дават пари и за тези, които не си плащат сметките? Ще се промени ли това нещо?

Летният период не е най-добрият пример за кражбите, защото тогава се използва само топлата вода. Тя е много лесно да бъде измерена, като и количеството топлина за подгряване. Кражбите са една много сериозна тема, която трябва да бъде част от бъдещите законодателни промени. Те косвено засягат „Топлофикация”, а пряко засягат взаимоотношенията между членовете на една етажна собственост. Хората не желаят да влизат в конфликти, въпреки че констатират тези кражби. Те ги констатират пряко, а не косвено като нас. Онова, което дава възможност хората да реагират – законът за етажната собственост явно не дава решението на този проблем. Ние, за съжаление, не можем да внесем своя дял, освен когато ни повикат. Афиширахме в публичното пространство, че можем да го правим с технически средства, без да влизаме в сградите. Дори заявихме, че сме в състояние да помогнем на такива граждани при сигнал от тяхна страна, но нямаме много такива сигнали.
Съгласете се, че ние не можем да сме полицейски орган, който да осигурява този контрол. Не сме собственици на инсталациите – те са част от собствеността на една сграда.

- Вашият предшественик Валентин Димитров загази при доставката на арматура. Вероятно продължавате да доставяте този продукт? Промени ли се начина на доставяне?

Вие, вероятно сте доста добре информиран човек, за да зададете този въпрос. Действително арматурата е един консуматив, който много лесно влиза под земята и следите му се губят. Това е благодатна почва за всякакви злоупотреби и съмнения в тази област. Променили сме методиката на доставка на този продукт. Това го правим в рамките на обществени поръчки. За последните три години, през които съм в Съвета на директорите, сме направили около десетина поръчки за около 1 милион и 800 хиляди лева, като голяма част от този консуматив е използван под контрол. Начинът, по който това е правено в предишни години е много интересен. Правено е чрез индивидуални поръчки, а те са някъде над 150-160 за около 12 милиона лева, като статистиката подсказва, че Топлофикация е загубила почти половината от тях. Те са влезли в ръцете на посредници. Не бих искал да цитирам имена на фирми, те са известни, следствието е работило по тях. Казвам го, за да стане ясно, че ние сме променили подхода. За тези три години на нас този консуматив ни е бил достатъчен – в размер на 1 милион и 800 хиляди лева при 12 милиона за предишни години.

- Поехте „Топлофикация” в много тежък за дружеството момент. Това е един пост, който вечно се сблъсква с хорското недоволство. Правят ли ви се чести ревизии и страхувате ли се, че и вие можете да станете жертва на хорското недоволство, както донякъде стана и предшественикът ви Валентин Димитров?

Човешкото недоволство и доволство се излива предимно върху лица, които са политически фигури. То няма как да се излее директно при едни договорни отношения, ако те наистина се спазват. Значи тук не бихме могли да говорим за доволство и недоволство, а бихме могли да говорим за коректност и некоректност по договора ни с клиента. От друга страна въпросът ви има и втори план, за който подозирам, че вие намеквате – дали в края на краищата публичното недоволство няма да отиде в посока, използвана от някого, да се завъртим около темата „жертвения агнец” и изкупителна жертва. Връщайки се назад в историята, търсим отговор на този въпрос – кога е бил необходим жертвен агнец? Обикновено тогава, когато реалността трябва да бъде заместена с мистика. И второ, когато държавата е била слаба и е било необходимо реалността наистина да бъде заместена с мистика. В този смисъл има добри послания от страна да премиера да въведе порядък в България и то основан на укрепване и развитие на правната система. Тя е всичко друго, но не и мистика. Правната система е реалност, правила на играта, законност и всичко онова, което прави законността. Аз съм оптимист, че нещо в държавата ще се случи в тази насока.
По отношение на ревизиите - не само че ни се правят, аз съм благодарен за тези ревизии и посещения на хора - специалисти, защото те ми подсказват какво не трябва да правя, за да не греша. И сега аз поддържам контакт с тези хора, когато имам въпросителна в някоя област. Тази година узаконихме звено „вътрешен одит”. В началото на следващия месец съставът му ще е попълнен и започваме вътрешни проверки по отчетност и техническа готовност, за да можем да имаме и вътрешен контрол.

- Понеже заговорихме за жертвено агне, не мога да не ви попитам според вас Валентин Димитров „жертвен агнец” ли беше?

За Валентин Димитров не искам да се произнасям, защото не познавам детайлно това, което той е направил или не е направил. Разсъждавайки като обикновен гражданин си мисля, че обществото изля към „Топлофикация” един негативизъм и дружеството стана приложна точка на едно обществено недоволство, събрано години наред от това, което се случва в България. Такива примери можем да дадем много, защото от една икономика, която някои оценяваха между 100 и 300 милиарда лева, какво получи държавата обратно при приватизацията.
Специално за Валентин Димитров не бих могъл да се произнеса. Има си съд и органи, които ще се произнесат по този въпрос.

- Още не се знае кой ще е бъдещият кмет, какво очаквате от него, като отношение към ръководеното от вас дружество?

Ако кметът е и част от онова, което се нарича управление на общинска собственост, естествено че мнението ще е позитивно, защото това ще е неговата собственост. Очаквам разбиране, независимо кой ще е кметът и мисля, че нямам основание да се съмнявам в това нещо.

- Какво е личното ви мнение за бъдещето на „Топлофикация”? Ще се укрепи ли дружеството или ще фалира?

„Топлофикация” трябва да бъде укрепена, трябва да бъде част от грижите на общината. Призивите за фалиране, за унищожаване на дружеството са неконструктивни, дори деструктивни на държавността в България. Затова смятам, че „Топлофикация” ще бъде укрепена, за да служи на 1,8 милиона софиянци, като е служила до този момент.