Валентин Вълканов за ФрогНюз: Шипка, Альоша, МОЧА - дезинформация, която използва фалшивото и манипулирано знание

Това каза за ФрогНюз Валентин Вълканов, социолог, преподавател в Нов български университет и член на екипа на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Някои от разработките на организацията, сред чиито автори е, засягат темите на социалната уязвимост и пропагандата, на руската пропаганда в българските онлайн медии.

Ето и цялото интервю:

Тази сутрин се появи невярна информация, че “Аз съм българче” излиза от учебната програма, миналата седмица наблюдавахме подобни твърдения за паметника на връх Шипка. Защо се разпространяват такъв тип информации, които след това се оказва, че нямат общо с реалността?

Мотивите да се създава и използва фалшива информация могат да бъдат различни. Дали ще говорим за употреба на подобен тип фалшификации в смисъл на обслужване на чужд интерес или просто като някакво локално събитие, в общия случай дезинформационните кампании злоупотребяват с различни видове емоции, които предизвикват във хората. 

Дезинформацията може да идва от партийна централа, която се легитимира през такъв тип манипулация. Може да идва от просто незнание, неразбиране на това, което е прочетено. В двата случаи имаме различни стимули. 

Дезинформацията е нарочна манипулация, съзнателна манипулация. Мисинформацията пък е предаване на неточна информация без да искаме, без да знаем, че информацията е неточна. При нея вярваме, че информацията наистина е такава. Примерът от тази сутрин с “Аз съм българче” - а също и кампанията с връх Шипка - събира в себе си няколко елемента на тези тактики. 

Първо, имаме емоционалния елемент, при който се злоупотребява с един културен артефакт, изключително силно пропит в българското общество - едно от стихотворенията, които на практика всеки българин знае. В следващия момент се употребява и за политическа манипулация, което пък навява на мисли за нарочна кампания - кампания, в която не просто дадена информация не е била разбрана правилно преди да бъде оповестена, ами се използва за собствени политически цели.

Във всеки теоретичен модел на комуникация присъстват два задължителни елемента - комуникатор, източник и реципиент, аудитория. Обяснихте основата от гледна точка разпространението. Защо обаче аудиторията често не успява да разбере дали дадена информация не се разпространява, за да бъдем заблудени? 

Защо не разпознаваме фалшивата информация, дезинформацията и манипулацията е един много сложен въпрос. Той е доста индивидуален. При някои хора това е просто от незнание, при други хора е от интелектуален мързел. При трети хора пък е много силна емоционална връзка с определени тези, които са обагрени в нарицателни с предимно негативна конотация, с които се създава враг. 

Създаването на врагове е в основата на целия механизъм на такъв тип манипулации и дезинформация. Врагове се създават през емоции - ако говорим за културната традиция на България, това се случва през емоционално обвързани артефакти. Различните типове манипулации, които са свързани с исторически тези, налагани десетилетия наред на българското общество, в момента трябва да намерят своето истинно място, но не успяват, защото много-много българи са били индоктринирани във вяра в такъв тип фалшиви тези. Такъв пример виждаме не само с Шипка, но и сега с Альоша в Пловдив, с МОЧА в София и неговия демонтаж. 

В тези случаи се употребява такъв тип тактики, които лягат върху едно историческо натрупване на фалшиво знание, на манипулирано знание, на знание, което е откъснато от цялостния контекст, в който трябва да бъде разлеждано. Дезинформацията обикновено прави фалшива интерпретация. Един от начините, по които това се случва, е чрез замяна на контекста или премълчаване на голяма част от контекста, чрез преиначаване на различни факти, включително исторически. Факт е, че в България е имало, например, окупационна армия. Факт е, че чрез нейна помощ е наложен един диктат, продължил 45 години, който и до ден днешен пречи на развитието на цялостния потенциал на страната. 

В дезинформацията се търсят емоционални реакции. Предизвикването на емоционална реакция засенчва обмислянето и нуждата от проверка на факти и данни. Употребяват се различни културни артефакти, исторически данни, информация, които са дълбоко залегнали в българското общество отчасти поради индоктринация в определени пропагандни разкази след 1944 г.

Дезинформацията е свързана и със специалния контекст, който е изключително сложен. Ние в момента излизаме от няколко кризи, които много разединиха допълнително българското общество. В такива кризи се появяват различни популисти, манипулатори, които използват емоциите за собствени нужди. 

Дезинформацията и на теория е целенасочена, като цели да нанесе някаква вреда на обществения интерес. Как можем да противостоим, да противодействаме? 

Много е трудно да се противопоставяме на подобен тип разкази, защото по правило те са доста опростени. Опростени в смисъл, че не залагат на много информация и много данни. По този начин се възприемат по-лесно от много по-широки кръгове хора. 

Ако говорим за личен разговор с човек, който изповядва подобен тип тези, не трябва да бъдем агресивни. Трябва да подхождаме по-спокойно, по-снизходително. Да не се конфронтираме, доколкото това е възможно, защото това обикновено води до още по-лош резултат.

Това, което съм забелязал от личния ми опит е, че трябва да даваме лични примери, които предизвикват емоционална реакция. Обикновено емоционалните реакции са по-ефективни, отколкото интелектуални упражнения, като например даване на данни или фактчекинг - те безспорно са ни изключително необходими, особено в медийната среда, но когато говорим за личностно ниво, когато говорим с нашите приятели, с нашите роднини, по-скоро трябва да се опитваме да предизвикваме емоционални реакции в тях. 

След като направим това, според мен е доста полезно да посочваме различни противоречия и абсурдни между това, което изповядват агентите на дезинформация, защото те много често попадат в такава ситуация на абсурдизъм - да изказват твърдения, които всъщност са антитеза на казаното преди това. 

Що се отнася до различни институции, там вече става още по-сложно - говорим за медии и регулатори. Има го ангажиментът и на професионалната общност, която трябва да бъде малко по-реактивна и да залага стандарти, на които да държи по-силно. 

Наблюдавайки и развитието на технологиите, и развитието на начините, на моделите на създаване на дезинформация - в случая имам предвид и една снимка на Васил Левски, която вчера се въртя в социалните мрежи, оказа се, че е фалшива, генерирана - ще бъде ли изобщо възможно по някакъв начин да бъде регулирана дезинформацията? 

Именно новите технологии правят нещата много по-сложни за регулация. По-сложно става и разпознаването на фалшивите артефакти на дезинформацията и на пропаганда. Примерът с така наречената снимка на Левски е един, имаме много примери с различни дори клипове, които се генерират от изкуствен интелект, включително с популярни лица, които рекламират нещо или дават някакъв здравен съвет. 

В интернет имаме цели машини от ботове, които се занимават с разпространение на фалшиви новини, на дезинформация, на пропагандни разкази, на различни клипове, снимки, които са ако не откровено фалшиви и лъжливи, то са поне манипулативни. Не съм сигурен как това може да бъде регулирано на законово ниво. 

Хибридната война, която се води на територията на България, и не само, в много голяма степен и във все по-голяма степен, разчита на подобен тип технологии, които са по своему неутрални и затова могат да бъдат употребявани за различни цели.

Интервю на Илияна Маринкова