П. Цветков, основател на KWIAT: Културата на зрение у българина се промени много за 20 г.

Интервю на Ана Кочева

- Нека започнем от самото начало, г-н Цветков. Колко дълго сте вече на пазара, имахте ли трудности да се наложите на него?

- На пазара сме още от началото на 1991 година. Разбира се, имали сме доста трудности, но те са преди всичко във връзка с икономиката на държавата. По онова време почти никой не знаеше как се прави бизнес, както и ние, и по-скоро тогава се разчиташе преди всичко на приятелските взаимоотношения между хората и на честността. Например – давали сме стока на клиенти и в едни тефтери пишехме кой колко дължи. И не е имало някой да не си плати сметката. А по-късно вече започнаха фактури, отложени плащания и подобни. И хората започнаха да забавят и да създават проблеми. Като цяло, както при всяка една прохождаща икономика, така и при нас, имаше трудности. В началото цените на очилата бяха в долари, нямаше как да са в лева; през 1996-97 г. курсът скачаше ежедневно в пъти. След това бяха марките, еврото... Но в последните 15-тина година икономиката се постабилизира и при нас нещата тръгнаха стабилно, мога да кажа дори, че са европейски.

- В такъв случай какви тенденции установявате в по-глобален икономически аспект?

- За България като че ли непрекъснато се говори, вкл. и по медиите, колко сме зле; не се казва нищо позитивно. Но такова черногледство не е градивно. Ето, в нашия бизнес колкото и да е малък и слаб, без нещата да са цъфнали, те все пак не са никак зле. Мога да го кажа, защото сравнявам - ние търгуваме с държави извън ЕС. В тези страни сивата икономика е изключително силна, там положението е каквото беше у нас през 90-те години и ни е много трудно да продадем легално на една такава държава. Мисля, че в България нещата, макар и бавно, вървят напред. Лично аз съм оптимист в това отношение.

- А вие имали ли сте проблеми, били ли сте по някакъв начин потърпевши от нелоялна конкуренция?

- Да, дори и в момента продължава нелегалният внос в България. Не че той липсва в другите държави, но у нас мащабът е по-голям. Тук се внасят много копия на известни марки и се продават на редица места, вкл. и по улиците на много по-ниски цени от реалните. Става дума обаче преди всичко за копия на италианските марки. Нашата марка засега няма копия.

- В този смисъл посъветвайте купувачите да направят разликата между оригинала и имитацията. Едва ли става дума само за цена?

- Не, не е само цената. Първото и най-важно нещо е да се знае къде човек трябва да си купува очила. И това е специализираният оптически магазин, защото очила има навсякъде, вкл. и в интернет пространството. Там си има оптик специалист, който е учил за това и може много да помогне на клиента какво точно да си избере – според формата на лицето, според теглото му, ако щете; според формата на главата, цвета на косата и т.н. В повечето оптически магазини има лица с дългогодишен опит или пък млади, енергични хора, които могат добре да посъветват крайния клиент. Когато става дума за проблем с очите, първо разбира се, диагностиката прави офталмологът. А и в оптиките има специалисти, които могат да направят прегледи, ако проблемът е само за по-малка корекция с очила, а не е свързан със заболяване на окото.

- Има ли българинът култура на зрението?

- Все повече да. Особено в сравнение с преди 5-10 години. А и очилата са вече важен моден аксесоар. Младите се влияят от модата в очилата; сега, напр., са модерни цветните очила, които разчупват традициите и все повече клиенти искат да ги носят. Но същевременно хората започват все повече да се грижат и за зрението си. Ние правим доста кампании, ориентирани към децата, организираме безплатни прегледи в оптически магазини из цялата страна. Искаме да внедрим тази култура на профилактични прегледи у младото поколение. Така все повече хора разбират, че това е важно. Имаме обратна връзка с много майки, които се оплакват, че децата им изведнъж влошават успеха си, спират да учат, не играят физическо. А всъщност проблемът е в това, че детето не вижда добре, но не го знае. Родителите също невинаги се сещат, че това е свързано със зрението. А често пъти става дума за един смешен малък диоптър, чрез който от днес за утре проблемът се решава и детето отново започва да получава хубави оценки, да бъде активно. На това в Западна Европа се държи страшно много. Статистики сочат, че около 40% от децата във Франция имат нужда от очила. В България не сме много по-различни от французите, защото аз самият забелязвам, че все повече се продават детски очила.

- Може ли да се каже, че съвременните деца преодоляват бариерата да ходят с очила?

- Определено. В сравнение с годините, когато аз съм бил дете, на онези, които носеха очила, им казваха „Цайс”, подиграваха им се, все едно имат някакъв недъг. Сега едната ми дъщеря има нужда от лека корекция с очила и носи, но другата поиска също и се наложи да и направим без диоптър, за да бъде интересна. Днес нещата са коренно различни; те много се промениха през последните 20 години и причината е тъкмо в модата при очилата. Преди 20 години имаше не повече от десетина модела за възрастни и същите бяха и за деца. В момента има десетки хиляди модели, цветове, форми и все повече те стават аксесоар, който и големите, и малките харесват.

- Накрая просто няма как да не попитам за модните тенденции през предстоящото лято в очилата?

- Тази година отрано сложихме слънчеви очила. Сега най-много се набляга на цветовете. От миналата година започнаха едни тенденции на очила тип котешки, леко дръпнати нагоре. Сега са големи, широки, много забележими очила. Тази година навлизат силно и цветовете на стъклата, не само на рамките – сини, зелени, оранжеви, жълти, кафяви. Те вървят при особено актуалните очила тип бъбрек, т.е. авиаторските, които са актуални още от времето на Топ Гън. Актуални са и тигровите нюанси, комбинациите между цветовете. Много модни са златистите, сребърните нюанси. Става дума за едно специално огледално покритие, като хамелеон – така че от различните страни стъклата имат различен оттенък и са доста интересни. Същевременно то не натоварва окото, защото е от външната страна, а от вътрешната човек си вижда нормално като с обикновени слънчеви очила. Да подчертая обаче, че очила без UV защита просто не бива да се носят. Рисковете са огромни. Ослепяването няма да стане от днес за утре, но болести като катаракта сега започват да се появяват още в ранна възраст. Те са били характерни за хора на възраст 60 +, а днес се диагностицират още при 35-38 годишни. Ние никога не сме предлагали и произвеждали очила без UV защита. Отделно от него очилата ни имат и един допълнителен поляризиращ филтър, той се препоръчва за шофьори, за плаж, за планина, когато има заслепяване от слънце. Статистиката сочи, че ако автомобил се движи с 80 км/ч по мокра настилка и шофьорът е с такива стъкла, той може да спре до 7 м. по-рано. При една катастрофа 7 м. са много важни. Т.е. очилата не са просто лукс и мода, но и защита и здраве.

Снимки: Frognews