Трусове в "Труд", махат мадам В.

- Г-жо Велева, първо се появи като слух, а след това говорихме с г-жа Димитрина Александрова и тя потвърди информацията, че вече заемате длъжността политически наблюдател, а не началник отдел „Общество и анализи” във в. „Труд”.
- Да, тя обяви това като свое намерение, но не е документирано.

- Информацията, с която разполагаме, е, че това ще е факт от 7 март.
- Аз съм в отпуска от 7 март.

- Нейната позиция е, че промяната за вас не е понижение в нейните очи. Според новия главен редактор на „Труд“, „когато на един журналист му дадеш повече време да пише, е прекрасно”. Част от проблема на българските медии е, че най-добрите журналисти стават и началници и престават да пишат, каза още тя. Вие като понижение ли отчитате тази промяна?
- Аз го отчитам като проява на несъгласие с някои от действията й като главен редактор. И това е нейната ответна реакция.

- А близостта ви с Тошо Тошев дали е фактор?
- А какво значи близост с Тошо Тошев?! С него работя 20 години, това е главният редактор, от когото съм се учела на журналистика в пресата. Ако те смятат, че по някакъв начин Тошо Тошев трябва да бъде зачеркнат, това просто ми се струва чудовищно. Тошо Тошев е доайенът в българската журналистика. Той е научил цяло поколение журналисти. Какво значи, ако заради близостта си с Тошо Тошев, Иван Иванов или Драган Драганов един журналист трябва да бъде махнат от поста му или длъжността, която заема?! Освен това аз не съм на административен пост. Аз съм завеждащ отдел, аз съм отговорен редактор. Никога не съм имала аспирации към административната работа във вестника, именно защото аз съм действащ журналист. Винаги съм била такава. Аз обичам да бъда на събитията, лично да проверявам фактите, лично да говоря с хората и когато пиша коментарите си, да стъпвам на собствена, проверена информация. Това съм го правела през всичките 20 години, в които работя. Аз съм отговорен редактор във вестника от 10 години и работата ми като отговорен редактор никога не ми е пречила да пиша своите статии и интервютата си. Напротив, в тези 10 години аз успях да направя толкова много интервюта, толкова много статии и коментари, че издадох две книги. А имам материал за още 5.

- Сега като политически наблюдател, мислите ли, че ще имате свободата да пишете това, което искате?
- Ето това е много труден въпрос. На мен не ми е ясно все още каква насоченост искат да дадат новите собственици на вестника. На мен не ми е ясно какво иска да направи новата главна редакторка. Само виждам, че вестникът не е същият и че се руши една независима медия, която може да не се е харесвала на едни или на други, но която винаги е била с лице срещу властта и която не се е кланяла на нито една власт. Съмнявам се, че с това ръководство тази позиция може да бъде запазена.

- От казаното от вас да разбирам ли, че вие обмисляте дали да продължите да работите в „Труд”?
- Не знам, нещата се случиха преди два дни. Не съм обмисляла все още какво да правя, но излизам в дългосрочна отпуска.

- Друг медиен слух гласи, че г-н Тошо Тошев се кани да прави нов вестник. Той самият пред нашето издание отрече. Свързаха неговото име с вашето – че имате намерение да го последвате, ако той все пак се реши на тази стъпка…
- Засега такива разговори не са водени, не сме коментирали такава тема и смятам, че това, което излезе, е вероятно най-лесното да се каже, тъй като г-н Тошев е изолиран, а пък всички знаят, че той много голям хъслия на тема медии и вестници. Подозирам, че оттам се прави тази връзка.

- Той не знаеше дали има такава кадрова промяна във вестника. Г-жа Александрова пък не смята, че трябва да знае.
- Знаете ли, освен чисто административните отношения в живота има едни морални, човешки отношения. И тогава, когато си седнал в стола на един човек, който е завоювал с работата си изключителен авторитет и престиж, дори да не се допиташ за съвет, най-малкото, защото той е по-опитен, по-възрастен, по-препатил, говори за една самонадеяност, която, разбира се, всеки човек може да има, но аз лично не я споделям. Аз смятам, че всеки от нас има опит, има натрупани преживявания. Освен това ние сме журналисти, една гилдия, в която би трябвало да се държим, а не да си забиваме нож в гърба. Това е много лошо, което се случва в българската журналистика и изобщо в медийната среда в България – че по този начин се свалят и махат хора, без да се използва капацитета на натрупания опит и знания. Някой си мисли, че като седне на един стол, светът започва от него.

- „Труд” ли е голямата ви професионална любов? Питам, защото ви помня от времето на „Вариант”-ите по БНТ.
- Вие ми бъркате в сърцето. Аз много обичам телевизията. Тя е един наркотик, от който аз не съм се излекувала, но „Труд” е моята голяма любов, защото ме направи журналистка с име и ми даде всичко, което мога да взема от тази професия. Аз дадох и давам на „Труд” всичко, което имам като внимание, опит, емоция, сърце, време, като всичко.

- Очаквате ли други кадрови промени във вестника?
- Вероятно. Просто искам да кажа, че пробиването на политиката на вестника става именно чрез отдел „Общество и анализи”. Вие знаете, че информационният поток е общ за всички, но аналитичният отдел е този, който води политиката. Оттам минават коментарите, както се казва, смилането на информацията. И когато сложиш в този отдел т.нар. „свои хора”, за да обслужват някаква политика, оттам нататък вестникът вече става лесно превземаем.

- Има ли коментари и анализи, появили се през последните 10 дни, с които вие сте била съгласна или са публикувани въпреки вас?
- Да, има, но това няма да го коментирам. Право на главния редактор е да реши окончателно какво да излезе във вестника. Той носи цялата отговорност. И има право да определя какво да излезе, както и екипа, с който ще работи.

- Да, точно така.
- От друга страна „Труд” е вестникът с най-голям тираж и Димитрана Александрова носи тежката отговорност да задържи първото място. Ще успее ли да се справи? Това е огромното предизвикателство пред нея. Много искам тя да успее. Разбирам, че идва с огромното желание за успех. Дали ще го постигне, наистина не знам. Не знам. Много е трудна ситуацията. Тя все пак е колежка, тя не е външен човек, част е от нас.

- Но вие сте огорчена?
- Е… Наистина съм огорчена, не толкова заради мен самата. Огорчена съм от начина, по който се действа във въздуха. Нали знаете, аз ще се оправя, освен това искам да кажа, че все още не съм напуснала вестника, искам да се знае. Но аз смятам, че вестникът се прави от екип и затова „Труд” е толкова силен. Този екип е събиран с години, много внимателно, с наблюдение. Виждате, че всички големи имена в този вестник са имена в журналистиката. И те са изграждани от Тошо Тошев. Когато решиш да посегнеш на тези имена, някак си човек си задава въпроса защо се прави. Във всеки вестник има неща, които трябва да се подобрят. Ние не сме постигнали върха, от всяка медия има какво повече да се изисква.

- В отговор на въпрос какво е наложило промяната на главните редактори на “24 часа” и “Труд”, след като първоначално бе обявено, че няма да бъдат сменяни, г-н Огнян Донев казва: „Всяка реформа изисква и нова визия, нови хора, носители на тази визия. Всеки човек в един момент се изчерпва и трябва да намери сили да даде път на нови хора да продължат по-нататък”.
- Предполагам, че ще се върви полека-лека към смяна на екипа. Но аз не знам какъв продукт ще се създаде, а това е най-важното. Ще остане ли „Труд” вестникът, който винаги е бил с изправено чело или не?

- Споменахте, че е тревожно това, което се случва в медийната среда. Преди седмица имаше скандал около Лили Маринкова в БНР. Свързвате ли го с промяната във вашия статут сега? Симптоми на едно заболяване ли е?
- Това е симптомът на натиска върху журналистите, които говорят това, което мислят, които не се притесняват да си изразят позицията и които са имали не една и две битки с управниците. На Лили Маринкова не й е за първи път, нито на мен. Ние сме, както се казва, обръгнали в битките и ще си ги водим. Аз не съм се предала.

Интервю на "Всеки ден"